Илиада

[365]
Сам той разказва това и се хвали, че още остава
гневен Ахил богоравен при нашите кораби гладки.
Повече няма от него да имаме никаква нужда,
щом като ние самите задружно се браним във боя.
Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа: [370]
щитове нека си метнем — най-хубави, най-обемисти
в стана, а своите глави да покрием със шлемове светли, копия здрави, най-дълги в ръцете си нека да грабнем!
Тъй да нападнем: аз сам ще ви водя във боя и смятам,
Хектор не ще ни дочака, макар и премного да иска. [375]
Който е храбър във битка, но щит притежава по-малък,
нека на слаб го даде, а самият с голям да се тули.»
Тъй рече. Те го изслушаха, бяха със него съгласни.
Лично царете, макар и ранени, строиха войските —
вожд Диомед, Одисей и могъщият цар Агамемнон: [380]
всички обхождаха, караха да си разменят доспехи —
крепкият взимаше крепки, на слабия даваше слаби.
Щом си телата покриха аргийци със мед заблестяла, тръгнаха в боя, начело със бог Посейдон земетръсец,
който в ръката си твърда държеше меч остър и страшен, [385]
с мълния сходен; не смееше никой до меча да иде
в боя печален: дори храбреците възпираше ужас.
Светлият Хектор отсреща строяваше също троянци.
Палнаха най-безпощаден пожар на войната тогава
бог Посейдон тъмнокъдрав и светлият Хектор Приамов: бранеше Хектор троянци, а богът всесилен — аргийци. [390]
Диво ревеше морето край кораби и край палатки.
Двете враждебни войски се нападаха с викове гръмки.
Нито тъй шумно вълната се удря в скалистата суша,
щом я подгони в морето свирепият северен вятър; [395]
нито е толкова мощен шумът от пожара стихиен
в дебри планински, когато лесът със пращане изгаря;
нито тъй бясно фучи посред дъбове висококоси
вихърът, който най-страшно бучи, щом със вой завилнее,
както ехтежът гръмлив от троянци и сбрани ахейци, викот нечуван надали, един срещу друг връхлетели. [400]
Копие пръв шлемовеецът Хектор запрати в Аякса,
който бе тръгнал направо към него. Улучи го Хектор
точно където кръстосват се двата му ремъка; свързва
щита единият, другият — меча му сребърногвозден. [405]
Те му спасиха красивото тяло. Разсърди се Хектор,
тъй като острото копие метна напразно с десница.
Той се отдръпна сред своите другари, смъртта да избегне. Него, отстъпващ, удари великият син Теламонов
с камък от тези, които подпори за кораби бяха [410]
и се търкаляха често в нозете на влезлите в боя.
Вдигнал един, като пумпал го хвърли с въртеж да се носи, Хектора блъсна в гърдите, над щита, до шията близо.
Както дъб рухва, съборен из корен от удар на Зевса,
мирис противен на сяра от него се пръска далече, всякаква смелост загубва човек, щом отблизо го види, грозен е гневният гръм на всемощния Зевс олимпийски; [415]
също тъй рухна в прахта и голямата сила на Хектор.
Падна му острото копие, щитът и шлемът връз него,
пъстрите медни доспехи на него отекнаха шумно. [420]
С викове гръмки ахейци се спуснаха с устрем към Хектор,
искайки да го отмъкнат, запращаха копия често.
Никой от тях не рани отдалеч и отблизо героя,
вожд на войските; край него се сбраха най-храбрите воини:
Полидамант и Еней, и герой Агенор богоравен, [425]
и Сарпедон, предводител ликийски, и Главк благороден.177
Пък и от другите никой не беше нехаен за него;
те го запазваха вече със щитове кръгли. Другари
в миг на ръце го понесоха вън от борбата, догдето
стигнаха чак до конете му бързи, далече от боя спрели с коларя му верен и със колесницата пъстра, [430]
та го подкараха право към Троя; той стенеше тежко.
Щом приближиха до брод на реката красиво струяща
Ксант178 със дълбоките вирове, рожба на Зевса безсмъртен,
там на земята го сложиха и със вода го обляха. [435]
Хектор задиша едвам и очите си с мъка отвори,
на колене се привдигна, обилно повърна кръв черна,
пак на земята се просна безсилен: покри му очите
нощ непрогледна — сломен бе напълно от мощния удар.
Щом като вече аргийци видяха, че Хектор отстъпва, [440]
боя си спомниха пак и нападнаха смело троянци.
Пръв между всички Аякс, бързоногият син на Ойлея,
мушна със острото копие Сатния, син на наяда,
прелестна нимфа, която го беше родила от Енопс,
водил на паша говеда край Сатниоент в равнината. [445]
Славният с копие син на Ойлей го нападна отблизо
и го прониза в корема, свали го по гръб на земята;
почнаха битка свирепа за него троянци с данайци.