бихме ти дали най-личната щерка на цар Агамемнон. Ще я докараме тука от Аргос и теб ще оженим, ако със нас ти събориш града Илион многолюден. [380] Следвай ме до мореходните кораби да уговорим всичко за брака, че ние сме тъстове щедри при откуп!» Тъй каза Идоменей и за крак го повлече сред боя. Азий завчас се яви във защита на Отрионея; пеш пред конете вървеше, които коларят му верен [385] винаги близо държеше да дишат в плещите му право. С устрем към Идоменея се впусна, но той го превари с копие. В гърлото чак до брадата медта го прониза. Рухна героят, подобен на дъб или бяла топола, или на бор, от мъже дърводелци в дъбрава отсечен [390] с брадви, наточени скоро, та кил да издялат за кораб. Тъй пред конете си и колесницата Азий лежеше: проснат простенваше, сграбил земята, окъпана в кърви. А пък коларят му предан загуби и ума, и дума и не посмя да подгони конете обратно към Троя, [395] за да избегне ръцете враждебни. Коравият в битки млад Антилох го прободе със копие точно до пъпа. Медната броня не спря острието, в корема то хлътна. Хъркайки, от колесницата, здраво сглобена, той рухна. Сам Антилох, на сърцатия Нестор потомък, подкара [400] бързо конете троянски към медноколенни ахейци. Скръбен за Азий, във миг Деифоб се затича наблизо, метна към Идоменея той своето копие светло. Идоменей го съгледа и медното жило отбягна, тъй като бе се запазил със щита, всестранно закръглен, [405] вещо направен от лъскава мед и от бикови кожи. Идоменей го държеше за двете му дръжки отвътре. Цял се скри в щита: над него летящото копие мина. Щитът при удара глухо отекна, докоснат открая, но Деифоб ненапразно замахна с ръката си тежка: [410] той Хипсенора Хипасов, водач на войските, улучи под диафрагмата в черния дроб, подкоси му нозете. Викна със глас гръмовит Деифоб и така се похвали: «Неотмъстен не загина тук Азий! Сега заявявам: той ще пътува към Хадес, суровия страж на вратите, [415] с радост голяма в сърцето, загдето придружник му пратих.» Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство, то развълнува най-много душата на вожд Антилоха. Въпреки своята горест другаря си той не забрави, бързо към него притича, покри го със щита огромен; [420] в миг Хипсенора нарамиха двама любими другари — славният Ехиев син Мекистей и Аластор божествен; те го понесоха в стана ахейски, той стенеше тежко. Идоменей не смиряваше своята сила, копнеещ някого между троянци със мрачната нощ да покрие [425] или самичък да падне, ахейци от смърт отбраняващ. Там повали Алкатоя, герой и потомък обичан на Есиета, отхранен от Зевса и зет на Анхиза, за Хиподамия женен, най-старата щерка на царя, и от баща, и от майка сърдечно обичана в къщи. [430] Тя надминаваше всичките свои връстници в страната с хубост, с дела и със ум. Затова се ожени за нея момък най-личен по храброст във широкодрумната Троя. Бог Посейдон го погуби тогава чрез Идоменея, с мрак му затвори очите, скова му снагата прекрасна: [435] вече не можеше той ни да бяга, ни сам да се брани. Бе като стълб или високолистна топола подвижен. Идоменей го удари със копие право в гърдите и му разкъса отгоре додолу бакърната броня, пазеща вярно до днеска от гибел могъщото тяло. [440] Сухо тя звънна тогава, раздрана от силния удар. С шум Алкатой се събори със копие вбито в гърдите; тупкайки още, сърцето му караше да потреперва края на дръжката. Силата Арес сломи му най-сетне. Идоменей се провикна високо и тъй се похвали: [445] «Хайде кажи, Деифобе, дали е достойна отплата: трима да паднат за воин един? Нали тъй се гордееш? Клетнико! Сам застани срещу мене във единоборство, за да узнаеш на дело какъв съм потомък на Зевса; Зевс, който първо създаде закрилника критски цар Минос, [450] Минос създаде във Крит непорочния Девкалиона, Девкалион ме роди да царувам над много народи в Крит необятен. Със моите кораби тука пристигнах гибел да бъда за теб, за баща ти и други троянци.» Тъй рече, а Деифоб в двоумение беше все още [455] друг ли помощник да вземе от силните духом троянци, като се върне веднага назад, или сам да се бие. Тъй размишлявайки, сметна за редно Енея да викне и го намери бездеен при крайните бойни редици; често Еней се гневеше на царя Приама божествен,
