Брак за една година

— Недей да благодариш на мен. Твоят съпруг е този, който ще плати откупа, но не издавай присъствието му, докато не се върнем в Глазгоу. Ако узнаят, че де Уорън е тук, ще се сдобият с друг заложник.

* * *

Рицарите на де Уорън, които чакаха в една странноприемница, известна като „Кралският зъбер“, посрещнаха с одобрителни възгласи десетината мъже в кожени жакети, които съпровождаха лейди Джейн. Тафи се спусна напред, за да й помогне да слезе от седлото, и бе възнаграден с боязлива усмивка.

Линкс де Уорън не бе на себе си от радост, когато се отправи към любимата си съпруга. Сърцето му бе преизпълнено с любов и нежност, а огромната буца, заседнала на гърлото му, му пречеше да заговори. Целуна я по челото, после я привлече в обятията си и я притисна. Знаеше, че от този ден нататък ще я защитава с живота си и ще се грижи за нея с цялото си сърце и душа.

Линкс нареди на Тафи да я отведе на горния етаж, после прегърна Робърт и искрено му благодари.

— Незабавно ще ти върна парите.

Робърт се метна на коня и се ухили.

— Реших, че мога да си позволя да бъда щедър, след като ти ще плащаш. Сбогом… Засега. — Хората на Брус пришпориха конете си и изчезнаха сред облаци прах.

— Ела вътре — обърна се Линкс де Уорън към Монтгомъри. — Искам да занесеш писмо до губернатора. Вероятно вече е преполовил пътя до Стърлинг. — Линкс изложи накратко върху пергамента това, което се бе случило.

„Фиц-Уорън отвлече съпругата ми Джейн и я продаде на Уилям Уолас, който ми предложи да я разменя за теб. Върнах си я невредима, като платих откуп, но най-настоятелно те моля да се пазиш от Фиц-Уорън. Той е заплаха за всеки де Уорън, а особено за теб. Уолас разполага с десетхилядна армия, разположена между Клайдбанк и Дънбартън, така че навярно е в съюз с Монтийт, както и с Мъри и Комин.“

Линкс задъвка края на пачето перо, докато се питаше дали Робърт Брус е дал някакви сведения относно плановете на губернатора. Накрая реши за всеки случай да добави едно предупреждение:

„Бъди нащрек, край Стърлинг може да попаднеш в капан!“

В една от стаите на странноприемницата „Кралският зъбер“ Джейн и Линкс споделяха обща баня. Дървената вана не бе достатъчно голяма дори само за Линкс, ала те не искаха да са разделени нито миг повече. Затова тя се бе настанила в скута му, облегната върху гърдите му.

— Раната боли ли те?

— Не, дори белегът е започнал да избледнява. — Линкс знаеше, че сега, когато вече е в безопасност, Джейн ще му разкаже какво се е случило.

— Пастирите от Тортуолд не ме изплашиха, въпреки че затъкнаха устата ми с парцал. Виж, Фиц-Уорън е друго нещо. Познах го в мига, в който го видях. Исках да го убия, заради това, което ти бе сторил, но се страхувах. Той изобщо не ме докосна — бързо добави младата жена, но ми каза, че е убил Алисия и ще постъпи по същия начин и с мен, ако не им сътруднича. Така че, след като ме предаде в ръцете на Уолас, се почувствах в безопасност.

„Копелето е убило Алисия!“ Фиц-Уорън имаше да отговаря за много неща, ала Линкс не намекна за отмъщение, защото не искаше да разстройва Джейн.

— Благодаря на Бога, че Джон ми заповяда да се прибера у дома, иначе кой знае какво щеше да се случи, ако не се бях върнал в Дъмфрис.

— Не си обесил Сим и Бен, нали? — отпаднало попита Джейн.

— Да не би да се опитваш да ме придумаш да ги пощадя? — нежно я подразни Линкс.

Съпругата му се засмя с облекчение и се потопи във водата.

Линкс я целуна по рамото.

— Ти си най-съблазнителната жена на света — прошепна младият мъж, очарован от прелестните й гърди.

Тя невинно плъзна ръка надолу.

— Къде е сапунът?

— Това не е сапун, малка палавнице!

Двамата се насладиха на някои кратки еротични закачки, но Линкс скоро изтрезня, осъзнавайки колко дълбоки са чувствата му към тази жена. Чак сега, когато едва не я загуби, разбра какво означава тя за него. Изсуши я грижливо и я отнесе в леглото.

— Имам нещо за теб, любима.

— О, обичам изненадите — измърка Джейн, но когато Линкс надяна на пръста й пръстена, тя заплака с тихи сълзи на щастие.

Той я притегли в обятията си.

— Шшт, любима, не плачи. — Обхвана лицето й и пресуши сълзите й с целувки. — Ти си толкова красива, че отнемаш дъха ми. — Впи поглед в лицето й и започна да я люби с искрящите си зелени очи. Джейн никога досега не се бе чувствала по-привлекателна и желана.

— Обичам те, Джейн. Ще се омъжиш ли отново за мен, за да мога този път сам да произнеса брачните клетви?

— Линкс, това е толкова романтично!

— Ти ме караш да се чувствам романтично. Наслаждавам се да бъда твой съпруг и любовник.

Тя му поднесе устните си.

Започна да я целува, неспособен да спре. Любовната игра събуди изпепеляващо желание. Ръцете му любеха тялото й, милваха косите й, гърба й, гърдите, разтриваха плоския й корем. После мазолестите му шепи обхванаха хълбоците й.

— Знаеш ли колко красиво задниче имаш?

Джейн щастливо се засмя.

— Нямах представа, че забелязваш подобни неща.

— Мили Боже, забелязвам всичко, което се отнася до теб!

Пръстите й се плъзнаха по гърдите му.

— Разкажи ми!

— Ресниците ти са опръскани със златен прашец. — Целуна клепачите й. — Понякога, когато ми се усмихваш, на бузите ти се появяват трапчинки, които карат сърцето ми да се преобръща от любов. — Обхвана едната й гърда и прокара палец по розовото връхче на зърното й. — Когато усещаш погледа ми върху гърдите си, зърната ти щръкват и се втвърдяват като рубини.

Джейн ахна от удоволствие, усетила как гърдите й набъбват от докосването му.

— А слабините ти — продължи той и ръката му се плъзна надолу, — са покрити с червенозлатисти къдрави косъмчета, които могат да изкушат и самия дявол. — Зарови пръсти в тях и Джейн подивя от желание.

Двамата не са разделиха дори когато отмаляха от наслада. Лежеха с преплетени тела, а Линкс продължаваше да я обсипва с нежни целувки. Този път я люби бавно и нежно, показвайки й с всяка ласка колко е ценна за него, колко безмерно обожава всяко кътче на тялото й. Това бе най-щастливият момент в живота й. Джейн вече бе сигурна, че Линкс ще я обича завинаги.

По-късно, когато лежеше задоволена в прегръдките на съпруга си, Джейн му разказа за видението.

— Винаги съм предчувствала, че един ден Робърт Брус ще стане крал, но сега съм сигурна.

— Аз няма да се противопоставям на претенциите му за трона на Шотландия, ала ще му е нужна голяма помощ.

— Единственото, което не разбирам от моето видение, е дамата до него. Това не бе Джори, а младата Елизабет де Бърг!

Линкс се засмя и я притисна до себе си.

— Ако Робърт успее да си осигури подкрепата на могъщия граф на Ълстър, много скоро короната на Шотландия ще украси челото му.

Дълго след като Линкс заспа, Джейн остана да лежи притихнала до него, въртейки брачния пръстен на