— Но това са само мускули! — възмути се Линкс. — Опитай се да не бъдеш толкова завистлив, Робърт.
Джейн се усмихна и неустоимите й трапчинки се появиха.
— Ще останете ли да пренощувате, милорд?
— Е, щом настоявате — намигна Брус. Горчивината напълно бе изчезнала от гласа му.
— Ела с мен в оръжейната. Искам да ти покажа късата броня, която майсторя. Вместо тежки железни халки, използвам плътно изтъкан вълнен плат с метални нишки. Невъзможно е да бъде пробита.
Когато мъжете излязоха, Елизабет и Джори се отправиха към стаите си, за да се нагласят в най- хубавите си рокли. Джейн последва Марджори в кулата и седна на леглото, докато тя оглеждаше многобройните си рокли.
— Не мога да понеса мисълта, че Линкс отново ще се сражава… Толкова ме е страх за него.
— Скъпа, никога не му позволявай да разбере, че се боиш. Остави го да си мисли, че е всемогъщ.
— Но аз го обичам толкова много! Защо мъжете непрекъснато се бият?
— Джейн, войните се водят, за да бъдат спечелени, а това не може да стане без кръв и жестокости.
— Джори, обичаш ли Робърт?
— Разбира се, че го обичам. Но един ден той ще поиска короната на Шотландия. Това ме плаши до смърт, обаче не бих си и помислила да го спра. Робърт вярва в съдбата си, така че и аз съм принудена да вярвам!
Джейн си припомни видението и нежно рече:
— Искаш ли да бъдеш негова кралица?
Джори разстла върху леглото роклята, която бе избрала, и седна до приятелката си.
— Знам, че това никога няма да се сбъдне. Шотландците никога не биха приели англичанка за своя кралица.
— И въпреки това искаш той да стане крал?
— Да! Бих направила всичко, за да му помогна да достигне целта си.
— Обичаш ли го достатъчно, за да пожертваш любовта си? — меко попита Джейн.
— Обичам го достатъчно…
— Знам, че неколцина от влиятелните шотландски графове са дали клетва за вярност пред Робърт Брус, но ако получи подкрепата на могъщия Едуард де Бърг, графа на Ълстър, той може да си извоюва трона.
— Права си, Джейн. О, няма ли да бъде чудесно? Само ако е възможно да бъде убеден графът на Ълстър да застане зад Робърт!
Джейн се поколеба за миг, после бързо заговори:
— Ако Робърт поиска ръката на Елизабет де Бърг с обещанието, че ще я направи своя кралица, това със сигурност ще убеди всемогъщия граф.
Очите на Джори се разшириха от изненада. После кръвта се отдръпна толкова бързо от лицето й, че заприлича на восъчна статуя.
Тази вечер всички разговори в голямата зала се въртяха около предстоящата война.
— Едуард бил казал на губернатора, че първата най-важна работа е да се отстрани Уолас. Предлагал пари и земя на всеки благородник, който помогне за залавянето му.
— Кралят е майстор в разделянето и завладяването. Любимото му оръжие е подкупът — заяви Робърт. — Знам го, тъй като се е опитвал да ме подкупи доста често.
За да ги отклони от приказките за войната, Джейн бе донесла в залата малкия Линкълн Робърт и в момента го хранеше с яйчен крем. Присъстващите искрено се удивляваха на апетита на малчугана.
— Той се нуждае от нещо по-съществено от яйчен крем — заяви баща му и му подаде коричка хляб. Линкълн Робърт я захапа лакомо и целият се посипа с трохи. Всички мъже наоколо избухнаха в смях.
Джейн забеляза, че по време на вечерята Джори е необичайно замислена. На светлината на свещите деликатното й лице изглеждаше помръкнало, а под красивите й очи тъмнееха кръгове. Сърцето на Джейн се сви от мъка. После погледът й бе привлечен от съпруга й, който по външен вид толкова много приличаше на сестра си. Но приликата свършваше до тук. Линкс излъчваше вътрешна сила, беше много здрав и изпълнен с енергия. И Джейн отново горещо благодари на Бога за чудодейното му изцеление.
Гледаше с изпълнени с любов очи как Линкс повдигна сина си на рамене и се затича към стълбите. Линкълн Робърт бе вкопчил малките си юмручета в светлокафявата грива на баща си и пищеше от удоволствие. Джори бе права — ще трябва да запази страховете за себе си и да се преструва, че Линкс е всемогъщ.
Часове по-късно Брус лежеше задоволен в леглото, а Джори се бе изтегнала върху великолепното му мускулесто тяло.
— Тази вечер си по-пламенна и от тигрица, любима. На какво се дължи тази ненаситност?
— Ще се отзовеш ли, ако те призоват да се биеш?
— Мисълта, че можеш да ме загубиш, ли те прави толкова страстна?
— Да — отвърна тя и лекичко го захапа по рамото.
— Нужен съм, за да обикалям с хората си Голуей, Анандейл и Ланарк. Иначе Уолас ще опустоши низините. Едва ли ще ме призоват.
— Но и двамата много добре знаем, че рано или късно ще трябва да се разделим.
Робърт постави пръсти под брадичката й и повдигна главата, за да я накара да го погледне в лицето.
— Досега винаги си успявала да се наслаждаваш на настоящето и да не мислиш за бъдещето.
— Робърт, има начин да се ускорят твоите претенции за короната — убедено рече Джори. — Ако графът на Ълстър застане зад теб…
— Любима, де Бърг притежава половин Ирландия; та той всъщност е истински крал. Какво бих могъл да му предложа аз?
— Да направиш дъщеря му своя кралица — прошепна Джори. — Това е предложение, което много малко бащи биха отказали.
— Но Елизабет е още дете!
— Ако спреш да гледаш само мен, любов моя, ще забележиш, че Елизабет е на прага на женствеността и вече е лудо влюбена в теб.
— Достатъчно — отсече той и покри устните й със своите.
— Обещай ми, че ще помислиш за това.
— Джори, сърце мое, ти ме познаваш достатъчно добре, за да си сигурна, че ще помисля.
В кулата от другата страна на замъка, Джейн, която бе изпила две чаши вино, за да повдигне духа си, бе във весело настроение и най-малкото нещо я караше да избухва в смях.
— Тази вечер си много радостна и закачлива, а аз очаквах порой от сълзи, че отново заминавам на война.
— О, аз изобщо не се страхувам за теб. — Тя го блъсна върху леглото и прокара ръце по голите му крака. — Имаш железни мускули и се обзалагам, че можеш да строшиш орех с бедрата си. Боже, само мисълта за това ме кара да тръпна от желание!
— Твърде дълго си била в компанията на Джори. Превърнала си се в повърхностно, егоистично малко дяволче, което мисли само за собственото си удоволствие.
Джейн приседна на пети и ококори очи.
— Грешиш, Линкс. Джори е способна да бъде напълно всеотдайна. Тя винаги е била толкова
