Илиада

[30]
чак до брега на морето сребристо; на сушата първи
те ги изтеглиха, а пък до крайните вдигнаха крепост.
Колкото и необятен да беше брегът на морето,
всичките съдове той не побра, за войската бе тясно.
Ето защо ги измъкнаха стъпаловидно, нагъсто, [35]
тъй че изпълниха целия бряг на широкия залив.
Тримата славни водачи, желаейки боя да видят,
дружно вървяха, подпрени на своите копия дълги.
Горестно свити сърцата на тримата бяха. Тогава
старият Нестор ги срещна, смути им духа във гърдите. Мощният цар Агамемнон така заговори на Нестор: [40]
«Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска!
Как мъжегубната битка напусна и тука пристигаш?
Страх ме е много, че буйният Хектор е вече изпълнил
свойта заплаха, която изрече в съвета троянски: [45]
няма от нашите кораби той да се върне във Троя,
без да ги с огън запали и без да ни зверски избие.
Тъй се заканваше Хектор и всичко сега се изпълня.
Тежко ми! Сигур и други от медноколенни ахейци
люто ме мразят тъй, както самият Ахил богоравен, [50]
и не желаят да влизат във боя при корабни кърми.»
Нестор, геренският конник, тогава така му отвърна:
«Сине Атреев, изцяло това е извършено вече.
Даже и Зевс силногръмец едва ли би сторил промяна.
Падна ахейската крепост, която очаквахме с вяра, [55]
несъкрушима опора да бъде за нас и за стана,
а враговете безспирно при нашите кораби бързи
с бяс се сражават. Едва ли открил би, макар и да гледаш,
точно къде ще побягнат подгонени клети ахейци:
вредом без ред ги избиват, викът им достига небето. [60]
Нека обмислим какво да направим. Дали не ще може
тук мъдростта да помогне. Не трябва да влизаме в боя,
тъй като никой ранен не е годен с успех да се бие.»
Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:
«Несторе! Щом като битката става при корабни кърми, [65]
щом не ни бяха полезни стената висока и ровът,
дето данайци градиха със мъка голяма и вяра
несъкрушима опора да бъдат за нас и за стана,
сигурно всичко това е угодно на Зевса свръхмощен:
тука, далече от Аргос, безславно да паднат ахейци. [70]
Знаех, че някога Зевс подпомагаше с радост данайци,
зная, че днеска прославя наред с боговете блажени
гордите духом троянци, а свързва ръцете ни в боя.
Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа.
Нашите кораби, дето най-близо стоят до водата, [75]
нека да смъкнем и спуснем веднага в морето свещено,
да ги оставим високо на котви,170 догдето настъпи
нощ благодатна: дано се откажат от боя троянци.
После и другите съдове нека да спуснем в морето:
бягство от злото и нощем не може да бъде за укор. [80]
По-добре бягство от злото, отколкото в плен да попаднеш.»
А Одисей хитроумен със гняв го погледна и каза:
«Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе?
Клетнико! Друга войска недостойна защо не предвождаш,
не да владееш над нас, на които Кронид предостави [85]
още от млади години до старост дълбока да водим
яростни битки, догдето най-сетне ний всички загинем.
Тъй ли сега ти желаеш троянския град ширнодрумен
ний да оставим, за който понесохме мъки безмерни?
Ти замлъкни и друг никой ахеец дано да не чуе [90]
тази ти дума, която не би изговорил героят,
винаги трезво умеещ разумни слова да изрича,
цар скиптроносец, владеещ над толкова много народи,
колкото имаш аргийци, подвластни на твоята воля.
Аз ти се сърдя за тези съвети, които изказа: [95]
ти ни предлагаш, догдето ужасната битка вилнее,
дивнопалубните кораби ние да спуснем в морето,
та да ликуват троянци, които ни вече надвиват,
а пък за нас да настъпи мъчителна гибел. Ахейци,
спуснат ли кораби вече в морето, не могат да водят битки, [100]
а все ще се плахо озъртат, от боя ще бягат.
Твоят съвет ще погуби ахейци, водачо народен.»171
Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна:
«Цар Одисее! Засегна ме много със тежкия укор!
Аз не подтиквам чедата ахейски, щом те не желаят [105]
своите кораби дивнопалубни да спуснат в морето.
Хайде съвет по-разумен сега да ни каже друг някой —
млад или старец на възраст; ще бъде приятен за мене.»
А Диомед, гръмогласният син на Тидея, им рече:
«Ето мъжът и не трябва далеч да го търсим, щом само [110]
вие ме слушате склонно и никой във гняв не роптае,
тъй като аз съм от тримата тука най-млад по години.
Аз се гордея с рода си от моя баща благороден,