да е необходимо.
Джейн с благодарност сграбчи ръцете му.
— Благодаря ви, милорд! Кълна се, че ще излекувам Линкс, ако изобщо това е по силите на някой смъртен.
— Знам, мое скъпо дете. Линкс е истински щастливец, след като има толкова предана и любяща съпруга като теб, но аз съм сигурен, че той самият го оценява. Бог да те благослови, скъпа моя. Заклевам се, че ще разнищя тази история и ще открия кой е причината за ужасната рана.
— Нека Бог да ви пази и ви благодаря, милорд!
Джейн се съблече на светлината на свещите. Знаеше какво голямо удоволствие изпитва Линкс като гледа тялото й, а единственото й желание бе да го зарадва и направи щастлив. Внимателно отметна чистите чаршафи и се плъзна гола до него. Линкс вече имаше достатъчно сили, за да извърне глава към нея.
— Губернаторът потегля утре. Той не би се върнал в Единбург, ако не бе уверен, че ще се възстановиш. Джон де Уорън ми харесва. — Устните й се извиха в усмивка и разкриха трапчинките. — Мисля си, че и той ме одобри.
Джейн се приближи към съпруга си, предлагайки му набъбналата си от мляко гърда. Горещите му устни захапаха зърното й и тя го чу как простена от благодарност. Избърса малките капчици пот, оросили челото му, после помилва измитата му коса и притисна главата му до гръдта си.
Връзката между тях укрепваше с всеки изминал ден. Тя бе всичко за него: съпруга, любовница, приятелка, болногледачка, а сега и майка. Джейн усещаше, че е част от него, от диханието и кръвта му, от туптенето на сърцето му, от болката, от живота му. Младата жена се усмихна на меката светлина на свещите. В този миг се чувстваше силна и непобедима. Давайки й вярата си, Линкс й бе вдъхнал нови сили. За пръв път, откакто се бе върнал в Дъмфрис, Джейн бе сигурна, че нейният любим ще оцелее.
Кърми го още две седмици, а след това започна да му дава и друга храна. Като по чудо тялото му не я отхвърли. Линкс много бързо се възстановяваше и скоро вече можеше да се обръща в леглото и дори да сяда. Можеше и да говори, без да се изтощава. Всеки ден Джейн му носеше детето. Отначало вземаше спящия Линкълн Робърт и го слагаше да лежи до баща си, а когато Линкс укрепна, го оставяше да се търкаля в леглото или да пълзи на пода, докато той се радва на успехите му.
Когато вечер лягаше до него в леглото, двамата се прегръщаха и оставаха така през цялата нощ. Не след дълго Линкс започна да възвръща господарската си воля.
— Искам малко чист въздух — заяви една юнска сутрин. Джейн отвори вратата към терасата. — Не, искам да изляза навън. Томас!
Джейн помоли Тафи да занесе голямото кресло на терасата.
— Двамата с Томас ще изнесете ли Линкс навън?
— Помогнете ми да стана — заповяда Линкс на оръженосците си, пренебрегвайки предложението на съпругата си.
Джейн за миг се изплаши, че той повече не се нуждае от нея, ала после радостно се засмя. Благодари на слънцето, на луната и на звездите, че Линкс направи първите си стъпки по трудния път на възстановяването. Знаеше, че копнее за този ден, когато няма да има нужда от никого. Той жадуваше за един свят, в който всички ще се нуждаят от него!
Когато Томас му помогна да седне в креслото, Линкс погледна назад към Джейн.
— Не е ли прекрасна?
— Такава е милорд, тя е изключителна жена!
Марджори и младата Елизабет се присъединиха към тях.
— О, Линкс, ти се справяш отлично! Все още изглеждаш ужасно, но аз знам, че с всеки изминал ден ставаш все по-силен.
Брат й сякаш не я слушаше. Погледът му бе отправен към вратата. Очакваше Джейн. Когато тя най- после се появи, огряна от слънчевите лъчи, той прошепна с благоговение:
— Не е ли красива?
Джори многозначително повдигна вежди.
— Мили Боже, ти си влюбен!
— Да не си посмяла да й кажеш! — засмя се брат й.
Джори извъртя очи към Елизабет.
— О, кълна се, че устните ми са запечатани!
— И по-добре да си останат така, защото и аз знам твоите тайни — закани й се Линкс.
Джейн приближи и той протегна ръка към нея. Тя плъзна своята в неговата. Той мигновено я привлече към себе си и си открадна една целувка.
— Уханието ти е толкова силно, че ме замайва.
Сестра му се изсмя тихо и се наведе.
— Не се тревожи, Линкс, и след милион години никой няма да узнае тайната ти.
— Тайна? — невинно попита Джейн.
— О, нима не ти казах? Линкс е дал обет за целомъдрие. Като покаяние за греховете си.
Джейн се засмя и върна целувката.
— Аз знам най-добре — прошепна му тя.
— Като говорим за грешници, един се носи насам! извика Джори, съзряла Робърт Брус, който препускаше, сякаш го гонеха хиляди дяволи. Марджори вдигна полите на роклята си и забърза към стълбите, последвана от Елизабет де Бърг.
— Моля ви — извика Джейн след тях, — ще ми позволите ли аз да го посрещна първа?
Зелените очи на Джори я изгледаха с любов.
— Разбира се — великодушно отвърна тя. — Чакаме тук.
Джейн срещна Робърт Брус тъкмо като влизаше в голямата зала. Той разтвори силните си ръце и тя потъна в прегръдката му.
— Не можах да дойда по-рано, момичето ми. Сърцето ми се късаше заради теб. Мислех, че Линкс вече е пресякъл онази линия, от която няма връщане. Не вярвах, че ще оцелее. Как успя да го спасиш?
— Почти бе пресякъл онази линия, но аз имам дарбата да лекувам. Робърт, той още не е здрав. Слаб е като скелет и е много изтощен. Не позволява другите да видят болката му, но понякога нощем страданията му са непоносими.
— Разбирам. А ти как издържаш, красавице?
Трапчинките на лицето й се появиха за миг.
— Сега съм лейди де Уорън. Клетвата за вярност на моя съпруг ми даде сила, която не съм познавала досега.
— Тя винаги е била в теб, Джейн.
— Робърт, кой е този рицар, чиито ляв клепач е полупритворен?
Брус я изгледа предпазливо.
— Той е злият гений… Неговият смъртен враг.
— За Бога, кажи кой е!
— Фиц-Уорън, незаконен син на Джон де Уорън.
Джейн притисна ръка до гърдите си.
— О, небеса! Помогнете ни!
— Да не би да искаш да ми кажеш, че Фиц-Уорън е отговорен за нещастието на Линкс?
— Да, но Линкс не знае. Джори и Джон знаят. Те не са го обсъждали с мен, но когато се спомена за полупритворения клепач и двамата се спогледаха. Тогава разбрах, че знаят кой е.
Джейн сложи ръце върху гърдите на Робърт.
— Ако Линкс научи, ще тръгне да го търси, за да си отмъсти, а още няма достатъчно сили. Дори се
