— Господи! — промърмори Линкс и прокара ръка през косата си. Кръвта се отдръпна от лицето му. — Сложете охрана при сина ми! — нареди той на Томас. — Кой донесе това съобщение?
Джок уплашено поклати глава.
— Сигурно са овчарите…
Линкс стовари юмрук върху масата.
— Трябваше да ги обеся! Монтгомъри! Намери Бен и Сим Лесли… Искам незабавно да бъдат задържани!
— Аз ги затворих в тъмницата на замъка, милорд кратко рече Джок.
— Доведи ги. Марджори, по-добре ни остави.
Сестра му отвори уста, за да възрази, но размисли.
Беше ясно, че ако Линкс не получи задоволителни отговори, е способен да извърши жестокост.
Когато двамата братя Лесли влязоха в стаята, де Уорън ги изгледа със студените си зелени очи, откачи ръкавицата с метални нишки, която висеше на колана му и я остави на масата пред тях.
— Имате да ми казвате нещо.
Братята заговориха в един глас, смутиха се и накрая Бен рече:
— По-добре да започнем отначало.
— Да, май е по-добре — наблегна Линкс.
— Когато бяхме в планините през есента, ние чухме Уилям Уолас. Той говореше за свободата на Шотландия и ни накара да се засрамим, че служим на английски господар. Изтъкна ни, че живеем в робство и въпреки че към нас не се отнасят лошо, на други места англичаните са жестоки потисници.
После продължи Сим:
— Много се присъединиха към бунта на Уолас. Ние не го сторихме, но им симпатизирахме и им позволихме да вземат няколко овце, за да не гладуват. По-късно, когато от ковачницата изчезнаха оръжия, ние знаехме кои ги е взел. Една група от овчари и бездомни мъже, към които се бяха отнесли лошо, помагаха на Уолас с каквото можеха. Под прикритието на нощта крадяха храна, оръжия и всичко, което можеше да се отнесе. Ние си затваряхме очите и не казахме на никого.
Лицето на Линкс бе студено и непроницаемо.
— А конвоят с продоволствия, който бе нападнат на връщане от Карлайл?
— Кълна се, че не знаех за това — заяви Бен. — Сега вече разбирам, че не биваше да говорим толкова за Дъмфрис.
— Няма ли най-после да стигнете до Джейн, за Бога! Гласът на Сим пресекна от вълнение.
— Двама овчари потърсиха убежище от английския си господар. Кълняха се, че едва са избегнали въжето. Приютихме ги в моята къща. Жената на Бен беше болна и Джейн остана с нея. На следващата сутрин сестра ни бе изчезнала, а на предната врата на замъка бе забоден пергамент.
— Това ли е всичко, което знаете? Откъде са дошли тези овчари?
— От Тортуолд, милорд.
Линкс затвори очи, за да прогони мисълта за Фиц-Уорън, но застрашителният образ на братовчед му изплува съвсем ясно.
— Заключете ги — кимна Линкс към Монтгомъри. — Косъм ако падне от главата на Джейн, ще съжалявате, че не съм ви обесил.
Линкс де Уорън, съпроводен от тридесет рицари, препусна към Тортуолд. Тъй като не ги пуснаха в замъка, те нахлуха със сила и обесиха пазача на портата.
В Тортуолд бяха останали само неколцина от хората на Фиц-Уорън, за да пазят съкровищата, отмъкнати от двореца в Скун. На Линкс не му бе много трудно да ги застави да проговорят. Те си признаха, че една червенокоса жена е била доведена в замъка от двама овчари, но преди два дни Фиц-Уорън я отвел някъде. Всички вкупом се кълняха, че нямат пръст в това отвличане. Твърдяха, че са верни слуги на Джон де Уорън и няма да му причинят зло. Никакви мъчения не успяха да ги принудят да кажат къде е отишъл Фиц- Уорън.
Болките, които те изтърпяха, обаче не бяха нищо в сравнение с агонизиращото мъчение, което терзаеше Линкс де Уорън. Фиц-Уорън бе дявол в човешки образ и Линкс не смееше да помисли какво можеше да причини на Джейн. Единствената му надежда бе, че тя имаше някаква стойност за тях само ако е жива.
Де Уорън не желаеше да остава под покрива на Фиц-Уорън, така че направиха лагер извън стените на замъка и запалиха огньове, за да приготвят нещо за ядене. Конете се нуждаеха от почивка, преди рицарите да се спуснат след Уилям Уолас.
Линкс седеше, загледан в пламъците на огъня. Храната му изстиваше почти недокосната. Опитваше се да разреши загадката. Нямаше никаква представа къде се крие шотландския главатар. Местонахождението му се пазеше в строга тайна от обикновените хора. Де Уорън се нуждаеше от посредник, но не можеше да се сети за никого.
Оставаше му единствено да се присъедини към армията на Джон де Уорън и да се опита да разбере дали съгледвачите на губернатора са подучили къде се крие бунтовника. Линкс се изправи, за да заповяда на хората си да вдигнат лагера. Тогава му хрумна нещо. Винаги бе подозирал, че зад Уилям Уолас стои църквата на Шотландия. Бе готов да отреже дясната си ръка, че Робърт Уишарт, епископът на Глазгоу, няма да има затруднения да се свърже с въстаника.
Когато стигна пред двореца на епископа в Глазгоу, нареди на рицарите си да го чакат в двора и влезе, придружен само от оръженосците си. След като половин час прекара в приемната, Линкс дръпна един свещеник за расото.
— Кажи на Уишарт, че Линкс де Уорън иска аудиенция. Ако веднага не се появи, ще подпаля двореца.
След няколко минути Робърт Уишарт влезе в стаята. Де Уорън знаеше, че един мъж, който има достатъчно смелост, за да се опълчи срещу Едуард Плантагенет, няма да се огъне пред заплахи. Без да казва нищо, той му подаде пергамента.
Уишарт го прочете.
— Значи вие сте наследникът на граф Съри?
— Да, а дамата, която Уолас държи като заложница, е моя съпруга.
— И искате църквата да се обърне с молба към Уолас, за да ви я върне, милорд?
Де Уорън стовари юмрука си, обвит в желязна ръкавица, върху изящната маса, съсипвайки я завинаги.
— Искам църквата да престане с увъртанията!
— Аз съм положил тържествена клетва за вярност пред крал Едуард. Не мога да се свържа с Уолас — решително отсече Уишарт.
— Но не се съмнявам, че познавате някой, който ще може — саркастично заяви Линкс.
Епископът на Глазгоу вдигна ръце и примирено въздъхна.
— Елата утре вечер, след като се стъмни.
Докато си проправяше път към епископския дворец в Глазгоу, Линкс се чудеше на себе си как бе преживял последните двадесет и четири часа, без да пролее кръв. Самообладанието му бе на изчерпване, а стомахът му се бе свил на топка от страх за Джейн.
С ръка върху дръжката на кинжала, Линкс последва свещеника в дълго черно расо из лабиринта от коридори и влезе в малка полутъмна стая, осветена от няколко обредни свещи. Свещеникът изчезна и де Уорън втренчи немигащи очи в тъмнината. Една фигура пристъпи в светлия кръг и Линкс се намери лице в лице с Робърт Брус.
Глава 33
Злостно проклятие се отрони от устните на де Уорън.
— Проклет да си, Робърт! Ти си в съюз и с двете страни!
