Илиада

[610]
който със слава и чест го зачете сред много герои,
тъй като той бе орисан за кратък живот на земята.
Мъдра Атина Палада подготвяше вече за Хектор
смъртния ден — за да падне убит от сина на Пелея.
Силом опита героят да скъса редиците бойни, [615]
там, гдето зърне по-много войска и отлични доспехи; въпреки свойто желание той не можа да пробие.
В гъсти редици събрани, ахейците твърдо стояха,
както скала недостъпна на бряг до морето пенливо,
дето издържа на силната буря от съскащи вихри [620]
ви на вълните стълпени, които се блъскат във нея;
тъй устояха данайци, не бягаха те от троянци.
Хектор, блестящ като пламък, нападаше вредом тълпата,
както налита на бързия кораб вълна, устремена
бурно, подхранена с вятър във облаци черни; и цял е корабът в пяна и вихърът съска с дъха си в платната, [625]
а пък моряците бледи треперят от ужас в сърцето,
след като само на косъм избягват смъртта нежелана,
тъй се вълнуваше силно духът на ахейци в гърдите.
Както зъл лъв ненаситен напада безчислени крави [630]
в стадо, което пасе сред голяма и тучна ливада;
а пък пастирът не знае добре да се бори със звяра,
нито умее да брани от смърт виторогите крави,
винаги бърза със първите или с последните в бягство.
Хищникът скоком се втурва в средата, една си разкъсва, [635]
другите в уплах далеч се разпръсват. Така и ахейци
бягаха всички във трепет от Хектор и татко ни Зевса. Хектор тогава уби Перифета, роден във Микена,
син най-любим на Копрей, който нявга отиваше често
с вест при Херакъл юначен от името на Евристея. [640]
Беше синът по-достоен от своя баща неизвестен:
имаше качества много — да тича добре, да се бие,
с разум блестеше наравно със първите между микенци.
Слава по-висша на Хектор така Перифет предостави.
Както се беше извърнал, препъна се в края на щита, чак до петите му дълъг, защита от копия остри. [645]
В него се спъна и възнак се просна, а шлемът му меден гръмна страхотно и в двете му слепи очи се отекна.
Хектор във миг го съзря и завтурнат, до него застана,
с копие мушна гръдта му, уби го пред свидни другари. [650]
Те не помогнаха с нищо, макар да скърбяха за него:
всички се плашеха много от богоподобния Хектор.
В бяг приближиха до крайните кораби, първом запрени
чак до морето: след тях и врагът се изсипа. Ахейци
волю-неволю отстъпиха първите кораби вече. [655]
Вкупом сгъстени, останаха още при своите шатри,
без да се пръскат из стана: уплаха и срам ги държаха, непрестанно ахейци взаимно си вдъхваха храброст.
Нестор, геренският конник, защитник ахейски, най-много
молеше всеки ахеец, със клетва в баща и във майка: «Мили другари, бъдете мъже и пред другите хора [660]
срам си вложете в сърцата! И всички сега си спомнете
свойте съпруги и рожби, имот и родители свидни —
както и живите, тъй и умрелите вече отдавна!
Аз ви заклевам във тези, които сега са далече: [665]
храбро се дръжте, недейте се впуща във бягство позорно!»
Тъй каза. Сила и смелост разпали у всеки ахеец.
Тъмният облак186 надвиснал Атина им сне от очите,
пак светлината проблесна от двете страни на ахейци:
както при витите кораби, тъй и в полето на боя. [670]
Те гръмогласния Хектор и много троянци видяха:
някои бяха назад и не влизаха в общата битка,
други се биеха вече край бързите кораби в стана.
Но не допадна на гордия воин Аякс Теламонов
там да остане, където стояха и други ахейци. [675]
Той нашироко закрачи по корабни палуби равни,
махащ огромното копие, годно за морските битки,
стегнато здраво със гривни и дълго до двайсет два лакта.187
Както ездачът изкусен в надбягване лудо с конете
четири коня сред много избира и крепко ги свързва, [680]
вихром се спуща по пътя утъпкан към градската крепост, много мъже и жени занемели с възхита го гледат
как непрестанно и сигурно той през полето препуска,
скача от кон върху кон и летят неудръжно конете,
тъй и Аякс се прехвърляше ловко от кораб на кораб [685]
с крачки големи: гласът му се носеше чак до ефира.
Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци своите шатри и кораби най-упорито да бранят.
Миг не остана и Хектор сред куп здравобронни троянци,
ала подобен на черен орел, който с устрем напада [690]
ято от птици крилати, които пасат край реките —
жерави, гъсти или дългошиести лебеди бели,
също тъй Хектор се спусна срещу черноносия кораб: