пръста си и обмисляйки това, което й бе казал.

* * *

Джон де Уорън и войската му бавно напредваха към Стърлинг, така че Монтгомъри достави писмото на Линкс, преди да пресекат Стената на Антонайн, която бе вратата към планинската част на Шотландия. Джон препрочете писмото три пъти. Чак тогава проумя дълбините на покварата, в които бе затънал Фиц-Уорън. Незабавно написа заповед за задържането му, проклинайки себе си, че бе изпратил този негодник право в ръцете на Уолас. Винаги бе знаел какво представлява, ала не искаше да си го признае.

После се замисли над предупреждението на Линкс, че бунтовника разполага с десетхилядна армия, разположена на лагер край Клайдбанк.

— Преди колко дни той е видял армията на Уолас? — попита Джон Монтгомъри.

— Преди два, милорд.

Джон изруга. Трябваше още доста време, та многохилядната войска да се придвижи до Стърлинг. Реката Форт минаваше през цялата област и земята бе влажна и хлъзгава. Един по-малък отряд, необременен от тежка кавалерия и каруци с продоволствия, щеше много по-бързо да стигне. В същото време Уолас можеше да се свърже с бунтовниците, предвождани от Мъри. Затова Джон де Уорън реши да ускори предвижването на войската си.

Губернаторът преведе армията през река Форт до манастира Камбускенет и се разположи в земите му. Повече нямаше да се налага да пресичат реката, която защитаваше Стърлинг и древната му крепост, затова Джон изпрати напред съгледвачите да разузнаят местоположението на врага.

Както се опасяваше, Уолас бе пристигнал преди него и лагерът му се намираше в подножието на Очилс — високи хълмове на север от река Форт. Джон де Уорън се славеше като човек, който умее да преговаря, и се надяваше да убеди шотландците да се откажат от неравната битка с добре въоръжената и многобройна английска армия. Знаеше, че те са смел народ, но не бяха обучени и добре въоръжени воини.

Губернаторът изпрати пратеници за преговори с Уолас, ала краткият и ясен отговор, който получи, гласеше: „Ние не сме дошли да сключваме мир, а да се бием за свободата на страната си!“ Джон обаче бе търпелив мъж и реши да опита отново. Но ковчежникът Кресингам му се противопостави. Той настояваше да се даде урок на бунтовниците.

Де Уорън изтъкна, че е невъзможно точно да се определи броят на вражеските войници, скрити сред гъсталаците в подножието на хълмовете. Освен това, за да стигне до тях, армията трябваше да мине по тесния мост край Стърлинг. Така щяха да изгубят цял ден. А и не можеше да се пренебрегне предупреждението на Линкс: „Бъди нащрек, край Стърлинг може да попаднеш в капан!“

Губернаторът се питаше защо мостът все още е невредим. Уолас бе пристигнал пръв и би трябвало да го е разрушил. Да не би точно мостът да е примамката? Когато де Уорън предложи да изпратят съгледвачи да проверят дали има и друг начин да се мине през реката,. Кресингам го обвини в страхливост.

— Няма никакъв смисъл, милорд, да се протакат нещата и напразно да се харчат парите на краля. Нека да нападнем и да изпълним дълга си.

Самонадеяното му поведение раздели англичаните. Пренебрегвайки заповедите на Джон де Уорън, Кресингам нареди на хората си да минат по моста Стърлинг. Кавалеристите бяха последвани от пехотата и уелските стрелци. Нямаше и следа от шотландци и преди обед почти половината от войската бе пресякла реката.

Внезапно див боен вик разцепи въздуха и бунтовниците на Уолас и планинците на Мъри се хвърлиха в бой. Размахваха копия и секири и се биеха боси, за да се хлъзгат по влажната земя.

