страхувам, че повече няма да може да участва в битки.
Брус постави пръсти под брадичката й и повдигна главата й, докато погледите им се срещнаха.
— Това ли е желанието ти?
— О, не. Искам напълно да се възстанови и отново да стане предишният железен мъж. Всичко друго ще бъде неприемливо за него.
— Джейн, чуй ме. Може би в този момент тялото на Линкс е слабо, но умът му си е на мястото. Повярвай ми, той е достатъчно силен, за да узнае истината.
Когато двамата мъже се прегърнаха на терасата, трите дами с мъка удържаха сълзите си.
— По дяволите, аз дойдох да утешавам вдовица, а ти още шаваш — пошегува се Робърт.
— Готов съм да се бия с теб за нея — ухили се Линкс.
— Кучи син! Вече едва ли някога ще се биеш.
— Хич не се и надявай!
— Нека да ги оставим насаме — намеси се Джейн. — Тези двамата са настръхнали като бойни петли.
Трите дами влязоха вътре.
— Робърт се държи така, сякаш на Линкс нищо му няма! — възмути се Джори.
— Първата ми мисъл бе да предпазя Линкс от острия език на Робърт, но като че ли думите му действат ободряващо. Дълбоко в сърцето си съм убедена, че Брус никога няма да нарани Линкс.
Робърт се настани между два зъбеца на крепостната стена.
— Вземането за заложници на семейството на Уилям Дъглас ни помогна да спечелим битката при Ървайн. През цялото време ли си знаел, че това ще накара Дъглас да се присъедини към нас?
— Надявах се. Току-що се връщам от Единбург. Губернаторът ме посочи за командир на гарнизона в Ланарк. Не иска повече неприятности в тази част на Шотландия.
— Колко дълго ще трае затишието?
— Предполагам, няколко месеца.
— Добре. Надявам се през лятото да се възстановя напълно и да възвърна силата си.
— Джон де Уорън изпрати Фиц-Уорън и кавалерията му на север, за да помогнат на Комин. Носят се слухове, че между двамата е имало бурна разправия и губернаторът е заплашил, че ще го разжалва и ще му отнеме всички имения. Но това му е малко. Получих известие от брат ми Едуард. Той е в Карлайл. Съдията Ормсби е избягал там. Очевидно Фиц-Уорън е изпратил един от офицерите си да го предупреди за предстоящото нападение на Уолас.
— Юда! Копелето е отмъкнало част от нечестно спечеленото злато на Ормсби. Явно е и в таен съюз с Уолас, след като е знаел, че Скун ще бъде нападнат!
— Точно така. Губернаторът е решил да се отърве от негодника и го е изпратил на север, право в лагера на Уолас.
— Все още ли подозираш, че Комин и Уолас са в съюз?
— Как ли не! Знам го със сигурност.
Линкс присви очи.
— Ти, Комин и Едуард Плантагенет приличате на три кучета, които се бият за кокала.
— Когато Шотландия страда, и аз страдам. Това е единствената причина да проявявам търпение. — Изгледа проницателно приятеля си. — Но аз май те изтощих с приказките си. Приличаш на жив труп. Хайде да влизаме. — Робърт му помогна да легне в леглото. Джейн бе в стаята, готова да се погрижи за мъжа си. — Какво, по дяволите, намираш у този мъж? Та той на нищо не прилича! — прикри с груба шега тревогата си Брус.
Джейн се усмихна и безгрижно отвърна:
— Е, може и да не е голям хубавец, но прави красиви деца.
През нощта, когато всички в Дъмфрис се оттеглиха по стаите си, Джейн свали превръзката на Линкс. Кожата около раната още бе зачервена.
— Ще я оставя открита. Знам, че не оздравяваш толкова бързо, колкото ти се иска, но това е, защото тялото ти е физически изтощено и отпаднало. Обърни се към мен, но го направи много внимателно.
Отметна косата от врата му и започна да разтрива тила му. След това с леки като перце докосвания мина по цялата дължина на гърба.
— Линкс, през целия ден се борих със съвестта си дали да ти кажа нещо. Ти още не си достатъчно укрепнал физически, но Робърт ми напомни, че разумът ти е наред. Така че въпреки желанието ми да те пазя от всичко и всички, смятам да споделя с теб това, което знам, защото се страхувам, че иначе никога повече няма да ми вярваш.
— Скъпа, накарах те доста да се измъчиш, докато извоюваш доверието ми. — Протегна ръка и хвана нейната.
— Ако се отнася за Фиц-Уорън, аз вече знам.
Джейн усети как устата й пресъхна. Страхуваше се, че сега ще чуе нещо лошо.
— Как разбра?
— Разпитах Томас и Тафи.
— О, Линкс, моля те, обещай ми, че няма…
Той допря мазолестите си пръсти до устните й.
— Шшт, любов моя. Единственото, което възнамерявам да правя през това лято, е да възстановя силата си. И ще започна от тази нощ. Колкото и да жадувам за докосванията ти, това е последният път, когато ти позволявам да отнемаш болката ми. Искам да чувствам болка. Нужно ми е да се боря с нея. Това ще ме направи по-силен.
— Но, Линкс…
— Не, Джейн. — Привлече я към себе си. — Ако искаш да галиш нещо, ето ти това — дяволито рече той и придърпа ръката й към слабините си. Затвори очи. — Господи, караш ме да треперя.
— Не искам да те правя по-слаб…
— Това ме кара да се чувствам силен и много повече мъж, отколкото всичко друго, което би направила за мен — увери я съпругът й.
Джейн смъкна нощницата си и се плъзна до него, радостна, че вече е достатъчно силен, за да се възбуди.
— Проклет да бъда, ако оставя Брус да ме изпревари, защото не се съмнявам, че в този миг се сношава.
— Линкс! — укорително възкликна Джейн. — Те се любят.
Линкс се замисли, после поклати глава.
— Не, първо ще се сношат, а после ще се любят.
Джейн плъзна език по устните му и го целуна.
— Ти си лош.
— Ммм, след няколко дни, когато стана по-силен, възнамерявам да ти покажа разликата. Първо ще бъда много лош, а после много добър!
Линкс де Уорън неотклонно преследваше целта си. През остатъка на юни и през целия юли той се съсредоточи върху възстановяване на издръжливостта и укрепване на мускулите. Започна с физически труд. Помагаше на Кийт Лесли в конюшните, отначало като хранеше и почистваше конете, а след това започна да изхвърля и оборския тор. Излезе на поляната и окоси тревата, после напласти на купи сеното. Прекара две седмици в ковачницата, поправяйки стари оръжия. Опита всичко — от закаляване на меч до изработването на подкова.
Господарят на Дъмфрис се научи как да вари бира и помогна да напълнят, запечатат и подредят бъчонките. В мелницата отмени изцяло мелничаря — сам пълнеше чувалите с брашно. Постепенно здравето
