— Едно бързо топване във водите на Нит ще ми е достатъчно, Джок. Предполагам, че сестра ми вече е изхабила и последната капка топла вода в замъка.
Когато Линкс най-после се върна, Алисия го посрещна с цял списък от оплаквания.
— Някакъв идиот с намусена физиономия ме настани не където трябва. След това глупавият ти оръженосец занесе багажа ми на горния етаж, в стаята, съседна на твоята! Всъщност никой не изпълнява заповедите ми!
— В такъв случай престани да ги даваш — грубо й отвърна Линкс.
— О! Доставя ти удоволствие да ме обиждаш и унижаваш!
Линкс спокойно сложи ръце на кръста й и я отмести от пътя си.
— Алис, използвай стаята, в която вече си настанена.
— Искам да кажеш на прислужниците коя съм аз!
— Хрумвало ли ти е някога да бъдеш по-дискретна?
Алис загуби дар слово. Чичо му бе губернатор на Шотландия! Със сигурност Линкс де Уорън разбираше каква важна личност е, а от там и неговата избраница!
Линкс зърна оръженосеца си Тафи.
— Извинете ме, мадам, чакат ме по-важни дела. —
— Никакви, милорд. Лейди Джейн въобще не създава никакви проблеми. Тя е най-непретенциозната дама, която някога съм обслужвал. Знаеше как се язди пони, но аз й намерих една чистокръвна кобила, както ми наредихте, и съм сигурен, че ще останете доволен от напредъка й. Язди по-добре и от мен.
— Непретенциозна жена? — Устните му се извиха в усмивка. — Доста необичайно нещо. Съжалявам, че ще трябва да сложа край на безметежното ти съществуване, Тафи, но Джори и Алисия са тук.
— Знам, милорд, внесох багажа им.
— Бедното ми момче, сигурно имаш волски нерви!
— Хубаво е, че се върнахте, милорд — ухили се Тафи. — Томас започна да ми липсва.
Линкс избухна в смях.
— За Бога, не му го казвай, той и без това е непоносим!
— Разопаковах багажа ви, милорд, и ви извадих чисти дрехи.
— Благодаря! Изкъпах се в реката. — Линкс изкачи стълбите към Господарската кула и влезе в една от стаите на Джейн. Вътре нямаше никой. Без да спира, се качи в своите покои. Огледа се със задоволство и съблече прашните дрехи. Хубаво бе да е отново в Дъмфрис! Знаеше, че е направил правилен избор, предпочитайки Шотландия пред Франция.
Не му бе трудно да запази мира между шотландците и англичаните. Хората бяха еднакви. Ако си честен с тях, те ти се отплащат с добро, независимо дали са шотландци, или хугеноти.
Облече тъмната туника и панталони и нахлузи ботушите от мека черна кожа. Приглади назад дългата си още влажна коса и я завърза на тила с кожена каишка. Избра една златна верига, пръстена с големия изумруд и любимия си кинжал. Внезапно осъзна, че е гладен. Грабна една ябълка от купата с плодове и лакомо захапа сочния плод. После леко се спусна надолу по стълбите към стаите на Джейн. Ала те все още бяха празни. Запита се разсеяно къде ли е тя и мина под свода, за да надникне п другата стая.
Джейн се бе покатерила на един висок стол и слагаше чистите завеси на леглото. Беше с гръб към него. Видът й го изпълни с дяволитост. Тихо се прокрадна зад нея, решил да я изненада. Тя се бе повдигнала на пръсти и се опитваше да пъхне тежкия плат през една халка.
— Хванах ли те сега! — извика Линкс и я сграбчи с две ръце.
Джейн изписка уплашено и се намери срещу две зелени очи, които светеха с дяволит пламък. Сърцето й се пръскаше.
Линкс се втренчи в заобления й корем.
— Велики Боже, ти си бременна! — Изтърва ябълка и очите му се разшириха от изумление. — Ти си бременна?
— Да, милорд. — Джейн затаи дъх, несигурна как ще реагира.
