Илиада

Полидамант Пантоид пък пристигна в защита на Сатний,
махайки копие, в дясното рамо срази Протоенор Ареиликов: през рамото тежкото копие мина. [450]
Рухна в прахта Протоенор, с ръката си сграбчи земята.
Полидамант се провикна високо и тъй се похвали:
«Виждам, че крепкото копие не отлетя безполезно,
хвърлено с твърда ръка от юначния син на Пантоя, [455]
а го погълна един от аргийци във своето тяло.
Смятам, че с него подпрян, ще отиде в подземното царство.»
Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство,
ала най-много разтърси духа на Аякс Теламонов:
падна убит Протоенор наблизо до него. Веднага [460]
светлото копие метна Аякс във боеца отстъпващ,
Полидамант се отдръпна встрани и спаси се от черна
смърт: Архелох Антеноров получи жестокия удар,
че боговете всевечни го бяха обрекли на гибел.
В горния прешлен Аякс го умери, където главата [465]
с шията здраво се свързват: преряза и двете му жили.
Нос, и уста, и глава Архелох долепи до земята
много по-рано от своите колени и стройни пищяли.
Силно Аякс се провикна към Полидамант благороден:
«Полидаманте, добре помисли и кажи ми открито, [470]
този дали е достоен да падне за вожд Протоенор?
Прост не изглежда, навярно той знатни родители има:
брат или син е на вожд Антенора конеукротител —
той ми прилича най-вече на него по свойта осанка.»
Рече, макар и да знаеше. Горест обхвана троянци. [475]
С копие остро срази Акамант беотиеца Промах,
бранейки брат си, когото врагът за нозе бе повлякъл.
Горд Акамант се провикна високо и тъй се похвали:
«Вий, самохвалци аргийци, в заплахи така ненаситни!
Няма единствени ний да понасяме мъки и грижи, [480]
твърде наскоро и вие ще бъдете вече избити.
Вижте как спи тук съборен от моето копие Промах,
за да не бъде за дълго отлагана тая разплата
кръвна за брат ми; че всеки желае да има във къщи
роден брат, който да стане мъстител при случай на гибел.» [485]
Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство,
ала най-много разтърси духа на герой Пенелея.
Той Акаманта нападна, но удара оня отбягна.
Лошо прониза обаче със копие Илионея,
син на Форбанта, богат със стада и най-много от Хермес [490]
между троянци обичан, дарен със имоти от него.
Илионей бе единствена рожба на своята майка.
С копие беше прободен под веждата в очното дъно:
то му гледеца извади, медта през окото премина
и през тила му излезе; той седна, простря си ръцете. А Пенелей бързешком своя меч острорезен изтегли, [495]
с него съсече врата му, главата свали на земята,
както си беше със шлема; а дългото копие още
беше в окото. Подобно на маково стръкче с главичка,
сам Пенелей пред троянци я вдигна и гордо им викна: [500]
«Хайде, троянци, кажете на милите татко и майка Илионееви, нека оплачат сина си в двореца.
Също жената на клетия Промах, син Алегеноров,
няма да срещне съпруга си нежен, когато обратно
с кораби ние, младежи ахейци, се върнем от Троя.» [505]
Тъй рече. Тръпки побиха телата на всички троянци;
те се озъртаха как да отбягнат свирепата гибел.
Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,
кой от ахейците първо плячкоса доспехи във кърви,
щом Земедържецът славен обърна победата в боя! [510]
Първи Аякс Теламонов погуби известния Хиртий,
Гиртиев син и водач на безстрашните духом мизийци;
вожд Антилох пък лиши от доспехите Мермер и Фалка:
Морис и Хипотион бяха свергнати от Мериона;
Тевкър срази Протоона и бойкия мъж Перифета: [515]
цар Менелай гръмогласен тогава промуши в корема Хиперенора, водач на войските; медта го разкъса,
вънка червата извади; през страшната зинала рана
мигом душата изхвръкна и мрак му забули очите.
Бързият син на Ойлея погуби най-много троянци, нямаше равен на него в преследване вихром с нозете, [520]
щом се разпръсват войските, обърнати в бягство от Зевса.

ПЕТНАДЕСЕТА ПЕСЕНОТБЛЪСКВАНЕ ОТ КОРАБИТЕ

В бягство троянци преминаха рова дълбок с колореди
остри; мнозина пострадаха там от ръцете данайски.
Морни покрай колесниците пъстри те спряха да чакат,
бледи от ужас, избягали с мъка. А Зевс се събуди
до златотронната Хера на стръмното било на Ида. [5]