мен. Мога да ви уверя, че незабавно ще се погрижа за възникналите недоразумения. Ще се постарая да контролирам рицарите си и ви предлагам вие да сторите същото със съпругите си. Приятен ден.
После нареди на Томас да повика всички рицари в голямата зала. Когато се събраха, ги изгледа унищожително и им заповяда да седнат.
— Някои от оплакванията наистина са дребни и незначителни и са под достойнството на един рицар на де Уорън. Но защо сте разпръсквали стадата?
— Навсякъде е пълно с овце, милорд — недоволно се обади Монтгомъри.
— Скоро ще има още повече. Овцете означават богатство в тези гранични райони, а и ще ви бъде дяволски приятно да хапнете прясно овче посред зима. — Смени темата. — Получих оплаквания и от ратаите в конюшнята. — Изгледа строго насъбралите се рицари. — Ако някой не се грижи сам за коня си, той не може да бъде рицар на де Уорън. — Замълча, за да подчертае думите си. — А сега, за това, което най-много безпокои шотландците. Те са възмутени, че спите със съпругите им. — Устните му се извиха в насмешлива усмивка. — Няма да карам провинилите се да вдигнат ръка.
Мъжете се засмяха.
— Знам, че се мислите за неустоими дяволи и съм сигурен, че жените сами се хвърлят в прегръдките ви, но се опитайте да се ограничите до неомъжените и вдовиците… или се постарайте да бъдете дискретни.
Линкс повика Томас.
— Сега искам да поговоря и с войниците. Кажи им да се съберат във вътрешния двор.
След като им изложи изискванията си, Линкс им нареди да се приготвят за лов. Явно сватбата се отлагаше, но малко ловуване нямаше да бъде излишно. А и сега елените и мечките бяха най-тлъсти.
Марджори помоли да участва и тя, но брат й отвърна с категорично „не“.
— Джори, ще ти бъда благодарен, ако запълниш времето си с обучението на Джейн. Може би ще й вдъхнеш увереността, от която се нуждае. Мисля, че вероятността да стане лейди де Уорън я плаши и притеснява.
— Ще се постарая да я науча на всичко, което трябва да знае — невинно обеща сестра му. — Чувствам се поласкана, че искаш да прилича на мен.
— Велики Боже, не бих отишъл толкова далеч — сухо рече Линкс.
Джейн тъкмо пробваше новите рокли, които й шиеха. Стаята й бе пълна с разноцветни платове. Когато влезе Марджори, тя току-що бе облякла една изумрудена туника върху светлозелена долна риза.
— Истинско прахосване! Само след месец тази туника ще ми бъде тясна.
— А защо не сложиш два реда копчета от двете страни, така че да може да се разширява? — предложи Джори на шивачката. — Джейн, копчетата са страхотна новост.
— Копчетата са скъпи — заяви шотландската шивачка през зъби.
— Ако не бяха, нямаше да ги искаме — нехайно отвърна Джори. — Лейди Джейн трябва да има най- доброто лорд де Уорън настоява за това.
Джейн съблече изумрудената туника и я подаде на жената, която събра и останалите дрехи, за да ги отнесе.
— Лейди Джейн би искала тези да са готови за утре твърдо заяви Джори, докато й отваряше вратата.
— Джори, ти си прекалено рязка.
— Ако я оставиш, проклетницата ще те облече в зебло. Трябва да бъдеш строга със слугите, Джейн. Брат ми желае да те науча как да станеш истинска дама и първият урок е, че трябва да се държиш властно с всички… като се започне от Линкс.
— Той ми е много сърдит.
— Значи се справяш добре. Да предизвикваш господаря си не е само удоволствие, то е задължение!
— Джори, ти си толкова лоша.
— Знам. След като те утре отиват на лов, защо ние да не идем на лов със соколи?
— Бих искала, но ловът със соколи е мъжко занимание — изненадано отвърна Джейн.
— Вече не. В Англия дамите с огромно удоволствие ходят на лов със соколи, а мъжете се оплакват, че сме превърнали този спорт в лекомислено забавление. Но ние с нашите малки ръце умеем много по-добре от тях да се оправяме с птиците.
— Брат ти ми забрани да яздя.
— И ти трепериш от страх?
— Джори, той може да бъде много суров!
— Но не може да използва телесно наказание. Не би те наранил.
— Ще нарани гордостта ми.
— Да, това наистина го умее. Но когато си отказала да се омъжиш, ти пък си наранила неговата.
— Птиците са доста своенравни — неуверено каза Джейн, — а аз умея да се справям с тях, въпреки че понякога са жестоки и опасни.
— Защото са женски…
— Най-добрите ловни птици са женски; досега никога не съм се замисляла над това.
— Линкс винаги използва женски соколи; колкото е по-свирепа птицата, толкова повече й се възхищава.
— Но ти ме учиш как да бъда лоша! — засмя се Джейн.
Изпълнена с ревност и несигурност, Алисия пожела Кейти Лесли да бъде нейна прислужница. Слугите никога не се задържаха дълго при Алис, тъй като тя неминуемо изливаше отровата си върху тях. Но Кейти избра със задна умисъл и затова се отнасяше добре към нея. Тъй като Линкс упорито отказваше да обсъжда лейди Джейн, Алисия се вкопчи за сестра й, а момичето се оказа чудесен източник на сведения.
— Имате много красиви рокли, лейди Алисия. На сестра ми Джейн й ушиха много нови дрехи.
— Наистина ли? Излишни разходи за господаря, след като коремът й расте с всеки изминал ден.
— Е, та нали това бе единствената причина той да сключи временен брак с нея — с явна завист отвърна Кейти.
— Знаеш ли дали се правят някакви приготовления за сватба?
— Не, поне доколкото аз знам, но милорд обеща да се ожени за нея, ако зачене.
Малко след зазоряване повече от двеста мъже излязоха от замъка и се отправиха на лов. Джейн ги гледаше от прозореца, питайки се дали бе постъпила правилно, като отказа да се омъжи за Линкс. Миналата нощ той не дойде в стаята й и въпреки че седя до нея в голямата зала, бе любезен, но сдържан. Когато поискаше, Линкс де Уорън ставаше студен и надменен. Липсваше й топлината, на която бе способен и която тя бе познала.
След закуска шивачката донесе роклите. След като получи за тях много повече, отколкото бе и сънувала, жената внезапно омекна относно разточителството на дрехите.
— Благодаря, никога не съм и помисляла, че ще имам толкова красиви рокли.
— А защо едно шотландско момиче да не бъде облечено в хубави дрехи като едно английско?
Когато остана сама, Джейн не можа да устои и пробва всяка една от роклите. Доскоро дрехите не означаваха нищо за нея. А сега осъзна, че те бяха едно най-големите женски удоволствия. Когато облече бялата коприна, остана като омагьосана от външния си вид. Досега никога не бе носила дреха, която така да