От другия бряг на реката де Уорън безпомощно наблюдаваше зверското клане, тъй като силите на Кресингам бяха отрязани. Самият той бе съборен от коня и стъпкан. Само за броени минути губернаторът стана свидетел как подивелите бунтовници избиват половината от армията му. Когато осъзна, че битката е изгубена, заповяда да се подпали мостът Стърлинг и останалата част от войската да се оттегли.

След тази невероятна победа обикновените хора на Шотландия изпаднаха в опиянение. Уилям Уолас бе посветен в рицарски сан и обявен за пазител на кралството. Войниците му нахлуха в земите край Стърлинг и Дъндий, превземайки всички замъци и градове по пътя си. Шотландските благородници обаче стояха настрана от него, тъй като бе заплаха за вековната им власт и привилегии.

Глава 34

Когато Едуард Плантагенет научи за поражението при Стърлинг и за смъртта на ковчежника си Хю де Кресингам, той незабавно се завърна от Франция.

Робърт Брус посети Дъмфрис, за да обмени информация. Знаеше, че Линкс де Уорън и чичо му са добре осведомени за плановете на краля и искаше да предаде ужасяващите новини, че хората на Уолас нападат графства, унищожават посеви и отвеждат стада.

— Едуард е потеглил към Единбург, за да се присъедини към губернатора. С него са голяма част от графовете — Бигод, Бохун и, разбира се, граф Ълстър — каза Линкс на Робърт.

— Докато тази огромна армия се предвижва от Единбург, няма да остане нищо, освен почернели полета и изгорени ферми. Бунтовниците на Уолас са прогонили хората на север, така че войниците на Едуард да бъдат откъснати от храна и всякаква помощ. Те се опитват дори да се предвижват и из нашите територии и само нашата денонощна бдителност не им позволява да го сторят.

Линкс бе потресен.

— Ще излезем с теб през нощта, за да огледаме всичко, и аз незабавно ще осведомя губернатора. Присъединили ли са се и други благородници към Уолас?

Брус поклати глава.

— Поне не открито. Само Мъри, Монтийт и Комин са в съюз с него.

— Този път няма да оцелеят!

— Страната ни се разкъсва на две от англичани и шотландци — горчиво рече Брус. — Никога досега в историята ни не е имало толкова много предателства, измяна и лъжи, и то заради алчност и ненужна гордост! Резултатът ще бъде безсмисленото унищожение на Шотландия. Бих искал да не е така. Би трябвало да се обединим в името на една цел.

Дамите, които бяха дошли да поздравят Робърт Брус, хванаха последните му думи. Никога не го бяха чували да говори с такова огорчение и болка.

— Горкият Робърт! — с искрено съжаление изрече Джори. — Единственото ти желание е англичаните завинаги да се махнат от Шотландия, нали?

— Ако трябва да бъда честен, да. С изключение на присъстващите.

— Ами ирландците? — обади се Елизабет де Бърг. Брус разроши тъмните й къдрици.

— Шотландците мразят само англичаните, не и ирландците. Може би защото във вените ни тече келтска кръв.

— Елизабет се вълнува, тъй като баща й ще придружава краля — обясни Джори.

— Надявам се, че няма да е твърде зает, за да ме види — с копнеж промълви младото момиче.

— Можем да го покани да остане в Дъмфрис — предложи Джейн и погледна към Линкс. — И без това едва ли замъкът в Единбург ще може да приюти всички.

— Предполагам, че ще се наложи да поканя Едуард в Локмабън и Карлевърок, ако искам да не ги изгубя — сухо подметна Робърт.

— Джон с облекчение научи, че може да разчита на подкрепата ти.

— Той задържа ли Фиц-Уорън? — поинтересува се Робърт.

Линкс поклати глава.

— Двама от рицарите ми наблюдават Тортуолд, но копелето изглежда е изчезнало от лицето на земята.

— Нека да не говорим за него — намеси се Джейн. — Линкс вече е напълно възстановен. Само това има значение, поне що се отнася до мен.

— Струва ми се, че го храниш прекалено добре, Джейн. Станал е дебел.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату