Илиада

конник Тидея, когото могила покрива във Тива.
Трима почтени, добри синове на Портей се родиха. [115]
Дружно живяха в Плеврон и във град Калидон недостъпен:
Агрий и Мелас, а третият беше Ойней конеборец.
Този Ойней бе баща на баща ми и пръв по геройство.
Там си остана Ойней, а баща ми след скитане стигна
в Аргос: това пожелаха Кронид и мнозина безсмъртни. [120]
Взе за жена дъщеря на Адраста, живееше в къща
твърде богата; достатъчно имаше ниви с пшеница,
имаше много просторни градини със плодни дървета,
също и много стада, надминаваше всички ахейци
с копие. Трябва това да сте чули, понеже е вярно. [125]
Щом като знаете вий, че по род не съм плах и безсилен,
вече недейте презира словата, които ще кажа.
В боя да влезем, макар и ранени, защото е нужно,
но да останем далеч от стрелите на лютата схватка,
да не би някой от нас да получи към раната — рана. Нека да бъдем полезни, подтиквайки други, които [130]
в своя угода далече стоят и съвсем се не бият.»
Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни.
Тръгнаха с мощния цар на мъже Агамемнон начело.
Бог Посейдон земетръсец на стража напразно не бдеше. [135]
Уподобен на герой стародавен,172 сега ги последва,
хвана десницата силна на цар Агамемнон Атреев,
па се към него обърна и думи крилати изрече:
«Сине Атреев! Ахил тържествува в сърцето си злобно,
виждайки днеска клането и срамното бягство ахейско, тъй като няма в гърдите си никакво чувство за милост. Нека самият погине и бог да му вземе очите! [140]
А боговете блажени не могат на теб да се сърдят.
Скоро мнозина водачи и знатни мъже от троянци
прах ще надигнат в полето обширно и сам ще съгледаш как ще побягнат от нашите шатри и кораби в Троя.» [145]
Тъй каза, гръмко извика и в миг се понесе в полето.
Колкото викат, когато воюват до девет и десет
хиляди души, започнали битка страхотна на Арес,
викот такъв излетя от гърдите на бог Посейдона; [150]
вдъхна невиждана сила в сърцата на всички ахейци,
най-упорито безспир с враговете си да се сражават.
А златотронната Хера застана на връх олимпийски,
всичко огледа с очи и веднага позна отдалече
брата си роден и девер, забързан в свирепата битка, [155]
дето мъжете прославя; в сърцето си тя се зарадва.
После съгледа и Зевса, приседнал на стръмното било
на многоизворна Ида, и злоба голяма я хвана.
И волооката властница Хера кроежи замъти
как да омае ума на егидодържителя Зевса. [160]
Следният план се показа най-сгоден в сърцето на Хера:
в чудна премяна стъкмена, по-скоро да иде на Ида,
може би Зевс ще поиска да легне до нейното тяло
в ложе любовно — тя сън благодатен и сладък да ръсне
над прозорливия разум и гъстите клепки на Зевса. Тръгна към своята спалня, която направи синът [165]
й Хефест; вратите й плътни към рамката беше затворил
с тайна ключалка, която друг бог да отваря не може.
Вътре богинята влезе, заключи вратите блестящи,
първо с амброзия махна от своята прелестна кожа [170]
всичко нечисто; обилно след туй се намаза с помада —
мас амброзийна, приятна, която й бе най-уханна.
Щом я докоснеше само сред медната къща на Зевса,
мирис се пръсваше чак до земята и чак до небето.
Своята хубава кожа намаза, косите си среса, [175]
ловко ги сплете със пръсти във плитки прекрасни, блестящи,
спусна ги благоуханни от свойта глава на безсмъртна;
дивна одежда облече, която за нея Атина
беше умело тъкала и везала с шарки различни.
Хера я стегна със златни токи на гърдите си бели. [180]
Пояс красив си опаса, обточен с ресни многобройни,
две обици си постави в ушите, изкусно пробити,
всяка триока със перли: и блесна невиждана прелест.
Първата между богините було си метна отгоре,
скоро тъкано, прозирно, подобно на слънце по блясък. [185]
А на нозете си бели завърза изящни сандали.
След като целия накит наслага на своето тяло,
Хера излезе от спалнята и Афродита повика
по-надалече от други безсмъртни и тъй й продума:
«Рожбо любима,173 дали би ми чула молбата гореща? [190]
Или сега ще откажеш, във свойто сърце разярена,
дето закрилям данайци, а ти на троянци помагаш?»
А дъщерята на Зевс, Афродита, така й отвърна:
«Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос!
Хайде кажи ми, какво ти желаеш? Сърцето ме кара [195]
да го изпълня, щом мога и щом е това изпълнимо.»
Гордата властница Хера й рече с коварни кроежи:
«Дай ми любовната сила и чара, с които владееш