Илиада

Бързо се вдигна, съгледа троянци и много ахейци —
първите бягаха срамно, ахейци ги гонеха стръвно:
заедно с вторите беше и бог Посейдон земетръсец.
Зърна как Хектор лежеше в полето, а около него
тъжно другари стояха: безчувствен, той дишаше тежко, бълвайки кръв — твърде силен ахеец го беше ударил. [10]
Жалост обхвана бащата на хората и боговете,
страшно към Хера погледна, сърдито така й продума:
«Херо злотворна, лукава! И тази измама е твоя:
Хектор божествен от боя извади, разпръсна войските! [15]
Ала не зная дали от престъпните твои коварства
няма ти първа да вкусиш, когато те с мълния шибна.
Помниш ли как ти вися от небето и две наковални
аз окачих на нозете ти, а на ръцете ти сложих
златни и здрави окови? В ефира сред облаци висна. [20]
А боговете роптаеха само в Олимп необятен:
никак не можеха близо да дойдат и теб да развържат.
Хванех ли някого, мигом го хвърлях от прага небесен,
чак до земята да стигне замаян; но моята ярост
с туй не смири ми безмерната скръб по Херакъл божествен. [25]
Ти с помощта на Борея надигна нестихващи бури,179
па злоумишлено с яд го подгони в морето безродно;
тъй го отвлече насила към острова Кос пренаселен.
Аз го измъкнах тогава, макар да бе много изстрадал,
сам го отведох отново назад в коневъдния Аргос. [30]
Всичко това ти припомням, та с твоите лукавства да свършиш,
за да узнаеш дали ти помогна любовното ложе,
гдето далеч от безсмъртните легна коварно със мене.»
Тъй каза. А волооката Хера изтръпна от ужас;
тя се обърна към него и думи крилати изрече: [35]
«Нека да знае земята, небето обширно над нея,
също водата подземна на Стикс, а пък клетва такава
даже за нас боговете блажени е мощна и страшна;
твойта свещена глава и леглото ни брачно да знаят —
в него лъжовно не бих се заклела аз нивга за нищо: [40]
бог Посейдон земетръсец без моя подбуда наврежда
все на троянци и Хектор, а в боя подкрепя ахейци,
сам го подтиква духът му, че милост и жал го обхвана,
щом като в стана съгледа измъчвани клети ахейци.
Бих му самата аз мигом предала полезни съвети, [45]
за да поеме по пътя, във който, Крониде, ни водиш.»
Каза. Засмя се бащата на хората и боговете,
па й отвърна тогава и думи крилати издума:
«Ти, волоока властителко Херо! За в бъдеще вече
щом ще си с мене съгласна в съвета на всички безсмъртни, [50]
бог Посейдон земетръсец, макар и да иска той друго,
скоро ще почне да мисли еднакво със мене и с тебе.
Ако сега ти говориш съвсем откровено и честно,
при боговете събрани иди и веднага повикай
тука да дойдат прочутият с лък Аполон и Ирида. [55]
Тя да отиде във боя сред меднохитонни ахейци
и незабавно да каже на бог Посейдон земедържец:
битката той да прекъсне и в своя дворец да се върне,
Феб Аполон да подбуди ранения Хектор за боя,
силата нека му върне и болките в миг уталожи, [60]
дето сега му терзаят сърцето, а всички ахейци
нека прогони обратно и бягство позорно им вдъхне;
хукнали към многовеслите кораби, в стана да стигнат
те при Ахила и той да изпрати Патрокла, когото
светлият Хектор със копие сам ще убие при Троя, [65]
след като лично Патрокъл погуби мнозина герои,
заедно с тях Сарпедона, сина ми любим и божествен.
В гняв за Патрокла Ахил всеблестящ ще убие пък Хектор.
Чак след това ще отблъсвам от витите кораби в стана
всички троянци безспирно, догдето ахейците вземат Троя висока по даден съвет от Атина Палада.180 [70]
Няма гнева си да сдържам и няма това да допущам
някой безсмъртен във боя сега да подкрепя данайци,
без да изпълня на дело молбата на внука Еаков.
Както се врекох тогава, когато с главата си кимнах, [75]
в оня ден, в който Тетида в Олимп коленете ми хвана, молейки чест за Ахила, великия градорушител.»181
Тъй каза, а белоръката Хера не бе непослушна.
Тръгна от урвеста Ида далеч към Олимп необятен.
Както лети мисълта на човек със фантазия силна, [80]
който е много земи пропътувал и често си мисли:
«Тука да бъда и там», и бленува, с мечти се опива,
тъй се понесе стремглаво забързана властната Хера,
стигна високо в Олимп недостъпен, намери събрани
там боговете безсмъртни в двореца на Зевса Кронида. Станаха, щом я видяха, поднасяйки чаши за поздрав. [85]
Всички отмина, взе чаша от хубаволика Темида,
тъй като първа на прага притича и срещна тя Хера,