Джори се присъедини към дамите от Карлайл Касъл, които се бяха събрали в дневната на лейди Брус.
— Никога досега не си била при шивачката до толкова късно — упрекна я Алис Болтън.
— Наминах и при астролога си.
— И каква ще станеш, като пораснеш? — язвително попита Алис.
— Красива, изкушение за мъжете, мила и добра…
— Ти вече си такава! — изкиска се четиринадесетгодишната Елизабет де Бърг. Тя бе дошла от Ирландия с баща си, графа на Ълстър, който я остави на грижите на лейди Марджори Брус в Карлайл, заедно с двете й ирландски прислужници Маги и Моли, които я следваха като сенки. Елизабет намираше по-възрастната и изтънчена Джори за безкрайно пленителна и вече бе отдала сърцето си на Робърт Брус. Освен това страдаше и тъгуваше за родната Ирландия. Джори веднага се бе сприятелила с младото момиче. Двете станаха съюзнички срещу Алисия, която проявяваше много малко търпение към едно дете на четиринадесет години.
Лейди Брус наля вино за Джори, която бе нейна кръщелница.
— Изглеждаш премръзнала. Ела и се стопли до огъня. Алисия ни забавляваше с историята на запознанството им с брат ти.
— Много е романтична — въздъхна Елизабет де Бърг. Джори примигна. Не познаваше мъж, който да е по-малко романтичен от брат й.
— Ако обичаш романтиката, би трябвало да чуеш историята на лейди Марджори.
— О, едва ли ще искате отново да слушате тази стара история — възрази възрастната дама.
— Позволете ми да ви разкажа легендата — настоя Джори. — Тя е била много красива и много млада, вдовица на графа на Карик, когато срещнала красивия Робърт Брус. Той ловувал в именията й. Влюбила се в него от пръв поглед и заповядала на хората си да го похитят. Двамата не се появили в обществото, докато не станали мъж и жена!
— А сега истината — каза лейди Марджори, която се изчерви като младо момиче. — Ние наистина се влюбихме… страстно. Но аз бях повереница на крал Александър от Шотландия. Робърт знаеше, че кралят няма да ни позволи да се оженим, тъй като това би го направило граф на Карик. Така че той ме отвлече. За да спася главата му, сама разпространих историята, че съм го похитила. — Лейди Брус погледна към Джори. — Мъжете от рода Брус винаги са били луди глави. Истинско безразсъдство е да ги подценяваш и да си играеш с тях.
Джори разбра, че двамата с Робърт може и да бяха заблудили другите, но кръстницата й бе твърде умна, за да позволи да я залъгват дълго време. Сърцето й се късаше, че Робърт трябва да замине, но може би в настоящия момент това бе най-доброто решение.
Въпреки че Джори бе неустоима съблазън, тя не бе основната причина за пристигането на Робърт в Карлайл. Той трябваше да разбере къде са разположени враговете му, защото възнамеряваше да им заложи капан. Щеше да използва за примамка конвой с продоволствия по главния път през западните територии до Еър и Глазгоу. Брус искаше да разбере точно къде по пътя ще да бъде нападнат конвоя.
Когато Джейн се събуди, откри, че е сама и се запита кога ли лорд де Уорън е напуснал леглото. Пъхна ръка под деколтето на копринената си риза и напипа талисмана, който лежеше в нежната падина между гърдите й. Докато се взираше в зелените очи на хищника, с изненада осъзна, че бе изпитала удоволствие да се люби с Линкс и едновременно с това се почувства разочарована, че си бе отишъл.
Нетърпеливо отметна разрешената си коса и се ядоса на себе си, че си бе позволила да изпита чувства към него. Единствената причина, поради която той я искаше, бе да му роди наследник. На всичкото отгоре бе англичанин. В съзнанието й изплуваха слетите им в едно тела. В студената светлина на утрото се чувстваше засрамена от това колко страстно и необуздано бе откликвала на ласките му. Напомни си, че не иска да принадлежи на никого, най-малкото на един англичанин.
