сериозен.
— Лейди Алисия, лейди Марджори — галантно се поклони Робърт Брус и следван от хората си, препусна към долината.
Когато влязоха в двора на Дъмфрис, Линкс слезе от коня и свали сестра си на земята.
— Заведи кобилата си в конюшните. Един младеж на име Кийт ще се погрижи за нея. Няма начин да не го забележиш — косата му прилича на запалена факла.
Джейн Лесли беше в плевника над конюшнята и се опитваше да успокои соколите. Когато чу тропота на копита, изтича до една малка пукнатина в стената и видя множеството конници и пехотинци. Линкс се бе върнал!
Притисна с ръце корема си. Стоеше като вцепенена. Краката й се сраснаха с дъсчения под, сърцето й биеше ускорено, изпълнено едновременно с вълнение и страх Струваше й се, че ще припадне. Понякога се питаше как бе имала смелостта да отиде в леглото му.
След половин година той отново бе тук. Знаеше, че след толкова дълго време щеше да й е напълно чужд Трябваше да събере цялата си смелост, за да се изпрана отново срещу него. Нещо я караше да изтича и да му съобщи новината за очакваното дете, ала срамежливостта й правеше това невъзможно, особено пред около четиристотин мъже.
Внезапно бебето, което носеше, се размърда, и от устните й се изтръгна изненадан вик. Джейн обви ръце около корема си и се отпусна на една дървена пейка, за да си поеме дъх. Остана неподвижна, очаквайки скъпоценния й товар да се преобърне в нея. Движенията обаче престанаха. След около пет минути Джейн се изправи на треперещите си крака и слезе бавно надолу по дървените стълби.
Брат й Кийт говореше с най-красивата жена, която някога бе виждала. Косите й бяха с цвета на лунна светлина. Носеше рокля, върху която бе облякла туника на езда в тъмнокехлибарено, избродирана със злато.
Когато Джейн приближи, Кийт вдигна глава.
— Сестра ми ще може да ви помогне, милейди. Нейното докосване е лековито.
Две зелени очи, същите като тези на Линкс, умолително се втренчиха в нея.
— Започна да куца преди около две мили, но не видяхме никакъв камък в подковата.
Джейн прокара ръка по хълбока на кобилата и животното изпръхтя доволно.
— Шиба те хареса!
— Всички животни харесват сестра ми, лейди. Тя има специален дар.
Джейн видя, че очите на дамата я изгледаха с любопитство и се спряха за миг върху закръгления й корем После я погледна право в очите. Двете млади жени се усмихнаха една на друга. Джейн се наведе и нежно заразтрива крака на кобилата, постепенно увеличавайки натиска на пръстите си. По-късно Кийт разходи Шиба нагоре-надолу и Джори видя, че куцането бе изчезнало.
— Ти я излекува!
— Не, милейди, аз само отнех болката. Тя е пътувала дълго… Нуждае се от почивка.
Джори хвана двете ръце на момичето.
— Благодаря ти с цялото си сърце!
— Ще я сложа в отделна клетка, за да е по-далеч от другите коне, милейди — обади се Кийт.
— Благодаря и на двамата. По-късно ще я навестя.
Джейн остана загледана в ефирното създание.
— Тя е сестрата на господаря. Забеляза ли зелените й очи? От нея се излъчва такава жизненост! Татко сигурно ще има нужда от мен, за да намеря място за всичките коне. — Кийт замълча за миг. — Нали ти казах, че той ще се върне, Джейн.. Видя ли го вече?
Тя поклати глава и бавно го последва навън. Очите й бързо откриха Линкс де Уорън сред стотиците мъже. Възседнал огромния си черен като въглен жребец, от главата до петите в черно, той крещеше заповеди на хората си. Никога не бе виждала човек, който да излъчва подобна сила и власт.
В гърдите й се надигна паника. След като бе отсъствал с месеци, тя го чувстваше напълно непознат. Ръката й попипа стегнатата плитка. После сведе поглед към дрехите си. Бе облякла най-обикновената си рокля. Припомни си и че бе дала завесите на леглото да се изперат. Нима бе типично за всеки мъж да пристига тогава, когато най-малко го очакват?
Джори и Алисия бяха посрещнати от тъмнокос шотландец, който ги приветства с добре дошли в Дъмфрис. Джори го огледа насмешливо от главата до петите и после му подаде ръка. Той не я поднесе към устните си, а здраво я разтърси.
— Дами, на мен се падна удоволствието да ви настаня в замъка.
Джори преглътна пиперливия си отговор и рече:
— Ти си твърде млад, за да бъдеш Джок Лесли.
— Аз съм синът му Андрю, вторият управител.
— А, брат ми ми каза, че цени много всички от семейство Лесли.
— И брат ви ли?… — Андрю се изчерви от удоволствие.
— Нейният брат е Линкс де Уорън, господарят на този замък — намеси се Алисия. — Искаме най- хубавите стаи!
Джори прехапа устни. Алис Болтън нямаше никаква представа, че разговаря с брата на жената, с която Линкс бе сключил временен брак… Всъщност тя изобщо не по дозираше, че Линкс се е обвързал с друга жена.
— Ако има възможност, бих искала стаята ми да е самостоятелна и по-отдалечена. —
— Аз пък искам стаите ми да са в съседство с тези на господаря — заяви Алис, едновременно многозначително и престорено скромно.
Джори видя как черните вежди на Андрю Лесли се смръщват. Той явно осъзна, че лорд де Уорън бе довел и любовницата си в Дъмфрис.
— Забелязах, че Дъмфрис разполага с много красиви кули, Андрю. Дали ще е възможно да получа стая в някоя от тях? — Говореше му така, сякаш той бе най-важният мъж на земята, и с облекчение видя, че успя да отклони вниманието му, поне за известно време. Придружи я до Кулата на дамата и Джори искрено му благодари. После проследи разтревожено как младежът сковано повежда Алисия към стаите й.
Линкс де Уорън прокара ръка през косата си и изпъна рамене. Остана много доволен от работата на управители си. За по-малко от три часа всички каруци бяха разтоварени, фуражът — разпределен, оръжията и доспехите закачени в оръжейната зала, конете — изведени в ливадите на паша и всеки от хората му — настанен както подобава.
— Добра работа, Джок. Единственият въпрос, който остава, е дали ще имаш възможност да ни нахраниш?
— В кухнята всички са под пара, милорд, но се нуждаем от още няколко готвача.
— Избери си някой от моите уелсци. Те не са свикнали да бездействат. Всеки от хората ми по един или друг начин трябва да заслужи храната и подслона си. — Линкс се запъти към реката.
— Може и да нямаме топла вода за всички, но със сигурност ще стигне за вас, лорд де Уорън.
Линкс махна е ръка.
