Джори й бе казала, че мъжете обичат да ги молиш за помощ. Освен това бе добавила, че мъжете предпочитат да са Лисицата, която с умните си ходове побеждава Гъската.
Затова Джейн взе Лисицата и му я подаде.
— Аз избирам Гъската.
Остави Линкс да вземе две от фигурите й и чак тогава последва съветите му. Той й показа опасността за две нейни фигури и тя му попречи да ги вземе. Обаче накрая хитрата Лисица надви глупавата Гъска и Линкс имаше много повече фигури, отколкото тя. Както я бе посъветвала Джори, сега бе време да изпусне една от фигурите на пода.
Когато се наведе, за да я вдигне, погледът на Линкс се прикова към деколтето й. Джейн се наведе още по-ниско, разкривайки му белите си напъпили гърди. След малко видя как той нарочно бутна една от своите фигури.
— Аз ще я взема, милорд — благосклонно предложи тя и се наведе пак, за да му даде това, което искаше.
Въпреки че никога не бе виждал гърдите на Джейн голи, бе сигурен, че сега са по-едри от преди. Всъщност бяха разкошни. Представи си ги под тънката рокля и пръстите го засърбяха да ги докосне.
Джейн ловко премести Гъската си и взе неговата Лисица.
— Бяхте много любезен с мен, лорд де Уорън. — Постави ръка върху неговата. — Трябваше да играете по-твърдо.
Членът му набъбна и Линкс неспокойно се размърда.
Джейн, разбира се, го знаеше много добре, въпреки че нямаше ни най-малка представа за ефекта от думите си. После изиграха още една игра и Линкс успя да се овладее. Заради един миг на похот нямаше да рискува да нарани детето. И другаде можеше да задоволи плътски те си нужди.
Марджори бе показала на Джейн как да бутне масичката за игра, така че фигурите да се разпилеят, но Джейн нямаше нищо против да загуби от Линкс. Внезапно изпъшка силно, тъй като детето неочаквано се размърда.
— Какво има? Боли ли те нещо? — изплашено попита той.
— Не… Не, моля не се тревожете. Бебето се раздвижи и ме стресна.
— Това нормално ли е? — Очите му бяха пълни със загриженост.
— Напълно нормално, поне така ми каза баба ми. Колкото повече се движи, толкова е по-здраво.
Линкс вдигна масичката за игра и я остави настрани. После протегна ръка.
— Ела!
Джейн вдигна въпросително вежди.
— Ела при мен. — Разтвори бедра и тя пристъпи между тях. Сложи ръка върху корема й и зачака. Нищо не се случи.
Погледна я с очакване. Младата жена се изчерви. Нима той си мислеше, че тя може да го накара да се случи? После усети потрепване и по изражението на лицето му разбра, че и той го е усетил. Внезапно бебето подскочи отново и Линкс засия.
— Той ме ритна! — Чудото да почувства детето си го бе изпълнило с благоговение. Вгледа се в лицето й.
— Как мислиш какво е — момиче или момче?
— Не знам, милорд, въпреки че разправят, че имало доста начини, по които се разбира. Според мен не са напълно сигурни.
— Какви например?
— Някои жени твърдят, че ако на жената непрекъснато й се повръща и бебето я рита често, значи е мъжко; ако не създава никакви неприятности е женско. Друг начин е да се провеси на каишка един камък над корема. Ако се залюлее назад и на север, е момче; ако се задвижи в кръг, е момиче.
— Суеверни брътвежи — презрително изсумтя Линкс.
— Пазите ли камъка с изображението на рис, който ви дадох?
Линкс кимна и пъхна ръката си под туниката.
— Той ви е закрилял.
Младият мъж отвори уста, за да отрече, но Джейн предусети възражението му и сложи пръсти върху устните му.
— Рисът е много специален за мен.
Той преглътна подигравателните си думи, свали талисмана от врата си и й го сложи.
— Сега ще пази теб! — Камъкът легна между пищните й гърди и Линкс отново почувства огъня в слабините си. Отдръпна ръката си, сякаш се бе изгорил. Изправи се и се поклони вдървено.
— Имаш нужда от почивка. Благодаря ти за приятната вечер. Лека нощ, милейди.
— Лека нощ, милорд.
Дълго след като той изчезна по стълбите, Джейн продължаваше да усеща топлината от ръката му. Повдигна камъка и се вгледа в зелените очи на риса.
— Благодаря ти! — Допря го до бузата си и си представи, че камъкът все още пази топлината на тялото му. Въздъхна с копнеж, отиде до гардероба и извади халата му от черно кадифе. Ако не можеше да го има в леглото до себе си, можеше поне да притисне неговата дреха.
В мига, в който заспа, Джейн засънува. Тичаше през гората, а рисът подскачаше от едната й страна. Стигнаха до планинския вир. Спряха и Джейн зарови ръка в пухкавата светлокафява грива. После влязоха заедно вън водата и заплуваха един до друг, свързани от невидима и тайнствена сила. Тогава се случи магическото превращение. Нейният рис стана мъж, който я вдигна на ръце и я изнесе от водата. Мъжът бе лорд де Уорън. Целувките му бяха страстни и завладяващи.
Линкс лежеше в широкото легло на горния етаж, потънал в мисли за детето. Опита се да си представи първо момче, после момиче, но не можа да види никакъв образ. Най-важното бе да е здраво. Помръдването му в корема на Джейн го бе изпълнило с радостен трепет. Внезапно му се прииска да я бе разсъблякъл, за да докосне голия й корем. Искаше му се да бе останал в леглото й и да лежи през цялата нощ до детето си.
Отметна завивките и понечи да стане. После се поколеба. Щеше да бъде много егоистично от негова страна да обезпокои съня й.
Следвайки указанията на Джори, Джейн слезе в голямата зала за закуска.
— Не би трябвало да седя на платформата, ако лорд де Уорън не ме е завел там — възрази отначало тя.
— Грешиш, Джейн. Това е твоето място — заяви без колебание Джори и я поведе.
— Седни до мен — помоли я Джейн.
Тогава видя Линкс, който влезе в залата заедно с баща й. Една жена бе увисвала собственически на ръката му.
Джейн сграбчи китката на Марджори.
— О, не! Това Алисия ли е?
— Да, обикновено тя не става толкова рано — сухо отвърна приятелката й.
— Не знаех, че е толкова висока, слаба и красива.
— Тя е мършава, няма никакви гърди и далеч не е красива.
— Косата й е руса — отчаяно рече Джейн, осъзнавайки, че Линкс навярно харесва руси жени.
— Не е естествено руса — настоя Джори.
— Хубава е — възрази Джейн.
