Илиада

Право в гърдите на Кройсма уцели със копие Мегес,
Кройсъм със шум се събори, доспехите Мегес му смъкна.
Мигом към него се втурна изкусният с копие Долопс, опитен в бурната храброст, внук виден на Лаомедонта, [525]
син първороден на Лампа, най-мощния между мъжете.
С копие Долопс удари всред щита на Мегес, притичал
близо, но беше за Мегес защита солидната броня,
плътно споена със плочки метални; Филей я донесе [530]
чак от далечна Ефира покрай Селеент бистроструен. Гостоприемният цар на герои, Евфит, му я даде,
за да я носи във битки — закрила от удари вражи.
Тя и тогава избави от гибел сина му обичан.
Тутакси Мегес прониза със острото копие Долопс; [535]
Той го улучи високо във медния шлем гъстогривест,
гребена с конска опашка преряза; цял гребенът хвръкна право в прахта на земята, блестящ от боята червена.185 Докато с него се биеше Долопс, очакващ победа,
цар Менелай гръмогласен пристигна във помощ на Мегес. [540]
Скритом до Долопс се спря и отзад във гърба го умери
с копие. Острото жило, напред устремено, промуши
Долопса пряко гърдите и той по лицето си грохна.
Двамата хукнаха в миг да му смъкнат доспехите медни.
Хектор извика към всички бойци, братовчеди на Долопс: [545]
първо похули герой Меланипа, син Хикетаонов,
който през мирното време, преди да нахлуят данайци,
волно пасеше в Перкота говеда, пристъпващи бавно.
След като вече дойдоха данайските кораби вити,
той се завърна във Троя, изпъкна сред всички троянци, [550]
тачен в дома на Приама наравно със царските рожби.
Хектор го викна по име, похули го ядно и рече:
«Тъй ли сега, Меланипе, това ще оставим? И никак
твойто сърце се не трогва, че тук братовчед ти погина?
Виждаш ли тази борба за доспехите светли на Долопс? Следвай ме! Бой отдалече не бива да водим с аргийци: време е тях да изтребим или те високата Троя [555]
чак до основи да сринат и всички в града да избият.»
Каза и тръгна; след него пое Меланип богоравен.
А Пък Аякс Теламонов подбуждаше вече аргийци: [560]
«Мили! Бъдете мъже във сърцата със срам благороден!
В тежките битки един се пред други срамувайте вие!
Който войник се срамува, по-често във бой се спасява; който от битката бяга, изгубва защита и слава.»
Тъй каза. Те и сами се стремяха врага да отблъснат; лесно приеха съвета и с медна стена оградиха [565]
своите кораби здрави, но Зевс подпомогна троянци.
Цар Менелай гръмогласен подтикваше тъй Антилоха:
«Няма от тебе по-млад, Антилохе, сред всички ахейци,
няма по-пъргав с нозете, по-самоотвержен във боя. Хайде нападай! Дано да убиеш герой от троянци!» [570]
Тъй рече и се отдръпна назад, поощрил Антилоха,
който излезе пред строя и след като вред се озърна, светлото копие хвърли; троянци отстъпиха мигом,
щом се прицели към тях. И замахът не беше нахалост; [575]
право попадна във вожд Меланипа, син Хикетаонов
втурващ се в боя: до нянката точно в гръдта го улучи
Наземи с грохот той рухна и мрак му забули очите.
Тъй Антилох налетя, както пес на ранена кошута,
тъкмо изскокнала живо от свойто леговище скрито, [580]
гдето ловец я пронизал, сломил коленете й бързи.
Тъй, Меланипе, безстрашният в бой Антилох те нападна,
за да ти вземе доспехите, ала го Хектор съгледа
и срещу него се впусна в разгара на лютата битка.
Колкото храбър герой и да бе, Антилох не изтрая, [585]
мигом побягна във ужас, подобен на хищник виновен,
който, щом куче разкъса или говедар при говеда,
хуква стремглаво, преди да пристигнат мъжете стълпени,
тъй Несторид се оттегли, а много троянци и Хектор
сипеха с вик нечовешки по него стрели смъртоносни; [590]
спря се и с гръд към врага се обърна, щом стигна при свойте.
А пък троянци, подобни на лъвове суровоядци,
кораб след кораб нападаха върло по воля на Зевса,
който им вдъхна безпримерна мощ, а ума на данайци
вече замая, лиши ги от слава, подтикна троянци. [595]
Зевс във душата си искаше слава да прати на Хектор,
който да хвърли връз кухите кораби огън развихрен, неизтощим; и така на Тетида молбата съдбовна
той да изпълни. Кронид промислител внимателно бдеше
блясък от кораб подпален да зърне с очите си само, мигом тогава той щеше троянци от кораби вражи [600]
с бягство да върне и пак на данайци да спусне прослава.
С мисли такива насочи към гладките кораби право
Хектор Приамов, а той и самият натам се стремеше.
Бясно връхлиташе Хектор, подобен на буйния Арес [605]
или на гибелен огън, бушуващ във гъста дъбрава:
бяха устата му в пяна, очите му гневни пламтяха
страшно под мрачните вежди, а над слепоочника шлемът грозно се вееше горе, когато нападаше Хектор.
Верен бранител му беше самият Кронид от ефира,