Илиада

също тъй близко стояха юначните двама Аякси.
След Теламонов Аякса вървяха мнозина герои,
верни другари, които му вземаха щита веднага [710]
щом от умора и пот коленете му се подкосяха.
Ала локрийци не следваха храбрия син на Ойлея:
нито сърцето им нежно издържаше в бой ръкопашен,
нито войската им имаше шлемове медни със гриви,
нито пък щитове кръгли и копия дълги от ясен. [715]
Вярващи само на лък и на прашка с пресукана вълна,
бяха с Аякса пристигнали при Илион здравостенен;
стреляйки често, разбиваха много троянски фаланги.
В първия ред саламинци, облечени в дивни доспехи,
водеха битка с троянци и с Хектора меднохитонен, [720]
а пък локрийците стреляха, скрити назад; и троянци,
бойния устрем забравяйки, в смут от стрелите стояха.
Щяха с позор да отстъпят от кораби и от палатки
всички троянци към Троя, изложени на ветровете,
Полидамант да не беше продумал на дръзкия Хектор: [725]
«Хекторе, ти не си склонен да слушаш разумни съвети.
Тъй като бог те дари да владееш делата военни,
искаш да бъдеш над другите даже и с мъдри съвети!
Ала ти няма да можеш сам в себе си всичко да вместиш.
Някому бог подарява способност в делата военни, [730]
другиму — сръчност към танца, на трети — във цитра и песен,
а на четвърти Кронид далногръмецът влага в гърдите
ум благороден. Мнозина добиват от мъдрия полза,
често в беди ги спасява, сам себе си точно познава.
Аз пък това ще говоря, което за най-добро смятам. [735]
Вредом край тебе бушува венецът горящ на войната.
Щом през стената преминаха силните духом троянци,
част се отдръпват, а част разпилени из стана се бият
с по-многоброен противник, макар че са по-малобройни.
Ти се върни и повикай тук всички най-храбри троянци. [740]
После ще можем задружно и целия план да обмислим:
пак ли сега многовеслите кораби ний да нападнем,
ако поиска на нас някой бог да изпрати геройство,
или назад да отстъпим от стана съвсем невредими.
Страх ме е, че ще ни върнат ахейци дълга си от вчера. [745]
В техните кораби има смелчак, ненаситен на битки;168
мисля, че няма за дълго далеч да остане от боя.»
Тъй рече Полидамант и това се понрави на Хектор.
От колесницата скочи с доспехите в миг на земята,
па се обърна към него и думи крилати му викна: [750]
«Полидаманте! Сега ти задържай тук всички най-храбри!
Аз ще отида напред, за да взема участие в боя.
Щом разпоредби предам, ще се върна веднага обратно.»
Тъй каза и се понесе, подобен на връх белоснежен.
С вик прелетя през троянски и верни съюзни дружини. [755]
Чувайки призив от Хектор, събраха се всички нагъсто
около Полидаманта, юначния син на Пантоя.
Хектор отиде сред първите, дирейки там да намери
силния вожд Деифоб и владетеля доблестен Хелен,
и Адаманта, потомък на Азий, и Азий Хиртаков. [760]
Той ги намери — едните ранени, а другите мъртви.
Мъртвите бяха прострени край корабни кърми ахейски,
вече загубили свойте души от ръце на аргийци,
живите в рани от лък и от копие — чак при стената.
Скоро завари на левия край на плачевната битка [765]
Парис божествен, съпруга на хубавокоса Елена,
да насърчава войските и в бой да ги кара да влизат.
Близо до него застана и думи обидни му каза:
«Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител!
Где е сега Деифоб и владетелят доблестен Хелен? [770]
Где Адамант е, потомък на Азий, и Азий Хиртаков?
Отрионей? Илион недостъпен се днес сгромолясва
цял от основи. И теб неизбежна погибел те чака.»
Богоподобният цар Александър така му отвърна:
«Хекторе! Радост изпитваш невинния да обвиняваш. [775]
По-рано аз съм оставал далече от боя, но мойта
майка не ме е родила съвсем боязлив и безсилен.
След като битка ти почна с другари при кораби вражи,
ние оставаме тук и безспирно се бием с данайци.
Всички водачи, които ти дириш, са вече убити. [780]
Зная, че сам Деифоб и владетелят доблестен Хелен
боя напуснаха скоро, и двамата тъкмо в ръцете
с копия дълги ранени, но Зевс от смъртта ги избави.
Хайде води ни натам, где духът и сърцето те карат.
Ние със устрем ще тръгнем веднага след тебе, аз казвам: [785]
храброст на нас не ще липсва, доколкото имаме сили —
никой свръх своята мощ не воюва, макар и да иска.»
Рече героят така и предума сърцето на брат си.
Тръгнаха двама натам, где разпалена битка кипеше:
при Кебриона водача и Полидаманта почитан,