Илиада

[625]
Мойта законна съпруга и много от мойте богатства
нагло със себе си взехте, а бяхте радушно приети.
Вие заплашвате днес, че ще хвърлите гибелен огън
в бързите кораби чак, да сразите герои ахейски.
Някога ще прекратите войната, макар да сте алчни. [630]
Татко наш Зевсе! Говорят, че ти превишаваш по мъдрост
хората и боговете! А всичко това е от тебе!
Как си решил да помагаш на тези надменни троянци?
Тяхната храброст е даже престъпна, понеже не могат
никога да се наситят на боя, всеобщо презиран. [635]
Има насита на всичко: на сън и на ласки любовни,
също на песен приятна, на танци невинни и плавни.
Всеки такива наслади пред лютия бой предпочита;
само еднички троянци остават на бой ненаситни.»
Каза така Менелай благороден и смъкна от него [640]
кървави бойни доспехи; на свойте другари ги даде.
Сам пък отново отиде сред първите бойни редици.
Скоро се спусна към него юначният син Пилеменов,
Харпалион, със баща си дошъл да се бие при Троя,
ала се вече не върна във своята мила родина. [645]
Право в средата на щита Атрид го удари отблизо
с копие, но не можа да промуши медта си през него;
Харпалион се отдръпна сред свойте, смъртта да избегне,
и се озърташе вред да не бъде умерен в снагата.
Медна стрела Мерион във боеца отстъпващ изпрати [650]
и го уцели отдясно във задника точно; стрелата
вънка излезе под тазните кости, пробила мехура.
Харпалион се отпусна в ръцете на свои другари,
мигом духа си издиша; подобен на червей дъждовен
просна се. Рукна му черната кръв и накваси земята. [655]
А пафлагонците храбри се грижеха около него,
на колесница го сложиха, сетне към Троя поеха
тъжни. А с тях и баща му вървеше, проливайки сълзи:
нямаше да отмъсти за сина си, убит безпощадно.
Парис се много разсърди, че Харпалион е погубен. [660]
Нему той беше гостувал сред много на брой пафлагонци.
Гневен за Харпалиона, изпрати стрелата си медна.
Имаше мъж Евхенор, на пророк Полиида потомък,
знатен и твърде заможен, живеещ в Коринт многодомен.
Знаейки своята гибелна участ, потегли със кораб. [665]
Кроткият стар Полиид му напомняше често съдбата:
или от болест коварна в двореца си той ще издъхне,
или във стана ахейски ще падне, сразен от троянци.
Ето защо той отбягваше откупа скъп за ахейци,
също и грозната болест, да няма в душата си мъки. [670]
Под челюстта до ухото го Парис прониза; изхвръкна
бързо духът му от тялото — страшният мрак го обгърна.
Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален.
Хектор, любимец на Зевса, не беше дочул и научил,
че са избивани вляво войските му от враговете [675]
в стана, че може би слава голяма очаква ахейци:
бог Посейдон земетръсец подкрепяше щедро аргийци,
сам ги закриляше в боя със своята сила огромна.
Хектор стоеше там, гдето зида и вратите премина,
гъсти редици на рой щитоносци данайци разкъсал, [680]
гдето изтеглени бяха на пясъчен бряг от морето
леките кораби вити на Протезилай и Аякса.166
А пък стената най-ниско там бяха сградили ахейци,
гдето най-бурно войски и коне се сражаваха днеска.
Там беотийски дружини и дългохитонни йонийци,167 [685]
още локрийци, и фтийски фаланги, и славни епейци
гонеха Хектор божествен, подобен на пламък, връхлитащ
с устрем на стана, но никак не можеха да го отблъснат.
В първите бойни редици личаха отбрани атинци.
Имаха те за водач Менестей, Петеосов потомък. [690]
Заедно с него и Фидас, и Стихий, и Биас мъжествен.
А на епейци бе вожд Амфион, също Мегес и Дракий.
Медон и твърдият в битки Подаркес предвождаха фтийци.
Медон бе син незаконен на царя божествен Ойлея,
брат на Аякса, живеещ далеч от дома във Филака, [695]
след като беше погубил той брата на своята млада
мащеха Ериопида, съпруга на царя Ойлея.
А пък героят Подаркес бе син на Ификла Филаков.
Двамата бяха начело на бойните фтийски дружини,
бранейки своите кораби заедно с куп беотийци. [700]
Бързият син на Ойлея Аякс не остана тогава
нито на крачка назад от Аякса, сина Теламонов.
Както два вола възчерни, със сила напълно еднаква,
крепко сглобеното рало из нивата влачат усърдно;
с пот изобилна край корена як на рогата облени, [705]
лъскав и гладък ярем ги разделя единствен в браздата,
дружно която прокарват до края на тучната нива —