Чу тихо почукване и уплашено се надигна. Измъкна се от леглото, видя кървавите петна по нощницата си и сграбчи черния кадифен халат на Линкс, захвърлен на креслото. Щом го пристегна около себе си, я облъхна неговия аромат. Почувства вълнение и гняв.
Беше Тафи със закуската. Зад него вървяха прислужниците, които носеха ведрата с топла вода за банята й. Беше твърде срамежлива, за да попита къде е Линкс, но оръженосецът сам й отговори.
— Милорд заповяда на шивачките да ви приготвят няколко нови рокли. Те ви очакват в дневната, милейди. Лорд де Уорън е с кралския пратеник, който пристигна много рано и затова тази сутрин няма да може да закусва с вас.
— Благодаря, Тафи — промърмори тя, после погледна разтревожено към двете си сестри Мери и Кейти, които влязоха, без да почукат.
Когато оръженосецът се оттегли, сестрите й многозначително се спогледаха.
— Дойдохме да видим дали си оцеляла — заяви Мери.
— Както виждате оцелях. Благодаря ви!
— Изненадана съм, че можеш да вървиш тази сутрин злобно подхвърли Кейти.
— Дали апетитът му е толкова голям, колкото и онази работа? — запита Мери.
Джейн не им отговори. Кейти подигравателно изсумтя.
— Няма начин Джейн Обикновената да задоволи апетита на господаря. Обзалагам се, че е напуснал леглото й, изпълнен с отвращение, защото всичко, което е получил, е било само сълзи.
Мери докосна черния кадифен халат, който бе облякла Джейн.
— Това неговият халат ли е? — Разтри завистливо мекия и гладък плат между пръстите си.
Когато Кейти се приближи, за да пипне и тя, халата се плъзна надолу и разкри бялата копринена риза с кървавите петна.
— Е, е! Изглежда черешката е откъсната — рече Мери, неспособна да прикрие дълбоката завист, която я изпълваше.
— Сега тя ще си навири носа и няма да иска да има нищо общо с такива като нас — добави Кейти.
— Не е така! — възмутено възрази Джейн.
— Добре, тогава ще се присъединим към теб за закуска реши Мери и посегна към храната, която Тафи бе приготвил за дамата на господаря си. Кейти се присъедини към нея и с пълна уста започна да изтъква неудобствата, които ще й донесе новото й положение.
— Нали разбираш, че оттук нататък животът ти що бъде съвсем различен? Повече няма да тичаш из гората и да си играеш с животните. Един нормандец никога няма да ти позволи да се занимаваш и с келтски магии. Незабавно ще забрани всякакви подобни глупости!
— А ако му родиш наследник и де Уорън се ожени за теб, ще имаш всички задължения на една съпруга — злобно вметна Мери. — Никога няма да бъдеш свободна нито денем, нито нощем! Наистина те съжалявам, Джейн.
Джейн погледна таблата със закуската и видя, че е изядена и последната троха.
— Не бихте ли искали да споделите и ваната ми? — предизвикателно ги изгледа.
— Не, благодаря, водата вече е изстинала! — презрително махна с ръка Кейти и двете със сестра й обявиха, че и без това са се задържали достатъчно дълго и вече трябва да си вървят.
Джейн се отпусна в хладката вода. Приказките на сестрите й я накараха да пожелае Линкс де Уорън да напусне Дъмфрис и никога повече да не се върне. Изведнъж си припомни думите на Тафи. Той й каза, че е дошъл кралски пратеник. Може би Линкс наистина щеше да я напусне. Вдигна талисмана си. Може би, ако си го пожелае достатъчно силно, той ще замине и никога повече няма да се върне. Докато държеше камъка в дланта си, мъжественият му образ изплува пред очите й с отчетлива яснота. Внезапно се почувства малко по-спокойна. Линкс де Уорън ще напусне Дъмфрис и тя скоро ще се освободи от него.
