Аз ще минавам напред, за конете ви ще изравнявам [260] пътя и в бягство позорно ще хвърлям бойците ахейски.» Сила голяма той вдъхна на Хектор, водач на войските. Както жребец, във яхъра запиран на ясли, внезапно скъсва въжето и тичайки, тропа с копита в полето, гордо препуска и често се къпе в реката пенлива, [265] все нависоко си вдига главата и грива развява върху плещите си мощни, уверен във своята хубост, живо краката го носят в желани лъки за конете; също тъй Хектор раздвижи нозете си и коленете, в боя подтикваше своите, понеже чу божие слово. [270] Както и псета ловджийски и дръзки мъже от селата дива коза или пъргав елен виторожец подгонват — само скала недостъпна и гъста гора ги запазват, щом е решила съдбата до тях да не стигнат ловците, — пътем при ловния викот и лъв гъстогрив се показва, [275] в бягство обръща той всички, макар и в лова устремени; тъй непрестанно данайци преследваха вкупом троянци, удряйки с мечове звънки и с копия медни, двуостри. Ала когато видяха, че Хектор в редиците влиза, в ужас изпаднаха всички, душата им слезе в петите. [280] В миг пред ахейци така произнесе Тоант Андремонов, пръв етолиец по храброст и опитен с копие яко, сръчен и в бой ръкопашен; малцина ахейци в съвета бяха от него по-горе при спор с речовити младежи. Благонамерен към тях, заговори със думи такива: [285] «Горко ни! Чудо голямо аз виждам с очите си тука: Хектор отбягна смъртта и отново пристигна във боя. Всеки от нас се надяваше много, че той е загинал, смъртно сразен от ръцете на вожда Аякс Теламонов. Някой безсмъртен измъкна и после спаси от погибел Хектора, в бой подкосил коленете на много ахейци. [290] Смятам, че тъй ще се случи и днеска. Без помощ на Зевса високогръмец напред не излиза той, с мощ преизпълнен. Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа. Да наредим на войската към кърмите тя да отстъпи. [295] Ние, които се смятаме с гордост най-храбри ахейци, тук да останем, дано да отблъснем при среща героя с нашите копия. Вярвам, макар да е много разпален, няма да смее да влезе сред гъстия строй на данайци.» Тъй каза. Те го послушаха, бяха със него съгласни. Всички водачи, начело с Аякса и с Идоменея, [300] с Тевкра, със Мегеса, равен на Арес, и с вожд Мериона, почнаха да се приготвят за боя, най-храбрите сбрали, за да пресрещнат троянци и Хектор. Назад се оттегли цялата друга войска към ахейските кораби черни. [305] Първи троянци нападнаха дружно със Хектор начело, крачещ широко, а Феб Аполон пък вървеше пред него, с облак покрил раменете си, носещ опасна егида, бурна, искряща и цяла космата, която ковачът Хефест предаде на Зевса да всява сред смъртните [310] бягство. С тази егида в ръцете Феб тръгна да води войските. Вкупом аргийци ги чакаха; вик се понесе пронизен мигом от двете страни, смъртоносни стрели полетяха; копия гъсто запратени все от ръце дръзновени, много попадаха право в телата на смели младежи, [315] много летяха встрани и не стигаха бялата кожа, щръкваха вбити в земята, ламтящи за плът ненаситно. Докато Феб Аполон с неподвижна егида стоеше, люто громяха стрелите и гинеше вече войската. Щом във лицето направо съзря бързоконни данайци, [320] Феб я раздвижи, провикна се грозно, духа им в гърдите силно смути и забравиха своята храброст кипяща. Както стада от говеда или от овце гъсторунни биват подгонени в мрака на черната нощ от два звяра тъкмо когато ги никой не чака и липсва пазачът, [325] също тъй бягаха в ужас безсилните духом ахейци: страх Аполон им изпрати, а чест — на троянци и Хектор. Битката вредом кипеше и вожд покосяваше вожда. Хектор погуби юначния Стихий и Аркезилая; Аркезилай бе повел меднобронни мъже беотийци, [330] Стихий бе верен приятел на гордия вожд Менестея. Паднаха Медон и Иас, свалени във бой от Енея. Медон бе син незаконен на царя божествен Ойлея, брат на Аякса, живеещ далеч от дома във Филака, след като беше погубил той брата на своята млада мащеха Ериопида, съпруга на царя Ойлея. [335] Иас пък беше водач на атинските бойни редици, син се зовеше на Сфела, потомък на дръзкия Букол. Полидамант умъртви Мекистея, а в първата схватка Ехий погина от Полит, а Клоний от вожд Агенора. Парис във рамото горе удари отзад Деиоха, [340] хукнал сред първите в бяг, и прокара медта си през него. Докато още троянци събличаха вражи доспехи, в рова дълбок с колореди проникнаха вече ахейци, тичайки тука и там, зад зида по неволя се скриха. Хектор извика високо, подбуди троянците в боя: [345]
