Линкс де Уорън невярващо препрочете съобщението. Как е възможно да възникне такъв хаос сред уелските му стрелци, след като отсъстваше едва две седмици? Заповедта на краля бе съвършено ясна. Трябваше незабавно да се върне и да укроти хората си. Уелсците направо заплашваха да се присъединят към шотландците и крал Едуард бе побеснял.
Когато прочете писмото от чичо си, Джон де Уорън, той изруга гневно и осъзна, че в никакъв случай не биваше да оставя бойците си под командването на братовчед си Фиц-Уорън. Те бяха претърпели толкова много загуби, че заплашваха да се присъединят към врага!
Линкс повика управителя на Дъмфрис.
— Призовават ме на предните линии, Джок, и само Бог или дявол знае колко ще продължи битката. Ще оставя съвсем малък отряд да защитава замъка. Близо сте до Локмабън, така че, ако се появи заплаха, можете да поискате помощ от Брус.
— Ще се върнете ли тук, лорд де Уорън?
— Ако не ме убият… Най-тържествено ти обещавам, че ще се върна. Ала струва ми се това няма да стане, преди да заловим Бейлиол и преди шотландците да признаят Едуард Плантагенет за свой крал.
— Е, да се надяваме, че ще е преди зимата — бодро отвърна Джок. — Тогава тук настъпва зверски студ и едва ли ще е възможно да се водят сражения.
— Ще ти оставя пари, за да купиш още добитък. Докато ме няма, изцяло поверявам управлението на Дъмфрис в твои ръце.
По време на обяда в голямата зала Линкс обяви на хората си, че ще се присъединят към армията в Джедбург, на около петдесет мили от замъка.
— Четирима рицари ще останат тук, в Дъмфрис, заедно с десетина стрелци. — Погледът му се спря на сър Джайлс, чиято рана от изгарянето още не бе напълно зараснала. — Бърнард, Елтам, ти и Ройс Кавърли оставате тук. Другите си събират багажа и се подготвят да тръгнем преди да е настъпила вечерта. — Линкс знаеше, че сър Джайлс и сър Хари ще си помислят, че с оставането си заплащат за детинското си поведение, но истината бе, че те бяха най-младите и той чувстваше, че е длъжен да запази живота им.
Тъкмо когато привършваха с обяда, неочаквано пристигна Робърт Брус, начело на голям продоволствен конвой.
— Проверявам пътищата на запад. Най-сигурният и най-бързият начин да се разбере къде биха могли да ни очакват неприятности — ухили се той.
— Аз се присъединявам към армията — сухо рече Линкс.
— Случило ли се е нещо?
— Нищо, с което да не мога да се справя — мрачно отвърна приятелят му. — Ще наглеждаш ли Дъмфрис, докато ме няма? Когато се върна, искам да заваря замъка невредим.
— Казах ти, че Анандейл ще плени сърцето ти — усмихна се Брус.
Линкс продължително се вгледа в приятеля си от детинство.
— Сключих временен брак с дъщерята на управителя.
Усмивката на Робърт стана още по-широка.
— Похотливец! Ти ли си бързал твърде много, или плодът е узрял и сам е паднал в ръката ти?
Линкс също се усмихна.
— Повярвай ми, похотта няма нищо общо с тази работа. Тя произлиза от плодовито семейство. Простата истина е, че искам дете, но сега явно ще трябва да почакам.
— Имаш на разположение една нощ — смигна му Робърт.
Линкс избухна в смях. Пристигането на Брус щеше да отложи тръгването му за другата сутрин.
Робърт Брус изгаряше от любопитство да види жената, която бе привлякла вниманието на Линкс де Уорън. След като не бе благородничка, значи би трябвало наистина да е изключителна и неустоима красавица. Когато и видя, остана напълно смаян. Та това бе красавицата с великолепните червени коси, която нарочно бе изсипала супата в скута на приятеля му! Без съмнение, това е било част от играта й, за да привлече вниманието на Линкс де Уорън.
Тя бе заявила, че е келтка. Сега, докато я поздравяваше, Робърт се увери, че не бе излъгала. Бадемовидните й очи и високите скули бяха доказателство за произхода й. Бе нежна и деликатна като млада сърна и Робърт, който бе решил да се заяде с нея, бързо промени първоначалното си намерение. Джейн Лесли изглеждаше ефирна и изящна като Джори, макар че навярно не бе такава палавница като неговата любима. Поне не още…
Ала Джейн притежаваше и нещо друго. Тя излъчваше някаква тайнствена сила, която я отличаваше от останалите жени.
Робърт погледна към Линкс. На пръв поглед двамата не изглеждаха подходяща двойка — хищник и кротко агне, което чака да бъде разкъсано, — но никой не можеше да знае магичните течения, понесли двама души, които съединяват телата си. Брус забеляза кожената каишка около врата й.
— Носиш келтски камък?
Джейн повдигна златистите си мигли, тъй като Робърт извади своя.
— Моят е келтски кон.
— Знак за сила и власт…
— Може ли да видя твоя?
Красивата рисунка на риса го смая.
— Кой го е рисувал?
— Аз, милорд.
— Притежаваш много рядък дар. — Беше сигурен, че този не бе единственият. Усети изпитателния поглед на Линкс, въпреки че приятелят му остана мълчалив. Вдигна глава, за да срещне очите му, и се усмихна с одобрение.
След като Линкс видя колко много Робърт хареса Джейн, изведнъж го завладяха собственически чувства. Двамата имаха келтска кръв и навярно споделяха много общи неща. Лекотата, с която разговаряха, го накара да се почувства излишен.
— Чух, че имаш много братя и сестри? — попита Робърт.
— Да, ние сме голямо семейство. — Джейн знаеше колко много се възхищаваха братята и сестрите й от Робърт Брус и бе сигурна колко поласкани ще се почувстват, ако ги запознае с него. — Елате, милорд, ще ви представя семейството си. Това ще бъде голяма чест за тях.
Робърт последва Джейн към масата, около която бяха насядали членовете на семейство Лесли. Той заговори мъжете и се усмихна на жените, които бяха с тъмни коси като него.
— Спазвате ли древните келтски традиции?
— Познаваме музиката и танците — отвърна младата съпруга на Сим Лесли.
— А имате ли келтски носии?
— Не, милорд, но имаме амулети, а Джейн има пурпурно було за глава с разни магически знаци по него Искате ли да ги видите? — развълнувано предложи тя.
— Да, и бих искал да изпълните един истински келтски танц пред мен.
Младата жена погледна към Джок Лесли, който седеше начело.
— В чест на посещението на графа на Карик, мисля, че мога да позволя да се изпълни този танц.
Джейн бе едновременно изненадана и зарадвана. Обикновено баща й не поощряваше древните ритуали на келтската култура. Младата жена отиде да донесе амулетите си, а Джейн, без да се посъветва с Линкс де Уорън, се качи в стаята си, за да вземе булото. Разгъна ленената престилка, с която го увиваше, и извади първо медната диадема. Тя бе изкована във формата на змия, което бе древният символ на Сирони.
Когато Джейн се върна в голямата зала със свещеното було на главата, другите млади жени вече я
