Когато на вратата се почука, сърцето й бясно заби. Отвори с отмалели нозе. Искаше й се Линкс да не бе дошъл толкова рано.
Въздъхна с облекчение, когато видя, че на прага стои Марджори.
— О, влезте, милейди!
— Джейн, ако ще бъдем приятелки, трябва да ме нариеш Джори.
— Добре, Джори. Имаш зелените очи на Линкс.
— Котешки. Твоите са много хубави. Като на сърна.
През живота си Джейн бе получавала толкова малко комплименти, че думите на другата жена не я зарадваха.
— Тази вечер Линкс обяви радостната новина пред всички в голямата зала. Защо, за Бога, ти не бе до него?
— Онези мъже… Както и да е, не мисля, че той би искал да съм там.
— Глупости, той щеше да се перчи с теб като с особено ценен трофей! Нали знаеш какви са мъжете! — Джори погледна новата си приятелка. — Не, ти не знаеш какви са мъжете. На колко много неща ще трябва да те науча! Наистина ще бъде забавно!
— Милорд ми каза, че не бива да се напрягам и ми нареди да седя с вдигнати крака. Каза още, че бебето не изглеждало достатъчно голямо и затова трябвало да ям повече, но аз не можах да изям всичко.
— Мили Боже, ако го изядеш, ще станеш дебела като бременна свиня! Не му обръщай внимание! Какво разбира той?
— Но аз съм длъжна да му се подчинявам!
Джори избухна в смях.
— О, колко си смешна! О, ще се напишкам от смях. Джейн, какво, за Бога, те кара да мислиш, че си длъжна а му се подчиняваш? — Джори избърса сълзите си.
— Той е господар тук… Той притежава цялата сила и власт.
— А ти си господарката! Неговата сила е и твоя сила. Можеш да го въртиш на пръста си. Мъжете не уважават кротките и покорни жени.
— Аз не чувствам никаква сила, Джори.
— А можеш ли да успокоиш жребец и да го накараш да яде от ръката ти.
— Като нищо.
— А Линкс не е ли също жребец?
Джейн се засмя.
— Мисли за него и като за забавление, за игра — допълни Джори.
— Аз не знам как да играя игри.
— Ще те науча! Мъжете обичат игрите, те ги играят непрекъснато, и в буквалния, и в преносния смисъл. Играят на зарове, на шах. Кралят си играе военни игри…
— Аз мислех, че игрите са хазарт.
— Такива са, Джейн. Мъжете са пристрастени към хазарта. Те обичат да печелят и мразят да губят. Рискът е това, което ги изкушава.
Джейн съвсем ясно разбираше, че Джори също е голямо изкушение за мъжете.
— Имаш такива красиви дрехи!
— А ти нямаш ли?
Джейн поклати глава.
— Нека да ти покажа. — Прекосиха спалнята и отидоха до гардероба. Там висяха двете вълнени рокли. — Обикновено обличам тях. Преди Линкс да замине, заповядал на шивачките да ми ушият няколко нови.
Джори погледна роклята на Джейн. Платът бе хубав, но от модела и цвета имаше още какво да се желае.
— Аз сама си измислям моделите и си избирам цветовете на платовете. И ти трябва да правиш същото.
— Не мога…
Джори сложи пръст на устните й.
— Повтаряй след мен: „Мога и ще го направя!“
— Мога и ще го направя! — колебливо повтори младата жена.
— А сега постави ръце на кръста си и го кажи така, че да се разбере, че наистина го мислиш.
— Мога и ще го направя! — повтори Джейн, а после избухна в смях.
— Великолепно! Какви цветове харесваш?
— Обичам този на твоята рокля.
— Аметист? Ще отива на хубавата ти червена коса. Джейн, ти можеш да носиш цветове, които аз не мога. Аз изглеждам по-добре в пастелни тонове, а ти ще изглеждаш чудесно в ярки. Представи си се в сапфирено-синьо.
— Не мога.
Очите на Джори предупредително блеснаха.
— Мога и ще го направя! — заяви с усмивка Джейн. — О, как бих искала да имам такава хубава коса като твоята!
— Сигурно твоята е и по-хубава. Но никога няма да го узнаем, ако все я носиш стегната в тези плитки. Трябва да ходиш с пуснати коси. Колкото моята ли е дълга?
— Дори по-дълга, но аз не…
— Мога и ще го направя! Джори, лесно е да го кажеш, но е много по-трудно да го направиш.
— Разбира се, че не е. Ще те преобразя за една нощ! Когато си легнеш, ще бъдеш Джейн, а когато на сутринта отвориш очи, ще бъдеш лейди Джейн Предизвикателство!
Смехът на Джейн секна.
— Леглото… Кое време е?
Марджори разбра, че мисълта за Линкс бе изтрила всичко останало от съзнанието й.
— Когато Линкс дойде тази вечер, той ще бъде малко пиян. Знаеш какви стават мъжете, когато пийнат повечко. — Погледна приятелката си. — Не, ясно е, че не знаеш. Те са много любвеобилни, но напълно неспособни за каквото и да било.
Джейн я изгледа невярващо и Джори поясни:
— Единственото, което могат да направят, е да захъркат шумно!
Беше въпрос на чест Линкс да остане на крака колкото се може по-дълго. И естествено англичаните се опитаха да надпият шотландците, което бе абсолютно невъзможно. Минаваше доста след полунощ, когато Линкс най-после се запъти към Господарската кула. Стигна до средата на стълбите и се сети, че може да обезпокои Джейн. А добрата почивка и спокойният сън бяха много важни за една бъдеща майка. Какъв безмозъчен глупак бе!
Опита се да си припомни къде е стаята на Алисия.
— Разбира се, че в западното крило — промърмори той и се плесна с ръка по челото. — Как можах да забравя, след като тя толкова много ми се оплаква заради това.
— Линкс? — меко рече Алисия. Вече почти бе изгубила надежда, ала сега изпита прилив на самодоволство.
— Алисия…
— Ела, скъпи. Толкова много ми липсваше. — Той сякаш бе замръзнал на мястото си. Тя обаче го дръпна през прага и затвори вратата. Когато се притисна до него, Линкс се облегна, за да не падне. Похотта се надигна у него. Разтвори роклята й и притисна устни към шията й.
— Топло е…
— Е, ти знаеш добро средство против това. — Алисия взе ръката му и го поведе към креслото. — Позволи ми да ти сваля ботушите.