— Чудесно! Умно момиче! — Линкс се засмя радостно. Джейн пое дълбоко въздух и също се засмя. Внезапно лицето му стана сериозно. — Да не си полудяла? — Изпитваше едновременно и гняв, и безумна радост. — Какво, по дяволите, търсиш на този висок стол? Нима не разбираш, че застрашаваш живота на бебето? Докато си в това деликатно състояние не бива да вършиш подобни неща! Има слуги! Не бива да вършиш никаква работа, докато не се роди детето!
Джейн усети как в гърдите й се надига възмущение. Изглежда и най-малката свобода щеше да й бъде отнета. Динкс бе прекалено властен. Едва бе влязъл и вече заповядваше.
— Ние сме сключили само временен брак и не сме женени — напомни му тя. — Нямате право да ми заповядвате.
Лицето му се удължи от изненада.
— Имам пълното право да те командвам! Искаш ли да го докажа, като ти наредя да останеш в леглото, докато детето се роди?
Възмущението й прерасна в паника. Тогава осъзна, че е по-добре да спечели благоразположението му, отколкото да го предизвиква.
— Не се сърдете, милорд. Аз се чувствам много добре, бебето — също. То ще се роди чак след три месеца.
Гневът му мигом стихна и бе изместен от загриженост. Той нежно я сложи да седне в голямото кресло и я подпря с няколко възглавнички. Донесе табуретката.
— Вдигни си краката. Изглежда бебето не е много едро, но сигурна ли си, че се чувстваш добре? — Без да дочака отговора й, продължи назидателно: — Трябва да ядеш повече. — Внезапно се ужаси. — Велики Боже, този млад глупак Тафи ти е позволил да яздиш! Този безотговорен млад дявол няма никаква представа на каква опасност е подложил моето дете!
Линкс неспокойно закрачи из стаята.
— Повече никаква езда! Ще заповядам да ти направят специална носилка. Трябва да си много внимателна… Нищо не бива да се случи с това дете.
— Лорд де Уорън, кълна се, че всичко с бебето ще бъде наред.
Линкс спря и се вгледа в сериозното й личице.
— Сигурно ме мислиш за най-големия глупак на света.
— Не, милорд, мисля, че сте най-загриженият баща на земята.
— Ще ставам баща! — засмя се щастливо Линкс. — Ще се пръсна, ако не го кажа на някого! Ще го обявя пред всички!
Джейн се опита да се изправи, но той я спря.
— Не се напрягай, лейди. Ще кажа да донесат поднос с храна. Повече никакво бягане надолу-нагоре по стълбите!
Джейн нямаше представа какво ще каже или направи лорд де Уорън, когато я види. Едновременно се страхуваше и вълнуваше от срещата. Дали ще бъде доволен за детето? Дали ще я прегърне? Ала със сигурност не бе очаквала, че ще се тревожи толкова за едно съвсем естествено състояние. Чувстваше се объркана. Той й заповяда да яде повече, да спре да язди и да остане в стаята си е вдигнати върху табуретката крака!
Все пак Линкс де Уорън я бе прегърнал! И то преди да разбере, че носи детето му! Беше дошъл в шеговито настроение подобно на риса, който закачливо я бе нападнал в гората. Джейн въздъхна. Дали да се чувства облекчена или разочарована, че игривото му съблазняване бе прекъснато толкова рязко? Пропъди смущаващата мисъл и реши да отиде в конюшнята.
Нежно мърмореше името на кобилата, докато ръцете й галеха хълбока на Шиба. Бе толкова потънала в мислите си, че не забеляза дамата, която бе приближила.
— Не се представих, нито пък попитах за името ти, а ти бе толкова мила с любимката ми. Аз съм Марджори де Уорън.
Джейн се изправи и видя, че сестрата на Линкс и бе протегнала ръката си. Беше се преоблякла в тъмнолилава рокля. Така изглеждаше още по-красива.
— Казвам се Джейн Лесли, милейди.
