откроява червенозлатистите й коси. Бялото бе абсолютно непрактично за рокля, ала я караше да се чувства като богиня.
Джейн бе толкова погълната от пробите, че не разбра за пристигането на Робърт Брус. Най-сетне се откъсна от сребърното огледало. Закачи всичко в гардероба, но не можа да устои на желанието да се покаже пред Джори в роклята от бяла коприна.
Ала когато влезе в стаята й, не я намери. Спомни си намерението й да отиде на лов със соколи и реши, че е в конюшнята. Докато закачваше роклите в гардероба, чу плътен мъжки глас и веднага позна, че принадлежи на Робърт Брус. Разнесе се й предизвикателният смях на Джори.
— Възнамерявам да те любя, докато Линкс се върне — страстно заяви Робърт.
Джейн ахна и бързо се пъхна в гардероба. Съвсем ясно виждаше двойката в огледалото. Младата жена затвори очи и се помоли скоро да излязат от стаята. За съжаление не можеше да затвори и ушите си.
— Къде е чувството ти за чест, та се възползваш от отсъствието на брат ми? — измърка Джори.
— Нямам чувство за чест — нетърпеливо заяви Робърт.
Двамата спряха да говорят и се чу шумолене. Джейн отвори очи и се смая, когато видя, че са голи. Гледаше като омагьосана как Робърт повдигна високо Джори и а остави да се плъзне надолу по тялото му. В този миг мъжът и жената подивяха.
Това, което правеше Брус на Джори, я възбуждаше толкова силно, че тя задъхано се извиваше в ръцете му, драскаше го и го хапеше. После се плъзна на пода, а Робърт я възседна и яростно започна да излива натрупалото се в него желание.
Джейн наблюдаваше като хипнотизирана как Робърт се изви и задъхано изля семето си в красивата жена, която стенеше и се гърчеше под него. Ала изглежда не можеше да й се насити, защото коленичи, пъхна глава между бедрата й и започна да я люби с уста. Джейн не можеше да повярва на очите си. Имаше замайващото усещане, че това не се случва наяве, а насън.
Марджори се изви и извика от удоволствие. После се притисна към жадните устни на любовника си и зарови пръсти в косите му, искайки още и още.
Джейн въздъхна с облекчение, когато видя, че Робърт се изправи, ала зяпна смаяно, тъй като той понесе Джори към леглото. Двамата си нашепваха любовни думи и нежни обещания и Джейн разбра, че са любовници от известно време. Любиха се толкова бавно и нежно, че бе истинско светотатство да ги гледа и слуша човек. Любов като тяхната бе съкровена и никой не биваше да й бъде свидетел.
Джейн се сви в гардероба. Чувствата й бяха толкова объркани, че започна да трепери. Марджори се обви с чаршафа, докато гледаше как любовникът й се облича. Преди да си тръгне, той я целуна набързо и промърмори:
— Ще остана през нощта.
Гърбът на Джейн се бе схванал и не можеше повече да стои неподвижно. Протегна се, за да се раздвижи и лакътят й се удари в гардероба. Джори отвори рязко вратата и гневно извика:
— Мили Боже, какво правиш тук?
— Не съм те дебнела, Джори. Донесох роклите ти, но разпознах гласа на Брус, когато каза, че ще те люби и… се скрих. — Младата жена излезе с пребледняло и разстроено лице.
— О, Джейн, сигурно си потресена! — Марджори поведе треперещото момиче към леглото. Мислите й бясно препускаха, докато се опитваше да си припомни нещата, които бяха правили двамата с Робърт. Джейн бе толкова невинна, че сигурно бе искрено смаяна от сцената, на която бе станала неволен свидетел. — Съжалявам, Джейн, моля те, не се разстройвай. Знам, че това, което направихме, сигурно ти се струва грешно и порочно, но трябва да разбереш, че това е естествено между двама любовници.
— О, Джори — дрезгаво прошепна Джейн, — това, което имаш с Робърт… е същото, което бих искала да изживея и аз с Линкс.
Краката на Джори се подкосиха и тя се отпусна в близкото кресло.
— О, скъпа, но ние сме безумно влюбени един в друг.
— Да… — замечтано произнесе Джейн.
— Страст като нашата е рядкост. Не съм я изживявала в брака си, макар че обичах съпруга си — опита се да обясни Джори.
— Искам Линкс да ме обича…
— Той никога не е обичал…
— Но е бил женен?
— Бракът не означава непременно любов, Джейн. Тъкмо обратното — понякога слага край на любовта. Повечето от женените двойки просто се понасят.
Джейн си помисли за браковете на братята и сестрите си и осъзна, че в думите на приятелката й имаше много истина.
— Аз не го показвам, но вътре в себе си изпитвам същата страст като твоята. — Докато говореше, Джейн галеше нежно корема си.
— Е, не мисля, че е безнадеждно. Линкс вече обича детето и иска да го закриля.
— Когато родя, той изобщо ще престане да ме забелязва.
Джори внезапно осъзна, че трябва да удвои усилията си да направи Джейн толкова желана, че Линкс да не може да й устои.
— Ще трябва да се научиш да привличаш вниманието на мъжа. Позволи му да види страстта ти. Не се оставяй да те пренебрегва. Мисли за себе си като за господарката на Дъмфрис. Поеми управлението на домакинството. Нека Линкс да види умелата ти ръка във всичко.
— Сигурно ще преобърна замъка с краката нагоре усмихна се Джейн.
— Всъщност това не е съвсем лоша идея. Мисли за всичко като за военна кампания. Ти искаш не само замъка, а и неговия господар. Не се задоволявай с по-малко от пълна капитулация! Нуждаеш се от мъже, с които да се упражняваш, а нима има по-добри от тези от семейство Брус?
— Те всички ли са тук? — Джейн се изчерви до корените на косите си.
— Робърт е довел със себе си двама от братята си. Ще ги използваме.
— Джори!
— На Робърт ще му достави удоволствие да накара Линкс да ревнува, а и това ще отклони вниманието му от нас двамата. Тази тайна трябва да си остане между нас, Джейн.
— Няма да те издам!
— Изчакай ме да се облека и ще слезем долу. Предлагам да запазиш тази прекрасна бяла рокля за утре вечер, когато Линкс ще се е върнал от лов.
— Татко!
Джон погледна към дъщеря си, която бе облечена в яркотюркоазено.
— Много си красива днес, момичето ми.
— Нуждая се от помощта ти. Искам да се науча да бъда домакиня и да се справям отлично със задълженията си.
— Как да се обръщам към теб? Не мога да те наричам Джок, нали?
— Ще се обръщаш към мен с „управителю“, а аз към теб — с лейди Джейн.
— Много добре. След като братята Брус са на гости в замъка, какво възнамеряваш да има за вечеря?
В очите на баща й блеснаха дяволити пламъчета, но той много обстойно изброи ястията. Джейн помисли малко, после направи някои предложения, колкото да се упражни в новата си роля.
— Чудесно, лейди Джейн. — Джок се поклони и понечи да продължи към кухнята, но дъщеря му го спря.
— Управителю, защо не ми бе известено за пристигането на братята Брус?
— Мой пропуск, лейди Джейн.
— Моля, погрижи се повече да не се повтаря! — Тя го изгледа строго. — Добре ли беше?
