му се подобри и част от силата му се възвърна. Бавно започна да наддава и на тегло, което физическата работа превръщаше в мускули.
Линкс не можеше да издържа дълго без Джейн. По средата на сутринта или на следобеда той спираше каквато и работа да е захванал, за да я потърси и прекара поне час с нея. Ако се забавеше, Джейн сама тръгваше по следите му из полето, в ковачницата или в конюшните.
За всички в Дъмфрис бе ясно, че господарят и господарката са много влюбени един в друг и тази любов се разгаря с всеки изминал ден. Завинаги изчезна намръщеният воин със строго стиснати устни, който изглеждаше по-стар за годините си. През тези светли слънчеви дни той не спираше да се смее и дори оръженосците му започнаха да осъзнават, че господарят им всъщност е млад мъж, едва прехвърлил тридесетте.
Джейн го очароваше. Образът й винаги бе пред очите му, денем и нощем дори когато се разделяха за кратко, не спираше да го преследва. Жаждата му за нея бе неутолима. Когато я зърнеше в другия край на стаята, не можеше да се стърпи да не я приближи. Когато приближеше, изгаряше от желание да я докосне. Гласът й го омагьосваше, а сребристият й смях го караше да забрави за всичко друго на света.
Линкс бе като обсебен — непрекъснато искаше да я гледа, да я докосва, да я вкусва. За пръв път в живота си бе влюбен и му се искаше целия свят да го узнае. Някога сдържаният и хладен рицар сега крадеше целувки като юноша, дразнеше, гъделичкаше я и я носеше на ръце само заради удоволствието да я усеща близо до себе си. Не можеше да се сдържи да не погали с ръка стегнатото й задниче или да я приклещи в обора за дълга целувка и страстна прегръдка. Ухажването му бе пламенно. Той се наслаждаваше на всеки изживян миг.
Чак в края на юли започна да тренира бойните си умения с рицарите и уелските стрелци. Когато веднъж успя да изтегли близо двуметров лък и да пусне стрелата със смъртоносна точност, Линкс изпита огромно задоволство, че усилията му не са отишли напразно. Двамата с Джейн яздеха заедно, понякога излизаха на дълги разходки по каменистия морски бряг, където тя събираше обли камъни за талисманите си, но по-често препускаха из безбрежните зелени долини. Джейн го водеше и край горския вир. Плуваха в бистрите води, а после се любеха сред високата уханна трева.
Всяка вечер прекарваха час-два с Линкълн Робърт, преди да го сложат да си легне. Изкъпваха малкия си син, нахранваха го и играеха с него, потапяйки се изцяло в безкрайното щастие да бъдат любящи и грижовни родители. По-късно, в широкото легло, се отдаваха докрай на тайнствената и завладяваща магия, която откакто свят светува озарява любовниците.
— Обичам те, Джейн. Важно е, че мога да ти го кажа, а още по-важно е, че го чуваш да го казвам. Знай, че думите извират от сърцето ми. — Всяка нощ, след като се отпуснеха заситени и щастливи в прегръдките си, той я питаше: — Джейн, ще ме обичаш ли винаги както сега?
— Мога и ще го направя!
Глава 32
Един следобед в края на юли, Линкс убеди Джейн да свали долната си риза. Тогава тя сладко му призна, че никога досега не е плувала гола, но младата жена се наслаждаваше на очарователното му ухажване и затова с радост задоволяваше прищевките му. Преструвайки се, че с неохота отстъпва, Джейн му позволи да я съблече. После се гмурна във водата, а Линкс я последва и заплува със силни и уверени движения. Настигна я бързо и я сграбчи в прегръдките си.
— Спомняш ли за риса, с който се сприятелих? Винаги съм мечтала да плуваме заедно в този вир.
— Имаш повече смелост, отколкото здрав разум. Сега ще видиш колко е опасно да се плува с един рис. — И за да го докаже, я потопи във водата.
Когато изплува, Джейн се усмихваше.
