Брак за една година

* * *

Алис Болтън гледаше как Линкс се качва върху платформата, взема ръката на Джейн и любезно я поднася към устните си.

Очите й се присвиха, докато преценяваше момичето. Съперницата й бе дребна и червенокоса, а нито едното нито другото бе привлекателно и желано у една жена. Обаче бе вбесяващо млада. Коремът й още не бе много голям, но не след дълго щеше да изглежда отвратително безформена. Нищо не отблъскваше Алисия толкова много, колкото бременността. В този миг любовницата на де Уорън реши, че няма да позволи това момиче да бъде заплаха за нея. Ще наблюдава и ще слуша и рано или късно ще намери начин да я унищожи. Беше го правила и преди, и то е опитни куртизанки. Тази малка слугиня не можеше да й бъде съперница!

* * *

— Надявам се, че си спала добре, Джейн.

— Да, благодаря ви, милорд. — Усети как страните й пламнаха. Сънищата й бяха прекрасни, ала сега, след като бе видяла Алисия, се съмняваше, че нощните й фантазии някога ще станат реалност.

Линкс напълни чинията й с храна.

— Яж повече! И двамата искаме детето да е здраво и силно.

„Когато ме погледне, той вижда единствено детето си.“

— Говорих с баща ти за сватбата. Възнамерявам да организирам лов, за да осигуря храна за празненството. Не бива да накърняваме хранителните запаси в замъка.

Сърцето на Джейн подскочи.

— Да, милорд. — Джори я ритна под масата. — Не, милорд! — Спря да се храни и скръсти ръце в скута си.

Линкс й се усмихна любезно.

— Какво има, милейди?

— Искам да говоря насаме с вас, лорд де Уорън.

Той отново я дари с учтива усмивка.

— Ще трябва да се научиш да ме наричаш Линкс.

— Да, милорд…

— Някакъв проблем ли имаш, Джейн?

— Не, милорд, аз нямам никакъв проблем — тихо изрече тя и устните й се извиха в лека усмивка, — но вие може да имате.

Глава 17

— Какво каза? — Линкс говореше тихо, ала в мекия му глас се съдържаше повече заплаха, отколкото ако й крещеше.

Джейн стоеше пред него в Господарската кула, но в този миг й се искаше да се намира на хиляди мили от де Уорън.

— Няма да се омъжа за вас… Не още!

Лицето на Линкс стана толкова сурово, че сякаш бе издялано от камък. Той я обиколи и я огледа от всички страни.

— Моето дете ли носиш?

— Да, милорд.

— Нима не сключих временен брак с теб при условие, че ако забременееш, ще се оженим?

— Да, милорд.

— Сигурен съм, че ще бъдеш чудесна майка.

— Благодаря ви, милорд.

— Освен това смятам, че ще бъдеш задоволителна съпруга.

Думата „задоволителна“ я жегна.

— Пропускам ли нещо? — учтиво попита Линкс.

— Да, милорд. — Младата жена се изви, за да го погледне. — Временният брак е сключен за срок от една година и един ден. Сватбата може да стане и преди уречения срок, ала само при съгласието и на двете страни.

— Ти не вярваш, че аз ще бъда задоволителен съпруг?

— Вярвам, милорд.

— Тогава, в името на Бога, какви са възраженията ти?!

Джейн преглътна с усилие. Бе ясно, че Линкс едва се сдържа.

— „Задоволителен“ може да е достатъчно за вас, лорд де Уорън, но не и за мен.

Младият мъж се втренчи изумено в нея, сякаш бе изрекла някакво сквернословие. За миг остана толкова потресен, че загуби дар слово.

Вътрешно Джейн трепереше. Поне сега вижда теб, а не детето, каза си тя.

— Аз съм от благороднически произход, притежавам богатство, наследник съм на графство. А ти предложих да се оженя за теб и един ден да те направя графиня. И ти смяташ, че това не е достатъчно?! — Веждите му се вдигнаха заплашително. Беше ясно, че е засегнала гордостта му. — Какво повече искаш от един съпруг?

Джейн вирна брадичка и погледите им се срещнаха.

— Искам грижовен и любящ съпруг, който ще ме уважава и цени и който ще сподели живота си с мен.

Линкс де Уорън я изгледа с искрено изумление. Тя притежаваше много повече гордост от всяка благородна дама и знаеше точно какво иска.

Джейн сведе поглед и тихо изрече:

— Аз още не мога да се омъжа за вас. Нуждая се от време, милорд.

— Лейди Джейн, ще имате толкова време, колкото желаете. — Поклони се подигравателно и излезе.

Запъти се към голямата зала. Джок му докладва за някакви дребни недоразумения. Те бяха възникнали между английските рицари и шотландците в Дъмфрис по време на дългото му отсъствие и той реши да свика съд, който да изслуша оплакванията. Джейн го бе изкарала от кожата му. Отказът й го бе засегнал. Повечето жени щяха да припаднат от радост, ако им предложеше брак.

Но очевидно Джейн бе толкова наивна и неопитна, че богатството не означаваше нищо за нея. Изглежда не осъзнаваше факта, че бракът й с него щеше да я издигне от ниското съсловие до благородниците. Без съмнение възходът я плашеше и това бе единствената причина, задето й бе нужно още време, убеждаваше се той.

Ала дълбоко в сърцето си Линкс знаеше истината. Тя изобщо не се страхуваше; звучеше по-скоро надменно. С огромна неохота де Уорън трябваше да признае пред себе си, че много добре разбира какво имаше предвид Джейн. Тя искаше той да й бъде истински съпруг, искаше да бъде обичана.

* * *

Когато влезе в голямата зала, тя бе препълнена с недоволни мъже. Повечето оплаквания бяха незначителни. Един овчар твърдеше, че рицарите на де Уорън постоянно яздят през стадото му и го разпръскват. Конярят се оплака, че рицарите издавали високомерни нареждания на ратаите в конюшнята и се отнасяли с тях като с роби. Накрая шестима мъже заявиха, че рицарите му са спали със съпругите им. Когато де Уорън попита дали жените са били насилени, шотландците се начумериха и стана ясно, че за тях това няма никакво значение.

— Проклети жени! — промърмори под нос Линкс и се изправи. — Благодаря ви, че говорихте открито с