Илиада

[790]
при богоравния мъж Полифета, при Фалка, Ортея,
Палма; Асканий и Морис, потомци на Хипотиона —
двамата бяха дошли от Аскания вчера за смяна:
Зевс олимпийски ги беше подтикнал да тръгнат на поход.
Влязоха в боя, подобни на буря от вихри свирепи, [795]
пращана с гръм от небето в полята от татко ни Зевса.
Тя се размесва със трясък страхотен с морето, където
сред многошумната бездна клокочат вълните несчетни,
бели от пяна, гърбати, които в превара се гонят;
тъй и троянци в редици, едни подир други строени, [800]
цели от мед заблестели вървяха след свойте водачи
с Хектор начело, подобен на мъжегубителя Арес,
здраво придържащ пред себе си щита, всестранно закръглен,
с медна дебела обковка над гъсто поставени кожи.
Над слепоочника горе се вееше шлемът му ярък. [805]
Крачейки гордо, изпитваше вредом редиците вражи
няма ли тук да отстъпят пред него, запазен от щита,
но не смущаваше никак духа във гръдта на ахейци.
Стъпвайки с крачки големи, Аякс му извика високо:
«Клетнико! Близо ела! И защо тъй заплашваш аргийци? [810]
Имаме опит и ние да водим война с враговете,
но сме сломени сега от суровия бич на Кронида.
Ти се надяваш, че нашите кораби зле ще разсипеш.
Имаме също и ние ръце да ги браним от огън.
Много по-рано наистина вашия град многолюден [815]
ний ще превземем и сринем със нашите мощни десници.
Казвам, че време настъпва, когато във бягство ще молиш
татко ни Зевса и други безсмъртни да сторят по-бързи
даже от ястреби хищни конете ти хубавогриви,
за да те в Троя откарат, надигайки прах из полето.» [820]
Щом като рече това, и отдясно прехвръкна високо
птица, орел поднебесен. Войската ахейска извика,
бодра от тази поличба, а светлият Хектор отвърна:
«Жалки Аяксе, бъбрив самохвалко, какво ми надума?
Де да бях толкова сигурен, че съм потомък на Зевса, [825]
че съм призоваван вовеки за син на почтената Хера,
че ще ме тачат наравно с Атина и бог Аполона,
както със сигурност днеска настъпва беда за аргийци!
Заедно с тях ще загинеш, щом само посмееш да срещнеш
моето копие дълго, че то ще ти люто разкъса [830]
нежното тяло. Край кораби паднал, ти сам ще наситиш
псета троянски и птици грабливи с лойта и кръвта си.»
Каза и тръгна напред, а със него и други троянци
с вик потресаващ; възкликна пронизно отзад и войската.
Викаха също аргийци и помнейки своята храброст, [835]
чакаха силния удар на тези най-бойки троянци.
Общият крясък достигна ефира и блясъка Зевсов.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕНИЗМАМВАНЕ НА ЗЕВС

Нестор, макар и да пиеше, чу непрестанния крясък.169
Той заговори с крилати слова на сина на Асклепий:
«Хайде кажи, Махаоне, как тези дела ще завършат?
Става по-мощен викът на младежите буйни във стана.
Тук поседи, продължавай да пиеш искрящото вино, [5]
докато хубавокъдра, добра Хикамеда приготви
топлата баня и гъстите кърви от тебе отмие.
Аз пък на близкия хълм ще се кача и сам ще узная.»
Каза, взе щита, сияещ със мед, най-изкусно направен,
собствен на конесмирителя смел Тразимеда, сина му — [10]
който го беше оставил, а тръгнал със щита си бащин.
Копие остро със меден завършек в десница взе Нестор,
вън от палатката спря и съгледа дела непристойни:
бягаха срамно ахейци, троянци надменни отдире
вкупом ги гонеха — срината беше стената ахейска. [15]
Както морето безбрежно от леко вълнение тръпне,
щом предусети опасния пристъп на съскащи вихри;
все пак спокойно остава, насам и натам се полюшва,
докато пратен от Зевса решителен вятър пристигне,
тъй колебливо обмисляше Нестор двояка възможност: [20]
право на бой ли да тръгне напред с бързоконни данайци,
или да иде при цар Агамемнон, водач на войските.
Тъй размишлявайки, старецът сметна за редно да иде
при Агамемнон Атреев. Войските тогава взаимно
в бой се избиваха. Твърдата мед по телата ехтеше, [25]
удряна с мечове тежки и с копия яки, двуостри.
Идваха трима от стана и срещнаха стария Нестор:
вожд Диомед, Одисей и всевластният цар Агамемнон,
всички любимци на Зевса, ранени с оръжия медни.
Техните кораби бяха съвсем надалече от боя,