— Много добре знам колко опасен може да бъде един рис, но се надявах да го опитомя.
Линкс отметна глава и се засмя.
— Какво, по дяволите, ще правиш с един опитомен рис?
— Нищо. Аз те харесвам такъв какъвто си и не искам никога да се променяш.
Линкс я привлече в прегръдките си и целуна мокрите й клепачи. После притисна главата й до сърцето си и я извади от водата.
— Не ме вдигай! Тежка съм.
— Упражнението ще ми се отрази добре.
— Знам какво упражнение имаш предвид и не ми се вярва, че ще укрепне много мускулите ти.
— Разбира се, че ги укрепва. Пипни!
Линкс я положи върху тревата и тя се сгуши до него.
— Железен мъж!
Излегна се и я притегли върху себе си.
— Нека слънчевите лъчи си поиграят по кожата ти. Така ще станеш топла за мен.
Джейн отърка лице в светлокафявите косъмчета на гърдите му и дълбоко вдъхна аромата му.
— Ммм, обичам мириса на напечена от слънцето кожа…
— Когато лежах болен, твоето ухание бе толкова чисто и свежо, че никога не можех да му се наситя, Джейн. — Поглади с върха на езика си шията й, а после гърдите. Връхчетата им щръкнаха предизвикателно. — Обичам да те вкусвам. Лейди Джейн, ти си станала ненаситна!
— Лейди Джейн Предизвикателство, ако обичате, милорд.
— Да не би да искаш да кажеш лейди Пищни Гърди?
— Ти си истински дявол, Линкс де Уорън. Изтръпвам като си помисля какво ще стане, когато напълно възвърнеш предишната си сила.
— Обещавам ти, че наистина ще те накарам да тръпнеш! — Линкс я изтърколи под себе си и изпълни заканата си. Толкова горещо я желаеше след принудителното си въздържание, че сякаш никога нямаше да й се насити. Люби я буйно. Много скоро и двамата се разтърсиха от освобождаващите тръпки на екстаза. Линкс бе изумен от отклика й. Джейн прошепна името му и отмаляло прокара пръсти по устните му.
Докосването й го възбуди отново. Обърна я по лице върху уханната трева. Изви огромното си тяло върху нейното и обхвана с шепи пищните й гърди. Джейн изви гръб, надигна дупето си и той се плъзна в нея отзад. Влажните и гладки тласъци на твърдия му член я накараха да закрещи от удоволствие. Ниското му ръмжене се присъедини към нейните викове и любовните им стенания огласиха гората, докато и двамата не се отпуснаха в изнемощели конвулсии.
Тогава се оставиха на топлите лъчи на слънцето. Лекият бриз галеше потните им тела. Линкс се размърда пръв и прошепна:
— Иска ми се нашето лято никога да не свършва. Никога не съм знаел, че любовта е толкова всепоглъщаща.
Джейн повдигна устни към неговите.
— Любовта ли?
— Да, признавам, че се влюбих и с всеки изминал ден се влюбвам все повече. Надявам се това да продължи вечно.
Когато голямата зала се изпълни за вечеря, Монтгомъри приближи и хвърли извинителен поглед към лейди Джейн.
— Милорд, видях голям брой конници да приближават от юг и излязох да разузная. Съдията Ормсби е. Каза, че бил повикан от губернатора.
— Дебела свиня! Джон навярно му е заповядал да се яви в Единбург, за да отговори на обвиненията, повдигнати срещу него. — Линкс слезе от платформата и отиде при Джок. — Приготви се за нежелани гости. Ормсби е такъв страхливец, че сигурно пътува с многобройна охрана. Настани ги колкото можеш по-удобно. Нашите хора ще трябва временно да се посвият.
— Пътува с няколко волски каруци и множество пехотинци — обади се Монтгомъри.
— Велики Боже! Джон сигурно отново е в беда и нарочно не ми е казал нищо. Джок, когато пристигнат,
