очакваха. Всяка носеше медни амулети на ръцете. Някои изобразяваха келтски кръст, други свещеното Дърво на Живота, имаше и с рисунки на риби или птици.
— Всички тези символи представят единството на небесните и земните сили, също както и танцът, който ще ви изпълним.
Линкс не можеше да откъсне поглед от Джейн. Тази вечер му се струваше особено красива. Бе заинтригуван от нея. Очите му следваха гъвкавите движения на ръцете и спиралите, които чертаеше с тънките си пръсти.
— Спиралите символизират вятъра и водата, листата на папратите и раковините. Те обозначават безкрайността на живота, който ни води към Бога — обясни му Робърт.
Танцът свърши. Избухнаха ръкопляскания. Линкс де Уорън слезе от платформата и застана до Джейн.
— Милейди? — Млъкна, осъзнал, че звучи твърде надуто и официално. Започна отново: — Джейн, имам заповед от краля да се присъединя към армията. Тръгвам призори.
Обля я огромна вълна на облекчение. Тъкмо се чудеше как да удължи танца, за да отложи мига, в който отново ще се озове в леглото му. Сега обаче предположи, че тази вечер ще си легне сам, за да си отпочине добре, затова се поклони и рече:
— Желая ви приятни сънища, милорд.
Линкс се втренчи смаяно в нея, не вярвайки на ушите си.
— Ще дойдеш в леглото с мен! Може да отсъствам с месеци и това да е последната ни възможност да заченеш!
Облекчението й мигом се стопи. Линкс я хвана твърдо за ръката и я поведе към платформата. Робърт се изправи.
— Танцът беше възхитителен, милейди. Благодаря ви от цялото си сърце.
— Джейн иска да ти пожелае лека нощ, Робърт.
— Лека нощ, Джейн. Моят приятел е най-щастливият мъж на земята. — Робърт намигна на Линкс и прибави: — Мисля да предложа няколко двубоя, за да се позабавляваме. — Брус бе известен майстор в борбата и никой досега не го бе побеждавал. Двамата с Линкс много пъти се бяха състезавали, но обикновено свършваха наравно. Робърт бе по-широкоплещест, а Линкс пък имаше предимство от по-дългите си крайници.
— Щях да те предизвикам пръв, но тази вечер ме очаква друг вид спорт, приятелю!
Глава 12
Изкачваше се по стълбите към стаята си и усещаше топлината, която се вливаше в пръстите й, докато те почиваха върху ръкава на туниката му. Чу, че оръженосците ги последваха, и бузите й пламнаха. Цялата трепереше. Линкс отвори вратата, пусна я да влезе първа, а той се спря на прага, за да поговори с оръженосците.
Погледът му се плъзна върху двамата мъже и се спря на по-младия.
— Тафи, реших, че трябва да останеш в Дъмфрис при моята дама. Искам да полагаш специални грижи за нея и да я пазиш внимателно. — Рядко обясняваше причина та за решенията си, ала този път го направи: — На никой друг не се доверявам напълно. — Погледна към Томас. Бъди готов на зазоряване!
Тафи объркано се взря в затворената врата. Как можа лорд де Уорън да не го вземе със себе си! В същото време обаче една част от него се радваше, че му е възложена задачата да защитава дамата.
— Когато господарят каза, че трябва да я защитават внимателно, сигурно си разбрал какво има предвид — предупреди го Томас.
— Ще се грижа за нея, сякаш е моя дама — намръщи се Тафи.
— По-добре да не го правиш, глупако. Знам че я харесваш, но по-добре да не сееш семената си в браздата ни господаря.
— Въобще не мисля за нея по този начин! — възмути се Тафи.
— Ти си мъж. Как иначе би могъл да мислиш за една жена.
Джейн приближи бавно към огъня, загледана в пламъците. Един от тях бе син. Според поверието това означаваше, че дяволът танцува. Мислите й бяха объркани.
Бе решила тази нощ да не му отвръща така както миналата, но в същото време съзнаваше, че той притежава странна власт върху нея, която тя не можеше да управлява. Дланите й нервно поглаждаха мекото кадифе на новата зелена рокля. Това бе най-скъпата дреха, която някога бе обличала. Лорд де Уорън влезе и затвори вратата след себе си. Джейн се извърна към него. Обзе я разочарование, тъй като той изглежда изобщо не забеляза в какво е облечена.
Внезапно в очите й запариха сълзи. Бързо сведе клепачи, за да прикрие чувствата си. Надяваше се, че той няма отново да седне до огъня и да я притегли върху коленете си както миналата нощ. По тялото й се разля вълна на облекчение, когато видя, че не се насочва към креслото. Искаше той да се качи в стаите си на горния етаж и да я остави на мира. Леко се поклони.
— Извинете ме, милорд — и влезе в спалнята. Свали келтското було и с леко съжаление съблече зелената рокля и внимателно я закачи в гардероба. Как може той да не забележи такава хубава рокля? Младата жена сложи новата си бяла нощница. Добре поне, че не бе изрязана като копринената риза, която носеше снощи.
Линкс се появи с две чаши вино. Разочарованието, което го обзе, като видя какво е облякла Джейн, го закова на място. Копринената му риза с дълбоките си цепки разкриваше дългите й крака и бе много по- подходяща за една страстна нощ, отколкото тази целомъдрена нощница. Джейн отиде от своята страна на леглото и му подаде черния халат. Той любезно протегна ръка, въпреки че нямаше никакво намерение да навлича проклетото нещо, После отпи голяма глътка. Гледаше как Джейн се плъзва между завивките и застива неподвижно, сякаш споделянето на леглото му бе за нея задължение, което би пред почела да избегне.
— Виното ти — дрезгаво рече той.
Тя седна в леглото, пое чашата, отпи и задържа глътката върху езика си, както й бе показал миналата нощ. Дали толкова добре ще си спомни и другите уроци? Усети как членът му се втвърдява при мисълта за неочакваното удоволствие, което бе изпитал предишната нощ. Свали дрехите си, изкачи се гол в леглото и пресуши виното си, наслаждавайки се на топлината, която се разля по тялото му. Наблюдаваше с одобрение как Джейн също допива чашата си.
Щом тя легна, Линкс се приближи до нея, протегна ръка и разкопча малките копчета под брадичката й. Пръстите му напипаха талисмана и той повдигна камъка, за да го разгледа по-добре.
— Наистина ли ти си го нарисувала, Джейн?
— Да, милорд.
— Удивително! Къде си видяла такъв звяр?
— Край горския вир.
— Осъзнаваш ли колко опасен би могъл да бъде едни рис?
Джейн погледна в големите му зелени очи и видя и тях весели пламъчета. Ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха.
— Искате да кажете, че може да ме разкъса, когато пожелае?
Линкс усети как членът му запулсира и разбра, че тя има предвид него. Видя как погледът й се задържа за миг върху светлокафявата му коса, а после се плъзни надолу към широките мускулести гърди.
— Той е най-великолепният звяр, който някога съм срещала.
Тази жена изглеждаше плаха, ала може би опасност ти я възбуждаше. Разбираше това усещане, тъй като той самият често търсеше опасности. Плъзна ръка под широката нощница и усети как тялото й потрепери, когато пръстите му безпогрешно откриха нежната цепка между краката й. Тя бе влажна и това му даде надежда, че може би съвкуплението им тази нощ няма да бъде болезнено за нея. Подразни я с докосване, а после разтри розовата пъпка на женствеността й с мазолестия си пръст.
