теб.
— Сега ти говориш глупости. Откъде си мислиш, че се научих на всички тези неща, Джейн, ако не от твоя великолепен пример?
В Лондон, в голямата зала на Уестминстър, Уилям Уолас бе обвинен в безброй престъпления — размирици, убийства на старци, жени и деца, жестоки мъчения на свещеници и монахини.
Тъй като крал Едуард го бе обявил за държавен изменник, на Уолас не му бе позволено да се защитава. Той набързо бе признат за виновен и осъден да бъде обесен, разпънат на кръст и разсечен на части.
Когато разказите на очевидците за екзекуцията на Уилям Уолас плъзнаха из Шотландия, всички, и англичани, и шотландци, бяха възмутени от безсмислената жестокост. Тялото на Уолас бе влачено от два коня из улиците на Лондон от Уестминстър до бесилката в Смитфийлд. Гениталиите му бяха отрязани и хвърлени в огъня още приживе. Чак след това бе обезглавен, а тялото му — посечено на четири.
Главата му бе забучена на кол върху Лондон Бридж, левият му крак бе изпратен в Берик, десният — в Пърт, дясната ръка — в Йорк, а лявата — в Стърлинг.
Омразата към Едуард Плантагенет се задълбочи. Всички бяха потресени от подобна варварщина към един смел воин особено след като кралят бе опростил предателството на шотландските благородници.
Слуховете за всеобщото недоволство на шотландците навярно бяха достигнали до ушите на Едуард, защото всички членове на семейство Брус и де Уорън внезапно изпаднаха в немилост. Кралят изпрати официална заповед Джон де Уорън да бъде свален от поста губернатор на Шотландия и му бе поискано да заплати огромни данъци. На негово място кралят посочи четирима управители, но Робърт Брус, най- могъщият сред шотландските графове, не бе сред тях. Крал Едуард назначи нов командир на гарнизона в Ланарк и нареди Брус да изплати всички дългове на дядо си от преди двадесет години.
Робърт стисна зъби и се запита дали в документите, които бяха намерени при залавянето на Уолас, няма нещо, което да го компрометира. Знаеше, че то би повлияло зле на тайния му съюз с ирландския граф на Ълстър. Но когато пристигна в Локмабън, си отдъхна с облекчение.
Със задоволство узна, че всемогъщият граф на Ълстър не одобрява зверската разправа с Уолас. Тогава Брус пристъпи направо към въпроса и предложи на де Бърг да се сгоди с дъщеря му, а в замяна ирландският граф да подкрепи претенциите му за короната на Шотландия.
— Бейлиол е мъртъв, а и двамата знаем, че дните на крал Едуард са преброени. Неговият наследник не е заплаха за никого, освен за самия себе си — убедително заяви Робърт.
— Ще трябва да се биеш с Комин. В крайна сметка всичко се свежда между вас двамата. Не знаеш ли, че той претендира за наследството на Бейлиол, тъй като му е роднина?
Брус язвително се засмя.
— Не ми се вярва Едуард Плантагенет да приеме благосклонно тези претенции.
— Не, в момента Комин не е от любимците на краля — съгласи се Ълстър.
Двамата говориха до късно през нощта. Едуард де Бърг, който гледаше в бъдещето, реши, че си заслужава да рискува заради Робърт Брус. Не бе особено трудно да се убеди могъщият ирландски граф да се съгласи на таен годеж.
Брачните документи бяха изготвени и подписани, а младата Елизабет де Бърг едва не припадна от щастие по време на среднощната годежна церемония.
В края на седмицата де Бърг и Брус придружиха Елизабет до Дъмфрис, откъдето баща й щеше да я отведе на кратко пътуване до любимата й Шотландия. Момичето бе опиянено от щастие, въпреки че Робърт все още не бе започнал да я ухажва официално.
В Дъмфрис, след като всички се оттеглиха, Брус и де Уорън останаха да поговорят насаме.
— Джон изглежда отпочинал, но от това, което каза на вечерята, си личи, че е много засегнат от пренебрежителното отношение на Едуард.
— Явно един от нашите врагове пълни ушите на краля с лъжи. Подозирам Фиц-Уорън; нищо не му пречи в момента да е в Англия. Ако е така, ще го намеря и ще го убия. Двамата с Джон решихме да се върнем в нашите английски имения. По този начин, когато Едуард ни заповяда да потушим бунта на Брус, ще сме далеч от Шотландия и ще можем да се направим на глухи.
— Знам, че времето е настъпило. Ако не действам решително сега, после ще бъде твърде късно. Никога не съм бил по-далеч от благоволението на Едуард. За пръв път и моят враг Комин се намира в същото положение.
— Как така?
— Комин иска това, което беше на Бейлиол.
— Господи, това е сделка за имения и богатство. Много жалко, че не можете да обедините силите си срещу Едуард.
Брус се усмихна.
Линкс напълни чашата на приятеля си.
— Хитра свиня. Какво си замислил?
— Комин е затворен в замъка си в Долсуинтън. Ще му изпратя предложение. Да се подкрепим за короната. Който изгуби, ще получи земите и замъците на другия. Какво мислиш?
— Великолепно! Това е предложение, което той не може да откаже!
— Време е да се погрижа за собствените си интереси. — Линкс се ухили, питайки се наум какво ли още е правил този негодник.
— Двамата с Комин не си вярваме. Аз няма да отида в Долсуинтън, а той няма да дойде в Локмабън. Трябва да се срещнем на неутрално място.
— Можете да използвате Дъмфрис.
Брус поклати глава.
— Не искам да се въвличаш във всичко това. Трябва да си в безопасност в Англия.
— А какво ще кажеш за францисканския манастир?
— Разумно. Тъжно ми е, че ще трябва да напуснеш Дъмфрис, но когато стана крал и нашите две страни сключат мир, ще можеш да се върнеш.
— Съпругата ми и синът ми са шотландци. Не се бой, някой ден ние ще се завърнем в Дъмфрис.
— Да не би Джейн да е нещастна? — загрижено попита Робърт.
— Не, тя е готова да изпълни всяко мое желание, въпреки че мисълта за Англия я плаши до смърт.
— Значи тя няма никаква представа колко са разкошни именията на де Уорън там?
— Разбира се, че не, да не би да смяташ, че се е омъжила за мен заради богатството ми?
— А защо иначе ще се омъжва за такъв грозен звяр като теб?
Робърт Брус безшумно се отправи към кулата и тихо почука на вратата. Джори отвори.
— Моя единствена любов, дойдох, за да се сбогуваме. Джори потъна в прегръдките му, преглъщайки сълзите си. Искаше завинаги да запомни сияйната й усмивка.
— Робърт, любов моя, ти завинаги ще останеш част от мен.
Никак не бе лесно за де Уорън и хората му да опразнят Дъмфрис и да се завърнат в Англия. Но Джон разполагаше с малка армия, която щеше да ги придружи до Съри. Беше решено да пътуват с чести спирания, като Джон и личната му охрана щяха да тръгнат първи. След няколко дни щяха да ги последват уелските стрелци. Накрая трябваше да тръгне Линкс де Уорън заедно с рицарите, оръженосците и семейството си.
Всяка армия разполагаше с отделен конвой от продоволствия, товарни коне, оръжия и фураж, които щяха да бъдат превозени от Дъмфрис до замъка в Уигтън, близо до Карлайл, след това до Ланкастър и Честър, а от там до огромните имения на де Уорън в южна Англия.
