След няколко дни престой в Дъмфрис, Джон де Уорън вече не изглеждаше толкова уморен и изпит. Към облекчението, че Линкс е все още жив, се прибавяше и възможността временно да се откъсне от тежките си отговорности в Единбург. Освен това Джейн му предписа всеки ден да пие отвара от вратига, подсилена с разбити яйца и мед. Напитката бе истински еликсир за застаряващия граф.
На третия ден губернаторът на Шотландия започна официален разпит, за да установи точно какво се бе случило на бойното поле край Ървайн. Когато Тафи съобщи на Джейн, че Джон де Уорън е пожелал да се срещне с него и Томас, двете с Джори помолиха графа да присъстват на разпита. Тъй като не можеше да откаже нищо на любимата си племенница, той се съгласи.
Всички се събраха в малката стая до залата. Джон разпита първо Томас, защото той бе старши оръженосец на Линкс де Уорън.
— Не си спомням нищо, милорд. Последвах лорд де Уорън в битката и както винаги яздех от дясната му страна. След това в главата ми е пълен мрак! Следващото, което си спомням, е как вече бродя из мъртвите тела по бойното поле. Не знаех къде се намирам, нито дори кой съм, докато най-младият брат на лейди Джейн не ме откри и не ме заведе обратно в лагера.
Джейн прехапа устни.
— Джон де Уорън се обърна към Тафи.
— Искам да чуя ти какво ще кажеш за случилото се.
— Аз яздех от лявата страна на господаря си, а Томас — от дясната. По някое време се огледах и видях, че Томас го няма. Изплаших се да не е паднал в боя. Малко по-късно го видях, че се връща и изпитах огромно облекчение. Тогава препуснах напред през вражеските редици, а когато обърнах коня си, не съзрях нито Томас, нито лорд де Уорън. Бях принуден да се бия сам. До края на битката не ги видях.
Джон изглеждаше напълно объркан. Нареди да повикат Монтгомъри, който обаче не можа да добави нищо. Каза на губернатора, че е разпитал всички рицари, но никой не знаеше как и къде е бил ранен господарят им.
Тафи се поколеба, после заговори.
— Милорд, младият Кийт Лесли каза, че е имал видение. Той смята, че един от нашите хора е нападнал и ранил лорд де Уорън.
— Аз търся факти, не разни видения! — отсече губернаторът.
— Милорд — бързо заговори Джейн, — Кийт е мой брат. Той е седми син и има пророчески дар.
— Момчето ни помогна да открием лорд де Уорън. Отведе ни на точното място — обади се Монтгомъри. — Преди това напразно бяхме търсили с часове в онази гъста мъгла.
— Той знаеше и къде да намерим Томас — добави Тафи. Марджори се изправи.
— Ще доведа Кийт, за да чуем всичко от неговите уста. Той владее специални сили.
Когато Кийт влезе в стаята, придружаван от Джори, Джейн забеляза, че през последните дни брат й бе заприличал на мъж. Вече не беше някогашното момче. За всичко е виновна войната, помисли си Джейн. Тя много рано открадва младостта на мъжете.
— Кийт, ти не си ми казал нищо за видението си. Предполагам, защото бях много заета. Но сега искам съвсем точно да ни го опишеш.
Очите на Кийт Лесли се зареяха някъде.
— Това беше изключително ясно видение, а не мъгляво и объркано. Бях подготвил конете за битката и легнах да си почина малко в сламата, но бях твърде напрегнат, за да заспя. Тогава времето сякаш спря. Ясно видях как един от рицарите на де Уорън събори Томас от коня му с желязната си верига. След това рицарят скочи от своя кон и се метна върху коня на Томас. Препусна като луд. Застигна лорд де Уорън. Застана зад него и отново вдигна желязната верига. Когато тялото на господаря ми се свлече безжизнено на земята, рицарят скочи от коня, измъкна меча си и го заби в корема му.
— Един от рицарите на де Уорън? — невярващо възкликна Джон.
— Милорд, оттогава се вглеждам в тях, но не съм открил онова лице.
— Ти си видял лицето му?
— Само очите, милорд. Няма да ги забравя докато съм жив. Те бяха изпълнени с такава омраза и кръвожадност! А след коварното убийство заблестяха от радостно тържество! Ясно видях, че левият му клепач е полупритворен.
Джон де Уорън пребледня като платно. Джори се олюля и кръвта също се отдръпна от лицето й. Двамата си размениха многозначителни погледи.
Томас, Тафи и Монтгомъри не смееха да вдигнат очи в присъствието на губернатора на цяла Шотландия. Ала всички съмнения около видението на Кийт Лесли мигом се изпариха. Всеки бе сигурен, че най-малкият брат на лейди Джейн е предусетил едно подло убийство!
Глава 31
Джейн се чувстваше като вцепенена. Тя смяташе, че Линкс е получил ужасната си рана, сражавайки се с врага. Сега бе узнала, че един от хората му се бе опитал да го убие!
Джейн знаеше, че Линкс де Уорън е твърд мъж, често прекалено строг и безкомпромисен, изключително горд и роден водач. Безусловно честен. С високи изисквания. Хората му го обичаха, ала все пак един тях бе поискал да го види мъртъв!
Джейн внезапно осъзна, че го бе оставила съвсем сам в Господарската кула.
— Моля да ме извините — промърмори тя, изплашена от мисълта колко уязвим в момента бе съпругът й.
Промъкна се тихо в стаята му, стараейки се да не го обезпокои, но Линкс отвори очи, сякаш усетил присъствието й. Тя прокара пръсти през косите му и му се усмихна. Вече знаеше какво да прави. Щеше да го пази и защитава, докато укрепне! Ами ако никога не възвърне предишната си сила? Ако завинаги остане слаб и безпомощен? Тогава ще я обвинява, че не го бе оставила да умре!
— Ти се поправяш с всеки изминал ден, любов моя, ставаш все по-силен. Обаче аз знам, че ужасната болка все още те измъчва. Остави всичко на мен, Линкс, позволи ми да отнема болката ти.
Погледът му не се откъсваше от нея. Тя плъзна ръце по тялото му. Започна от раменете, погали нежно и с любов отслабналите му ръце, после пръстите й се спуснаха надолу по измършавелите гърди и изпъкналите ребра. Когато усети, че докосванията й предизвикаха желания ефект, продължи надолу, като внимателно избягваше корема. Разтри някога мускулестите му бедра, сега останали само кожа и кости.
Облекчи болката му дотолкова, че устните му се извиха в усмивка.
— Тази нощ искам да спя до теб — прошепна младата жена. — Искам да те докосвам, да те държа в прегръдките си. Мислиш ли, че ще можеш да го понесеш заради мен?
Линкс вдигна ръка и погали лицето й.
— Джейни… — Нежното обръщение почти я сломи, ала тя преглътна храбро сълзите си. В този миг те бяха излишна проява на слабост. От сега нататък тя щеше да направи всичко, за да възвърне предишната му сила.
По време на вечерята в голямата зала, Джейн забеляза, че Марджори не се отделяше от чичо си. Предположи, че двамата разговарят за опита за убийство на Линкс. Вероятно подозираха някого, но Джейн не искаше да смущава уединението им.
Когато се навечеряха, Джон де Уорън се приближи към Джейн, която седеше до Елизабет де Бърг.
— Джейн, аз трябва да тръгна утре сутринта. За съжаление не разполагам с времето си. Моят дълг ме зове в Единбург. Още не съм посочил настойник за сина ти и засега ще се въздържа, надявайки се, че няма
