разположи каруците във вътрешния двор. — Отново се обърна към Монтгомъри. — Пехотинците да опънат палатките си на южната поляна. Но първо искам да изпратиш съобщение на Робърт Брус. — Върна се при Джейн и Марджори. — Ще трябва да кажете в кухнята да приготвят планини от храна; Ормсби мисли за тлъстия си корем почти толкова често, колкото и за дебелата си кесия.
Джейн скочи.
— Ще отида да приготвя банята.
Съпругът й я хвана за ръката и я накара да седне на мястото си.
— Няма ти да къпеш тлъстата свиня.
Джори избухна в смях.
— О, моля те, позволи ми аз да го изкъпя. Умирам да видя как изглежда без дрехи!
— Джори, имаш много извратено чувство за хумор!
Когато Ормсби бе посрещнат от Линкс де Уорън, не успя да скрие изненадата си.
— Според слуховете ти си паднал на бойното поле край Ървайн!
— Паднах, но много бързо се възстанових.
— Дължа огромна благодарност на семейство де Уорън. Ако губернаторът не бе изпратил Фиц-Уорън да ме предупреди за предстоящото нападение над Скун, сигурно вече щях да съм мъртъв.
— Не забравяй да изразиш благодарността си пред губернатора, Уилям — сухо отвърна Линкс. — Управителят ми Джок Лесли ще те заведе в стаите ти, а след като се изкъпеш и освежиш, вечерята ще те чака в голямата зала на Дъмфрис.
Ормсби и съпровождащите го рицари тъкмо заеха местата си на трапезата, когато се появи Робърт Брус. Съдията се наежи.
— И ти ли си призован от губернатора?
— Не, още не съм, ала той знае, че хората ми са разпръснати наоколо, за да пазят мира в тази част на Шотландия.
— Губернаторът е посочил Брус за командир на гарнизона в Ланарк — обясни Линкс.
— Скоро очаквам да има неприятности на север — заяви Брус.
— Защо? — подозрително присви очи Ормсби.
— Използвай мозъка, който Бог ти е дал, човече. Когато Андрю Мъри вдигна бунтовете в планините, кралят изпрати Комин да го спре. Същият Комин, който е много по-голяма заплаха за него от Мъри. В момента двамата са съюзници и неизбежно ще се присъединят към Уолас.
— Уолас е чудовище! Той се опита да ме залови в Скун. Би дал всичко, за да пипне мен или губернатора. Тогава ще опита да се договори с краля.
Стомахът на Линкс се сви от страх за Джон.
— Всички шотландци, които изгубиха вождовете си при Ървайн ще се присъединят към Уолас. Идвам с теб!
— Губернаторът разполага с достатъчно войска. Повикани са Кресингам от Берик и Пърси от Роксбъро.
— Ти още не си готов да се биеш — отсече Брус.
— Истина е, че все още не съм възвърнал напълно предишната си сила, но ще се справя, а хората ми са опитни воини. — Линкс посочи Томас, Тафи и Монтгомъри и започна да дава заповедите си.
Когато Линкс каза на Джейн, че ще поведе хората си към Единбург, тя бе ужасена, но го обичаше твърде много, за да изтъкне слабостта му. Съпругът й бе работил толкова упорито, за да възвърне силата си и да укрепи мускулите си. Наистина бе постигнал огромен напредък. Ала все още не бе онзи непобедим и железен воин, какъвто беше преди.
Тъй като Джейн не възрази, Линкс разбра, че тя не иска да нарани гордостта му.
— Не се тревожи за мен, любов моя. Няма сила на тази земя, която да ми попречи да се върна при теб. Ти си ме омагьосала.
Джейн се изви към него. Мелодията на прелъстителната й песен нахлу в душата му, казвайки му какво да прави, и той се подчини; нямаше друг избор.
Отметна червенозлатистите къдрици от челото й и погали тънките й извити вежди и високите скули. Всичко у нея го очароваше и привличаше. Притегли я в обятията си и я обсипа с целувки.
— Аз ще поведа армията към Стърлинг, а ти се връщаш в Дъмфрис. Това е заповед — решително заяви Джон де Уорън на племенника си.
— Да не би да искаш да кажеш, че не мога да водя хората си? — гневно попита Линкс, а очите му блеснаха предизвикателно.
— Точно това казвам! Преглътни огромната си гордост и се върни у дома!
— Да не би да смяташ, че ти си по-добър от мен? Та ти си над шестдесетте, за Бога!
— Напоследък не участвам пряко в битките, само давам заповеди. Нареждам ти да се отправиш към Дъмфрис. — Джон видя как Линкс упорито стисна челюсти. — Момчето ми, много е вероятно изобщо да няма никакви битка. Ще им предложа приемливи условия и ще ги убедя да се предадат. Разполагам с четиридесетхилядна войска. Най-голямата услуга, която можеш да ми направиш, е напълно да се възстановиш. Може би много скоро ще се нуждая от теб.
Накрая Линкс се предаде, макар и неохотно. Не искаше да става излишно бреме за хората си. Пред погледа му изплува нежното лице на Джейн и той си помисли какво облекчение ще изпита тя, когато го види да се завръща. Преди да напусне Единбург, отиде в един златарски магазин, за да й купи пръстен. Избра широка халка, украсена с келтска плетеница, символизираща безкрайната любов.
Когато вечерта се озова сам в леглото, младият мъж осъзна, че повече не можеше да спи спокойно, без Джейн да лежи до него. Въртя се с часове, докато внезапно не му хрумна една чудесна идея. Когато се върне, ще я заведе в параклиса и отново ще се оженят. Този път сам щеше да произнесе брачните си клетви. Чак след като взе това решение, се успокои и потъна в сън, изпълнен с прекрасни видения.
В Дъмфрис го очакваше кошмар. В мига, в който влезе в конюшнята и видя лицето на Кийт Лесли, разбра, че има лоши новини.
— Светата Дева в своята милост сигурно ви е накарала да се върнете, милорд.
— Какво има? — остро запита Линкс.
— Елате с мен при баща ми. Той има съобщение за вас.
Линкс го последва в замъка, изпълнен с нетърпение и ядосан, че момъкът не иска да му каже нищо повече. Когато влезе в голямата зала, първия човек, когото срещна, бе Джори.
— Слава на Бога! Тъкмо тръгвах за Единбург, за да те намеря. Брус се върна в Ланарк и аз не знам какво да правя.
— Ще ми каже ли някой какво става? — избухна Линкс. Вдигна глава и видя Грейс Мъри, застанала на стълбите със сина му на ръце. По страните й се стичаха сълзи. — Велики Боже, става дума за Джейн! — извика той. — Къде е тя?
— Не знаем! — безпомощно изплака Джори.
Появи се Джок с пергамент в ръка. Линкс и оръженосците му веднага го последваха в малката стая до залата. Марджори и Кийт също се присъединиха към тях. Линкс взе пергамента.
