ръце.
Кийт чакаше сестра си в съседната стая заедно с уелските лечители.
— Не искам да знам как се е случило — заговори Джейн, когато се присъедини към тях. — По-късно ще има време да ми разкажете. Първо ме осведомете какво сте направили за него, след това искам да чуя вашата преценка за състоянието му и съвета ви.
След като поговори с уелсците, Джейн се извърна към брат си.
— Кийт, иди в манастира. Францисканските монаси правят разни опити с минерали. Бих искала да ми дадат малко перманганатни соли и сяра. Моля те, побързай! — Младежът се опита да възрази, но тя го прекъсна. — Не ми повтаряй, че съпругът ми умира. Сега е жив и този момент е всичко, което имаме.
Когато се върна в спалнята, Линкс не спеше. Оръженосците вече бяха донесли чисти кърпи и ленени чаршафи и Джейн веднага им намери нова работа.
— Томас, искам ведро гореща вода. Кажи в кухнята постоянно да има един казан на огъня. Тафи, помоли някой от готвачите да ми приготви ечемичена отвара.
Когато двамата излязоха, младата жена взе лека, който бе приготвила от млечния сок на бял мак и мед. Наля предпазливо от течността в малка чаша — не беше безопасно да се дава цялото количество наведнъж.
Не знаеше дали Линкс я чува или разбира, но му говореше.
— Искам да изпиеш това, любов моя. Може да повърнеш, но все ще остане достатъчно, за да облекчи болката ти и да ти помогне да заспиш. — Поднесе чашата до устните му. Линкс отпи от горчивата течност и преглътна. Почти веднага му се повдигна и повърна. Мъките му я ужасиха, ала тя знаеше, че трябва да бъде жестока, за да му помогне.
Влезе Томас с ведрото гореща вода. Двамата го измиха и застлаха чисти чаршафи. Бе време да изпълни обещанието си. Изтича на долния етаж и взе сина си.
— Виж татко! — Сърцето й щеше да се пръсне от мъка, когато видя немощната усмивка върху устните на Линкс. Помоли се на всички богове да помогнат на съпруга й да се отпусне в прегръдките на Морфей.
В мига, в който очите му започнаха да се затварят, тя приседна на леглото и накърми гладното дете. После го върна на Грейс Мъри и каза:
— Струва ми се, че сега няма да имам време за този малък господар, Грейс. Трябва да му вземем кърмачка. Помоли Джудит да дойде при мен. Може би ще прояви щедрост и ще се премести заедно с бебето си в стаята до спалнята ми.
После взе трескавата ръка на Линкс. Мълвеше вълшебните думи за любов и надежда. Погледът й милваше лицето му, високите скули, извивката на брадичката, покрита със златиста набола брада. Чувстваше се твърде напрегната, за да заспи, но си отпочиваше, така легнала до Линкс.
Вярваше, че двамата са свързани с невидима нишка, която никога няма да се скъса. Тя бе много тънка, преди да бъде заченато детето им, но сега вълшебната паяжина свързваше и тримата. В този миг тя бе много фина, но щеше да укрепне.
Упорито отпъждаше лошите мисли, защото знаеше, че те само ще подкопаят силата й и ще помрачат вярата й. Бе настанало лошо време, злочесто и пълно със страдания, ала по някакъв начин трябваше да го преживее, не непременно с достойнство и с изящество, а както може. Веднъж бе чула някой да казва:
В разкошния си апартамент в Единбург Касъл, Алис Болтън не можеше да повярва, че Фиц-Уорън наистина го бе извършил.
Бе ужасно изплашена за бъдещето си, но знаеше, че е постъпила правилно. През цялото време, докато беше с Линкс, тя не успя да придобие власт над него. Фиц-Уорън бе съвсем различен. Можеше да го управлява като кукла на конци. Цялото изкуство се състоеше в това, коя връвчица да дръпне.
— Фиц, когато баща ти пристигне и ти съобщи за смъртта на Линкс, ще трябва да се престориш на изненадан и опечален. И двамата ще трябва да оплакваме любимия му племенник заедно с него и да му покажем разбиране и съпричастност в огромната му скръб.
— Старата свиня няма към кого другиго да се обърне, освен към мен.
— Сега ще отида да проверя дали стаите му са удобни и дали има всичко необходимо. Единствено една умела женска ръка знае как да внесе малко утеха в тъгата.
Фиц я изгледа с безразличие. Измамната кучка сама не разбираше иронията в думите си. Та тя бе най- коравосърдечната жена, която някога бе срещал! Помисли си с копнеж за Джори де Уорън. Как би искал да я утеши в часовете на печал!
Удивително, но той също не осъзна иронията в собствените си мисли.
Джон де Уорън пристигна в Единбург Касъл от Скун изтощен физически и духовно. Все пак изпитваше облекчение, че може да изпрати добрата вест на краля за победата при Ървайн. Но то не можеше да смекчи болката.
Напоследък губернаторът на Шотландия пътуваше с лична стража от дванадесет войника, двама от които бяха оръженосци. Те изпълняваха ролята на лични прислужници и спяха в съседна до неговата стая. Оръженосците веднага запалиха огъня в огнището, приготвиха банята му и поръчаха да донесат поднос с храна, въпреки че през последните дни господарят им нямаше никакъв апетит.
Джон гледаше в танцуващите пламъци. Не забеляза кога Алисия и Фиц влязоха в стаята. Сепна го мъжкият глас.
— Татко, изглеждаш болен.
Джон вдигна глава и се вгледа в натрапника. Внезапно си спомни кой е и къде се намира.
— Сърцето ми е болно. Какъв смисъл има от победата над Шотландия, ако изгубя Линкс де Уорън. Цената е твърде висока.
— Той е умрял на бойното поле, покрит със слава, както всеки благородник и воин би желал да свърши жизнения си път — твърдо рече Фиц.
Джон го изгледа изумено. Фиц говореше така, сякаш Линкс вече бе мъртъв. Вероятно наистина беше…
— Неведоми са пътищата Господни… В последната минута му е дал син и наследник.
— Линкс има син! — промърмори на себе си Алисия, преди да продължи: — Милорд, това дете е копеле. Линкс де Уорън не е женен за слугинята.
Джон се втренчи в Алисия, сякаш за пръв път забелязваше присъствието й.
— Грешиш — тихо рече той. — Линкс си тръгна оттук по Коледа с едничката цел да се ожени за лейди Джейн, така че детето да бъде от законен брак.
— А откъде бихме могли да сме сигурни, че е негово? — грубо попита Фиц.
Джон тъжно го погледна.
— Наистина как един мъж би могъл да бъде сигурен, че синът му е заченат от собственото му семе?
Очите на Фиц се присвиха с омраза. Изпита желание да стисне баща си за гърлото и да го удуши. Единствено присъствието на оръженосците възпря злодейството.
— Веднага щом получа официално съобщение, че племенникът ми е мъртъв, ще призная сина му за наследник на графската титла на Съри и на всичките ми имения.
— Нима Линкс де Уорън е още жив? — невярващо възкликна Алисия.
— Когато го видях за последен път, си помислих, че няма да преживее пътуването до Дъмфрис. Раните му бяха смъртоносни… — Сълзите се стичаха свободно по лицето на Джон де Уорън, който съвсем бе забравил, че не е сам и че има свидетели на скръбта му.
