— Само заради Джейн бих рискувал.
— Заведи ме при Уолас. Ако този негодник й стори нещо, ще го убия!
— Аз ще се видя с Уолас и ще доведа Джейн. След като няма да замениш Джон де Уорън за нея, ще трябва да платя каквато цена поиска.
— Аз ще платя проклетата цена. Бъди сигурен, че ще е повече, отколкото може да си представи! Само ме заведи при него.
— Ти не се владееш. Ненужното насилие ще е единственият резултат, ако сам се опиташ да се разправиш с него.
— Идвам с теб — непреклонно заяви Линкс.
— Това само ще застраши живота на Джейн.
— Той вече е застрашен — Фиц-Уорън я е продал на Уолас!
— Тогава запази отмъщението си за него — отсече Робърт. — Линкс, знам, че умееш да водиш преговори, но не можеш да се справиш с този човек. — Брус знаеше, че само пари няма да бъдат достатъчни, и не искаше Линкс да се изправи лице в лице с евентуално предателство.
— Тогава ще бъда просто един от твоите хора. Ще стоя отзад с останалите; никой няма да ме познае. — Робърт Брус не изглеждаше убеден и Линкс побърза да добави: — Кълна се, че няма да се намесвам!
Приятелят му кратко се изсмя.
— Лъжец! При най-малкото предизвикателство ще опреш кинжала си до гърлото му!
— Тогава за него ще е по-добре да не ме предизвиква.
— Хубаво — съгласи се Робърт против волята си. — Облечи кожен жакет, сложи си ризница и шлем. Никакви цветове и гербове! Не можем да яздим под развятото знаме на Брус. Ще се срещнем след два часа на главния западен път.
— Не съм толкова доверчив. Ще остана с теб.
През следващите два часа с волски каруци тайно бяха превозени голямо количество сребърни кюлчета от крепостта на Брус в двореца на епископа. Уишарт подписа разписка за полученото сребро.
Брус и десетимата мъже, които го придружаваха, яздиха шест мили покрай брега на реката до Клайдбанк, където ги спряха и им наредиха да кажат паролата. След като убедиха стражата на Уолас, че не са врагове, им позволиха да продължат за Дънбартън. Линкс бе изумен, тъй като Дънбартън Касъл се владееше от графа на Монтийт, който бе дал обет за вярност на крал Едуард.
Отново ги спряха и ги накараха да почакат, докато съмне. При първите светлини на зората, един самотен ездач препусна в галоп през откритото поле и Брус, невъоръжен излезе насреща му.
— Очаквах те — рече Уолас.
— Дамата добре ли е?
— Ще получим ли Джон де Уорън?
— Това е невъзможно. Дори и да искаше, Линкс де Уорън не може да ти доведе губернатора на Шотландия. Пазят го прекалено добре.
— След като жена му е в ръцете ми, ще намери начин — решително отвърна главатарят на бунтовниците.
— Ако имаше как да залови губернатора, не смяташ ли, че Фиц-Уорън щеше да го направи, вместо да отвлича беззащитна жена?
— Защо си дошъл?
— Да обсъдим една разумна цена… след като се уверя, че дамата е невредима. — Брус не искаше Уолас да узнае, че Джейн му е особено скъпа.
— Каква цена?
— Пет хиляди паунда. — Това бяха много пари. Достатъчни, за да се купят оръжия за една малка армия.
— Дръж се сериозно, човече — презрително рече Уолас.
— Разполагам и с ценни сведения, но първо искам да видя дамата, за да се уверя, че е добре.
Бледите очи се впиха гневно в тъмните. Брус издържа и не отмести поглед. Реши, че една допълнителна заплаха няма да навреди.
— Ако нещо се случи на лейди Джейн де Уорън, ще трябва да се страхуваш не само от Едуард Плантагенет.
Уилям Уолас се извърна и посочи към замъка.
