Брак за една година

* * *

В мига, в който Фиц-Уорън затвори вратата на стаята им, Алисия се нахвърли върху него като разярена вълчица.

— Безполезно копеле! Нима нищо не можеш да свършиш както трябва? Линкс де Уорън е жив!

Опакото на ръката на Фиц-Уорън се стовари с пълна сила върху устата й.

— Това е последният път, когато ме наричаш копеле! — изсъска той и се надвеси зловещо над нея. — Винаги съм получавал само огризките от трапезата на Линкс. Дори и ти си една от тях!

Алисия ужасено осъзна, че е дръпнала погрешна връвчица. Видя зловещите пламъци в очите му и закрещя. Юмрукът му се стовари върху лицето й. Тя се свлече, а главата й се удари в масивната месингова решетка пред огнището. Алисия замлъкна завинаги.

Глава 30

Линкс тихо простена. Легнала до него, Джейн го чу и скочи. Запали свещите. Стъкми огъня. Гърдите й бяха набъбнали от млякото и я боляха. Джейн се изкъпа, нахлузи черния кадифен халат на Линкс и понечи да повика Грейс Мъри, за да донесе сина й. Внезапно обаче й хрумна нещо и тя рязко спря пред вратата. „Майчина кърма! Ще се опитам да го нахраня с млякото си!“ Надеждата избуя в гърдите й. Пристъпи бавно до леглото и предпазливо легна. Обърна главата на Линкс и меко заговори:

— Любов моя, искам да ти дам от моето мляко. Искам да сучеш от гърдата ми.

Линкс я гледаше с немигащите си очи. Джейн се запита дали я разбира. Тогава той заговори:

— За… бебето…

— Не, Линкс, това малко прасенце е достатъчно дебело. То не се нуждае от млякото ми. Искам да го дам на теб… Позволи ми да го направя… Не ми отказвай, Линкс, моля те! Довери ми се. — Зачака тревожно. — Ако не искаш да го направиш заради мен, направи го заради сина си… Той има нужда от баща! — Не можеше да чака повече. Обхвана лицето му с длан и притегли главата му към набъбналите си гърди. Нежно постави зърното в горещата му пресъхнала уста. Затаи дъх, мълчаливо молейки се да приеме това, което му предлагаше. То бе единственото нещо, което й бе останало. Измина цяла вечност. Внезапно почувства как езикът му се обвива около зърното й.

* * *

Линкс бе ужасен от предложението на Джейн. Знаеше, че това е краят. Прокле и небето, и ада, че не е умрял на бойното поле. Джейн бе толкова малка и сладка. Не биваше да вижда дълбоката рана на корема, от която се носеше отвратително зловоние. Не биваше да се изтощава с грижи за него. Трябваше изцяло да се посвети на любимия си син.

Усети зърното й в устата си. Това, че тя понасяше докосването му, го изпълваше с благоговение. Отначало му заповядваше, после го умоляваше, а сега се опитваше да го съблазни, за да се остави изцяло в ръцете й. Знаеше, че ако не вземе последното, което му предлагаше, тя ще се почувства наранена. Сигурен бе, че краят му наближава. В този миг осъзна, че Джейн е по-силната от него, че трябва да се подчини на волята й. Още когато пристигна в Дъмфрис, знаеше, че той вече не е властният господар, комуто всички се подчиняват. Нямаше сили дори да суче. Езикът му описа кръг около зърното и устните му с мъка засмукаха.

По някакво чудо измършавялото му тяло не отхвърли млякото на Джейн. По-късно, макар все още изгарящ от треска и болка, Линкс се почувства по-добре, излегнат неподвижно до спящата си съпруга. Присъствието й му даваше покой, какъвто никога досега не бе изпитвал. Мислите му се рееха, ясни и свободни, и Линкс безстрастно се запита дали това особено състояние не предшества смъртта.

