Илиада

как на ахейските кораби огънят първо попадна!
Хектор наблизо дотича и рязко удари Аякса
с меча си тежък във дългото копие, с дръжка от ясен, горе до плътния връх и отсече му острото жило. [115]
Копие, вече безвърхо, размаха Аякс Теламонов:
медният връх надалече със звек отлетя на земята.
Трепна Аякс безупречен, познал в това божа намеса:
всичките планове в боя преряза му Зевс далногръмец, силно желаещ победа сега на троянци. Отстъпи [120]
мигом Аякс, а троянци захвърляха огън нестихващ.
Пламъкът неугасим се разпръсна по бързия кораб.
Кърмата лумна в пожар. И тогава Ахил богоравен
двете бедра си заудря и тъй на Патрокла продума: [125]
«Бързай, Патрокле божествен, прославен във бой с колесници!
Виждам с очите си буйния огън сред кораби в стана.
Само дано ги не вземат и пътя за бягство отрежат! Въоръжавай се скоро, аз сам ще ти свикам войската.»
Каза така, а Патрокъл облече се в мед заблестяла. Първо на своите пищяли той два наколенника сложи, [130]
хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани.
Върху гърдите си после надяна и ризница здрава,
бронята пъстра и звездна на бързия внук на Еака.
Меча му сребърногвозден със ремък преметна през рамо, сетне пое във ръката си щита огромен и плътен. Върху главата си мощна положи шлем, вещо направен, [135]
с гребен от конска опашка, която се вееше страшно.
Взе си две копия яки, които му точно прилягат.
Само не взе той огромното копие на Еакида — [140]
тежко и твърдо, което не можеше никой ахеец
в боя да мята — Ахил благороден го хвърляше само,
копие, дето бе Хирон предал на баща му Пелея
от върхове пелионски за сигурна смърт на герои.
Автомедонт бе накаран да впрегне веднага конете, най-много него Патрокъл почиташе, но след Ахила мъжеубиец, че бе му най-предан при вражия напор. Автомедонт му запрегна в ярема конете крилати — [145]
Ксанта и Балия, дето летяха подобно на вятър.
В тучна ливада пасейки стадата си край океана, харпия страшна, Подарга, конете роди от Зефира. [150]
Трети към впряга бе включен отличният в бягане Педас. Нявга Ахил го доведе, взел Еетионова Тива.
Педас бе смъртен, но тичаше както конете безсмъртни.
А пък Ахил обикаляше вред мирмидонци и всички пращаше да си надянат в палатките своите доспехи. [155]
Както неистови вълци със сила безмерна в гърдите,
хванали вдън планината огромен елен-виторожец,
стръвно го ръфат — муцуните техни от кръв са червени,
в глутница тръгват тогава към извора синкавоструен, [160]
с тънки езици отгоре те лочат водата обилна,
после започват да бълват съсирена кръв от елена.
Те са безстрашни по дух и с подути от плячка кореми;
тъй първенци и водачи от сбраните там мирмидонци
идваха шумно при смелия спътник на внука Еаков. [165]
А пък Ахил всепобеден сред тях се изправи припряно, карайки в боя да влязат коне и мъже щитоносци.
Бързите кораби бяха на брой петдесет, със които
беше пристигнал при Троя висока Ахил боголюбен,
верни гребци петдесет192 при веслата на всеки седяха. [170]
Тури петима водачи, войската навред да командват,
сам пък стоеше начело на всички със власт най-голяма. Водеше първия отред Менестий, герой пъстробронен,
син на реката Сперхей, със води от небето направо.193
Него роди Полидора, Пелеева щерка прекрасна, [175]
спала със бога Сперхей — със безсмъртен, макар да е смъртна,
според мълвата обаче — със Бора, сина Периеров.
Бор се ожени за нея, заплащайки откуп безчетен.
Водеше втория отред във боя юначният Евдор:
бе го родила мома Полимела, отлична във танци, [180]
щерка Филантова. Бързият Хермес я много обикнал,
щом я видял да играе хоро, сладкогласно да пее
в чест на прочутата със златни стрели Артемида ловджийка. Хермес-закрилник се вмъкнал веднага във нейната стая,
тайно при нея полегнал и тя го дарила с потомък — [185]
Евдор красавец, в надбягване пръв и в сражения бляскав. Щом пък Илития, даваща помощ при болки родилни,
него изведе на белия свят и той слънцето зърна,
силният мъж Ехеклей мирмидонски, потомък на Актор,
майка му взе за съпруга, заплащайки откуп несметен. Старият вече Филант го отхрани, грижовно отгледа: [190]
и го обичаше, както се собствено чедо обича.
Водеше третия отред героят Пизандър Мемалов,
който изпъкна сред всички мъже мирмидонци във боя
с копие, но след Патрокла, другаря любим на Ахила. Вожд на четвъртия отред бе конникът, старият Феникс. Алкимедонт, син Леарков, предвождаше петия отред. [195]
След като всички отряди строи със такива водачи,
гръмко Ахил заговори и слово сурово им каза:
«Вий, мирмидонци, недейте забравя ония заплахи грозни, които от стана отправяхте все към троянци [200]
в дните, когато от гняв бях обхванат и мен ме винехте: „Горди Ахиле! Със жлъч си откърмен от твоята майка! Клети! Насила от ярост задържаш ти своите другари.