— Ще я доведат, за да я видиш, но после ще я приберат обратно.
Брус мълчаливо и напрегнато чакаше. Не след дълго един конник изведе някакво момиче, яхнало рунтаво пони. Пламтящата й коса се развяваше от утринния бриз. Робърт изпита искрена гордост, когато видя царствено вдигнатата й глава. Очите й бяха сухи, а раменете — изправени. Джейн не се изненада, че вижда него, а не съпруга си. После погледът й се насочи към групата мъже отзад.
Веднага го зърна. Никой друг не седеше на коня си така, както Линкс де Уорън. Заля я огромна вълна на облекчение, ала в същото време сърцето й се сви от страх за любимия. Въпреки външното спокойствие, отвътре цялата трепереше. Копнееше той да бъде близо до нея, но едновременно с това й се искаше Линкс да е в безопасност. Младата жена усещаше, че той страда от безпомощността си и едва се сдържа да не препусне към нея, за да я спаси. Ако не отместеше поглед от него, щеше да загуби самообладание.
Затова извърна глава към Робърт. Точно в този миг слънцето изгря и един лъч се отрази върху блестящия му шлем. Джейн внезапно се почувства някак странно замаяна, примигна и видя, че Робърт Брус има златна корона на главата си. Изведнъж осъзна, че има видение. Продължи да се взира и видя, че той не само е с корона, но и е облечен във великолепна мантия. Робърт Брус беше крал! А до него Джейн видя млада жена, също е корона на главата — очевидно кралицата. Вдигна ръка, за да пропъди странното замайване. Следващото нещо, което си спомняше, бе как стражата я води обратно към Дънбартън Касъл.
Когато Линкс де Уорън съгледа малката гордо изправена фигура върху рунтавото пони, едва не се свлече от коня си от облекчение. Искаше да й даде някакъв знак, но с огромно усилие на волята се сдържа. Капки пот избиха по челото му. Взираше се в любимата жена, а безпомощността му го задушаваше. Когато видя, че вдига ръка към главата си, сякаш й става лошо, той се напрегна, готов да препусне към нея. После видя, че я връщат обратно в замъка и сърцето му натежа като олово — значи сделката още не бе сключена.
Уилям Уолас изчака, докато портите на замъка се хлопнаха зад заложницата, и чак тогава се обърна към Брус.
— С какви сведения разполагаш?
— За Джон де Уорън. Ще ти позволят да го заловиш, ако си достатъчно умен — предизвикателно подхвърли Робърт. — Договаряме ли се?
— Може би — кимна Уолас.
Робърт Брус знаеше, че всичко е заложено на карта, но нямаше друг изход, освен да рискува.
— Губернаторът е на път за Стърлинг. Разполага с четири десетхилядна армия. — Брус видя как Уолас вдигна рошавата си глава и бледите му очи се разшириха от изненада. — Ако пристигнеш там първи, ще можеш да заемеш по-удобна позиция. Няма да ти е трудно да нападнеш и заловиш конвоя с продоволствията на Пърси, той ще се присъедини към Кресингам при Роксбъро. Това е всичко, което мога да прибавя към петте хиляди паунда.
— Направи ги десет хиляди и ще получиш заложницата… когато парите бъдат доставени.
— Вече са доставени. — Брус му показа разписката, подписана от епископ Уишарт. Беше за десет хиляди паунда.
— Значи си предугадил желанието ми — намръщи се Уолас и още веднъж вдигна ръка.
Този път Робърт Брус видя, че Джейн излезе сама. Подаде разписката.
— Ще ти дам един безплатен съвет. Не се доверявай твърде много на Комин. Ти си идеалист, който иска да види народа си свободен. Комин притежава огромни владения… краят на феодалната система не е в негов интерес.
Робърт Брус хвана юздата на понито на Джейн и двамата бавно поеха през полето, към мястото, където ги очакваха другите.
— Благодаря ви, милорд!