Погледна заспалото лице на Джейн. Младата му съпруга бе изтощена до крайност. Изключителна жена! Качествата, които притежаваше, бяха толкова редки! Никога досега не ги бе срещал у друга жена. Джейн бе напълно безкористна. Даваше, без да взема. Беше превърнала в реалност мечтата на живота му. Сега можеше да си иде, защото Линкълн Брус щеше да бъде неговото безсмъртие. Какво повече би могъл да желае?

Знаеше, че Джейн му се бе посветила без остатък. Още от самото начало му отдаде тялото си, доверявайки му се без колебание, макар да бе само едно срамежливо и уплашено девойче. Сега отново споделяше с него тялото си, този път не за да му даде удоволствие, а живот.

„Значи това е любовта!“ Джейн го обичаше и Линкс внезапно осъзна, че той също я обича. Беше странно и прекрасно чувство. Изведнъж в гърдите му се надигна паника. Никога не бе казал на Джейн, че я обича. Ами ако умре? Блестящият му зелен поглед бавно и неясно обходи изящните черти на лицето, после финото и в същото време толкова чувствено тяло. Тя бе уморена, не можеше да я събуди, за да й каже, че я обича — би било егоистично и несправедливо. Затова се замоли горещо да поживее още малко.

* * *

Томас и Тафи затаиха дъх, докато гледаха как Джейн сложи ръка на гърдите на Линкс, за да провери дали сърцето му бие. Сълзите рукнаха от очите й.

— Жив е — усмихна се тя. — Спи.

Линкс отвори очи.

— Спеше — поправи се младата жена, а оръженосците облекчено въздъхнаха.

— Любов моя — измърмори тя и се наведе над него. — Трябва да погледна раната ти… Ще се постарая да не ти причинявам болка. — Сякаш докосваше крехък порцелан, Джейн разтвори краищата на раната и погледна. От гърдите й се изтръгна радостен вик. — Чиста е! Погледнете… Погледнете и двамата! — Отдръпна се, за да направи място на Томас да се увери със собствените си очи.

— Миризмата на гнило е изчезнала! — въодушевено възкликна той.

Когато Тафи се наведе да погледне, устните на Линкс промърмориха нещо. Лицето на младежа светна.

— Той иска да се облекчи, сигурно тялото му е задържало някаква течност! Какво е това, което не е повърнал, милейди?

Джейн се смути за миг.

— Предполагам, че е ечемичената отвара, която му донесе, Тафи — излъга мило тя, запазвайки тайната между нея и съпруга й. — Ще почистя отново раната и ще я оставя без превръзка още един ден. Ако и утре не е възпалена, ще я посипя със серен прах, ще зашия краищата и ще я превържа. Какво мислиш, Томас?

— Мисля, че вие имате дар да лекувате, лейди де Уорън.

Джейн се усмихна и сложи ръка върху челото на съпруга си.

— Треската ти минава, скъпи. — Лицето му не изразяваше нито облекчение, нито благодарност. Това, което излъчваше, бе любов. Една сълза се търкулна по бузата й и тя побърза да я избърше с треперещи пръсти.

Томас й помогна да сменят чаршафите, а Тафи донесе още една кана с ечемичена отвара. Младата жена им благодари, но им показа ясно, че иска да остане сама със съпруга си. В мига, в който двамата младежи напуснаха стаята, тя се съблече и легна до Линкс.

— Да не си посмял да ми откажеш. Сега аз заповядвам в Дъмфрис. Когато възвърнеш силата си, отново ще бъдеш господар, но засега, съпруже мой, ще ме слушаш и ще ми се подчиняваш.

Линкс вдигна ръка и погали с пръсти атлазената плът на великолепните й гърди. Когато устните му се приближиха достатъчно близо, той ги целуна.

— Обичам те, Джейн!

Сърцето й подскочи от щастие. Този ден наистина бе пълен с чудеса! Галеше слепоочията му, докато той сучеше първо от едното зърно, а после от другото.

— Аз ще изпия ечемичената отвара, която донесе Тафи. Тя ще ми даде мляко за теб, любов моя.