— Джейн Лесли? — Зелените очи на Джори изумено огледаха обикновено облеченото момиче. За пръв път не знаеше какво да каже. После погледът й се спря върху заобления корем. Тогава погледна младото момиче в лицето и нежно й се усмихна. — Джейн, много съм щастлива да се запозная с теб. Знае ли моят брат, че ще става баща?
— Да. Разбирам, че е безкрайно радостен от мисълта за детето, но иска напълно да властва над мен. Аз съм само една кобила за разплод!
— О, скъпа, сигурна съм, че Линкс не мисли така. Ти си много красива млада жена. Ще ти помогна да го накараме да осъзнае, че ти си не по-малко желана, отколкото бъдещия му наследник. Но, Джейн, ти не бива да се грижиш за коня ми, та ти си господарката на Дъмфрис!
— Не, аз не съм господарка, а и не произхождам от благородническо семейство. Аз не съм омъжена за брат ви, само съм обвързана с него за една година и един ден. Временният брак е стар шотландски обичай. В края на определения срок мъжът и жената решават дали да се оженят, или да се разделят. — Реши да бъде откровена с Джори. — Аз никога не съм искала да се омъжвам. Имам дарба да лекувам и точно това винаги съм искала да правя. Вашата Шиба има слабост в краката, но с подходящи упражнения мога да я направя здрава и силна.
Джори остана безмълвна.
— Колко си мила и внимателна, Джейн — рече накрая тя и импулсивно добави: — Нека да бъдем приятелки!
— И аз много бих искала — кимна Джейн.
Очите на Джори заблестяха.
— О, скъпа моя, смятам да те превърна в лейди Джейн. Нещо повече — в лейди Джейн Предизвикателство!
Глава 15
Маржори влезе в голямата зала заедно с Алисия и Елизабет де Бърг.
— Да седнем тук, а не на платформата — предложи Джори, когато рицарите на Линкс възторжено я приветстваха.
Алисия веднага се съгласи. След безразличния начин, по който Линкс се отнасяше към нея, тя реши да му отвърне със студено презрение.
Когато де Уорън пристигна, придружен от десетина рицари и техните оръженосци, всички се смееха и шумно разговаряха. Сякаш дори не забелязаха, че дамите са седнали другаде.
След печената риба и овнешките бутове, Линкс с облекчение видя, че както обикновено управителят на Дъмфрис се е справил отлично със задълженията си и пристигането на четиристотин изгладнели мъже не го е уплашило. Тази вечер за Линкс нямаше по-хубаво място на земята от Дъмфрис. Вече не се съмняваше в мъдростта на решението си да сключи временен брак с Джейн Лесли. Тя бе доказала, че е забележително плодовита.
Силното чувство на задоволство, което го бе обзело, изглежда се разпростря и върху останалите. Най- после щеше да има наследник и детето щеше да се роди тук, в Дъмфрис. Пое дълбоко дъх. В този миг се чувстваше всемогъщ. Тогава се изправи на крака и вдигна ръце, за да въдвори тишина.
Джори го погледна с обич и се запита защо, за Бога, Джейн не е до него.
Алисия затаи дъх. Линкс бе най-завладяващият мъж, когото бе познавала. Сега, след като чичо му бе главен управител на Шотландия, той бе изключително желана партия за всяка жена. Затова мигом промени решението си да се отнася с презрение към него.
— Вдигнете чашите си за Дъмфрис! — Стотици ръце се вдигнаха. — Аз ще ставам баща!
Вдигна се невъобразим шум. Мъжете тропаха с крака, свиркаха и удряха с юмруци по масата.
Джори погледна към застиналото от ужас лице на компаньонката си и промърмори:
— Алис, оставяш следи от зъбите си върху чашата!
Алисия стовари чашата върху масата толкова силно, че виното се разплиска.
— Къде е курвата? Много скоро ще сложа край на малките й мръсни игрички!
Линкс слезе от платформата и се присъедини към семейството на Лесли. Хората му също побързаха да отидат да ги поздравят. Управителят на Дъмфрис предложи да пият наздравица за Линкс де Уорън.
— Кои са тези хора? — изсъска Алисия. Присви очи и огледа жените на масата на Лесли.
— Джок Лесли е управителят на Дъмфрис. Джейн е негова дъщеря — обясни Джори.
— Той се задиря с дъщерята на управителя си? Някаква проста слугиня — презрително заяви Алисия.
— Той не се задиря! Линкс и Джейн са обвързани с временен брак.
— Временен брак? Какво, по дяволите, означава това?
— Почтен шотландски обичай, според който един мъж и една жена се вричат един на друг за една година и един ден. Ако си подхождат, след изтичането на срока сключват истински брак.
— Почтен обичай, как ли пък не! Това е още една измама, измислена от мъжете, за да се пъхнат между краката на жените! Като че ли лорд де Уорън ще се ожени за една курва!
— Но, Алис, та ти очакваш Линкс да се ожени за теб — втъкна мило Джори.
— Кучка! Смяташ всичко това за много забавно! Знаела и не си имала доблестта да ми го кажеш. Коя е тя?
— О, Джейн не е тук. Занесоха й вечерята в стаята. Двамата с Линкс са настанени в Господарската кула.
Рицарите на тяхната маса слушаха с голямо внимание гневните приказки на Алисия. Когато осъзна това, тя мигновено спря да говори и мълчаливо заобмисля отмъщението си.
Всички присъстващи се изредиха да поздравят лорд де Уорън и да пият за здравето му и за неродения наследник. Когато всеобщото веселие и радост преминаха в шумен и разпуснат гуляй, придворните на Елизабет де Бърг побързаха да я приберат в спалнята й. Не след дълго и Джори я последва, Алисия обаче остана, изчаквайки удобния момент.
Бе решила да се поучи от Джори де Уорън и да бъде мила и послушна. Всеизвестна истина е, че много повече мухи можеш да хванеш с мед, отколкото с оцет. Алисия реши да опита. Всъщност тя бе готова на всичко. Линкс свърши играта си на зарове и Алисия го видя, че се на дига от масата. Очакваше да се строполи на пода, като се има предвид количеството вино, което бе изпил. Тя се насочи към него. Линкс изглежда се скова от появата й, но Алисия се усмихна и меко изрече:
— Поздравления, Линкс, щастлива съм за теб!
Видя как очите му се присвиват.
— Нима си щастлива, Алисия?
Сложи ръка върху рамото му.
— Знам колко отдавна копнееше за дете. Сигурно си много щастлив… а щом ти си щастлив, аз също съм щастлива.
— Благодаря ти, Алисия, много мило от твоя страна да проявяваш подобно разбиране.
— Е, ние винаги сме се разбирали, нали?
Вече не я гледаше с присвити очи.
— Помислих си, че ще бъдеш…
— Ревнива? — тихо се засмя младата жена. — Връзката ти с майката на детето ти няма абсолютно нищо общо е мен… с нас.
— Истина е.
Алисия изпита желание да измъкне кинжала му и да го забие в студеното му сърце, но вместо това усмивката й стана още по-сладка, а пръстите й погалиха мускулестата му ръка.
— Аз съм тук за теб, Линкс. — Засмя се и закачливо се вгледа в зелените му очи. — Защо иначе ще дойда в тази варварска страна? — После му пожела лека нощ и се за пъти към изхода. Когато стигна до вратата, се обърна и го погледна през рамо.
Горе в стаята си Джейн се опитваше да изяде всичката храна, която Тафи й донесе, ала това бе невъзможно.
Накрая бутна таблата настрани и извади камъните и боите. Надяваше се рисуването да я успокои малко.
