Марджори затвори очи и мислено се помоли.
Измина целият септември и половината от октомври, когато и последното име бе вписано в списъка на шотландските благородници, дали клетва за вярност на краля. Бе време Едуард Плантагенет да избере този, който ще управлява Шотландия от негово име. В препълнената зала се шушукаше, че кралят е набелязал трима души за трите ключови поста. Джон де Уорън, граф на Съри, бил определен за губернатор, а Уилям Ормсби, върховен съдия от английския съд, за главен съдия в Шотландия.
Ала одобрителните гласове стихнаха, когато Едуард назова третото име. Той посочи Хю де Кресингам за ковчежник. И англичаните, и шотландците ненавиждаха това политическо парвеню, което мислеше само за собствените си интереси и вече се говореше, че е присвоило парите, отпуснати за възстановяването на Берик.
Тази вечер стаята на Джон де Уорън бе препълнена с искрени доброжелатели, както и с хора, които искаха да получат някаква облага. Сега, след като баща му бе избран за главен управител на Шотландия, Фиц-Уорън внезапно се оказа заобиколен от ласкатели, което разпали вродената му алчност и користолюбие. Фиц много бързо осъзна, че моментът да забогатее е дошъл. Мисълта за богатството го примамваше, но още по-привлекателна му бе мисълта за властта. Приглади веждата си върху полуспуснатия клепач на едното си око и се замисли какъв пост да си поиска.
Линкс де Уорън вдигна тост за чичо си Джон де Уорън като кралски наместник в Шотландия и за Робърт Брус като пълноправен господар на Анандейл.
— Господи, и игла да паднеше, щеше да се чуе, когато бе обявено името на Хю де Кресингам — рече Брус.
— Назначаването му за ковчежник бе голяма грешка. Едуард трябваше да посочи за вицекрал поне един от шотландските благородници. Помни ми думите, рано или късно ще си плати за този избор — предрече Линкс.
— Той мисли, че шотландците са победени, но колкото повече ги тъпче и демонстрира силата си, толкова по-силно събужда гнева и желанието им да се бият. — Робърт смигна, за да смекчи малко думите си. — Е, поне с мен е така.
— В името на Бога, спри с тези приказки за битки. Нека се радваме на мира!
— Сега е средата на октомври. Има още пет месеца до края на зимата. Обзалагам се, че шотландците няма да запазят мира толкова дълго!
— Приемам облога, но само защото повечето от шотландските благородници ще са извън страната. Едуард предложи свободата на някои от пленените при Дънбар, ако се присъединят към нас в похода срещу Франция.
— Аз съм щастлив, че Комин е затворен.
След като стаята се опразни и Брус се запъти към спалнята си в източната кула, Джон де Уорън остана да изпие една последна чаша с племенника си.
— Като губернатор на Шотландия, аз с радост ти давам господството над Дъмфрис, Линкс, но при едно условие. От само себе си се подразбира, че ще трябва да държиш под око нашия приятел Робърт и да ни уведомяваш за всичките му действия.
Глава 14
Когато Линкс де Уорън наближи Дъмфрис, настроението му се повиши. Местността край шотландската граница бе още по-красива през есента. Остави на рицарите и уелските си стрелци сами да изберат какво да правят. Някои решиха да отидат във Франция с краля, други избраха да се приберат у дома си в Уелс, но по-голямата част останаха с него.
Добре че Дъмфрис Касъл беше голям и управителят му Джок Лесли се справяше отлично със задълженията си. Да се подслонят толкова много хора нямаше да представлява проблем, макар че да се осигури изхранването им през зимата щеше да е трудно. Мислите на Линкс се насочиха от Джок Лесли към дъщеря му. Ръката му се сключи около камъка, който Джейн бе нарисувала. Припомни си, че бе яздил почти час след като напусна Дъмфрис, когато го откри.
Първата му мисъл бе да го свали, защото не бе суеверен — това бе за невежите. Един камък, висящ около врата му, нямаше да осигури безопасността му. Единствено добрите бойни умения можеха да го сторят. Джейн Лесли навярно го бе сложила на шията му, докато е спял, вярвайки, че талисманът й ще го пази. Сега осъзна, че не го бе хвърлил само защото изрисуваният рис му бе харесал.
Линкс се намръщи. Ще трябва да престане да мисли за нея като за „младото момиче“. Тя беше Джейн, жената, която се надяваше да го дари с дете, тази, която един ден можеше да стане негова съпруга и графиня на Съри. Поклати глава — колкото и да се опитваше, не можеше да си представи Джейн като графиня. За разлика от повечето жени, тя бе толкова дива и свободна. Не съжаляваше обаче за временния брак, който бе сключил, макар че, след като добре обмисли постъпката си, не бе толкова сигурен в мъдростта й.
Уплашен женски вик го изтръгна от мислите му. Обърна коня си назад. Приятелят му Робърт Брус, който също се връщаше в Анандейл, го последва. И двамата разпознаха гласа на Джори.
— Кобилата ми закуца… Сигурно някакъв камък се с забил в подковата!
Линкс скочи от коня си и помогна на Джори да слезе. Внимателно огледа копитата на кобилата.
— Не виждам никакъв камък. До Дъмфрис остават сами две мили, струва ми се, че ще издържи.
— О, не, Шиба ми е много скъпа. Няма да я яздя!
— Марджори, за Бога, не ни забавяй, след като вече почти сме пристигнали — ядосано се обади Алисия.
— Лейди Марджори може да язди с мен — любезно пред ложи Брус.
Линкс изгледа приятеля си, вдигна сестра си, сложи я на своето седло и се метна зад нея. Томас пое поводите на Шиба, а Джори му хвърли благодарна усмивка.
Робърт Брус смигна на приятеля си.
— Забавянията са неизбежни, когато пътуваш с жени.
— Някои жени могат да вбесят и светец — ухили му се Линкс.
— А някои мъже са толкова обзети от себе си, че трябва да бъдат смъкнати от небесата, където са се възнесли — сладко рече Джори.
— Сигурно има предвид теб — саркастично подхвърли Робърт. — Англичаните са известни с високомерието си.
— Отстъпват само на шотландците, които не престават да ме удивляват, тъй като нямат за какво толкова да се надуват!
Линкс се засмя на остроумната забележка на сестра си и погледна към Алис Болтън. В началото тя бе колкото забавна, толкова и красива. Ала сега изглеждаше напълно лишена от хумор. Чувстваше, че ще е много безсърдечно да я отпрати сам и се надяваше, че рано или късно и тя ще се умори от връзката им.
В далечината се появиха очертанията на Дъмфрис. Линкс препусна напред. Джори запуши ушите си, докато брат й крещеше заповедите си.
— Всички да се съберат във вътрешния двор! Управителят трябва да преброи хората и конете. Отведете каруците с багажа и продоволствията настрани и незабавно започвайте да ги разтоварвате. Можете да се окъпете в река Нит.
— И аз ли да се окъпя с мъжете? — попита с дяволити пламъчета в очите Джори.
— Не и ти, Минкс, макар че не се съмнявам, че би го направила.
Робърт Брус се приближи към тях.
— Ние тръгваме за Локмабън, така че искам да се сбогуваме. Ще дойда да ви навестя след няколко дни.
— Доведи и братята си — любезно рече Линкс. — Моят замък е и ваш дом.
— Ще бъде един ден — засмя се Брус, въпреки че Линкс знаеше, че приятелят му е дяволски
