Илиада

«Право към вражия стан! Оставете доспехите в кърви!
Ако ли някого видя далече от кораби кухи,
тутакси ще го убия и нито сестри, нито братя
нявга ще сложат на тъжната клада убития клетник. [350]
а ще го влачат безмилостно псета пред нашата крепост.»
Тъй каза, рязко замахна с камшика, подкара конете,
гръмко подкани троянци, строени в редици, и с него викнаха всички към своите коне, колесници повлекли
с грохот страхотен; а Феб Аполон предводител им беше, [355]
сриваше лесно с нозе на дълбокия ров бреговете,
плътно засипа средата и равна пътека проправи,
толкова дълга, широка, доколкото с копие хвърлят,
щом се мъже състезават, изпитвайки своята сила.
Там се стълпиха троянци, начело със бог Аполона; вдигнал егида безценна, той къртеше лесно стената. [360]
Както дете край морето, натрупвайки купчина пясък
да си направи от него играчка за детска забава,
после отново я пръска с ръцете си и със нозете —
тъй, далнострелецо бог Аполоне, ти срути без мъка тежката пот на аргийци, а тях ги обърна във бягство. [365]
Щом като спряха най-после при своите кораби гладки, смелост взаимно си вдъхваха и със ръце към небето,
всеки ахеец се молеше гласно на всички безсмъртни.
Нестор, геренският конник, защитник ахейски, [370]
най-много
молеше, вдигнал ръце към небето безкрайно и звездно:
«Татко наш Зевс! Ако някога в Аргос, богат със пшеница, някой за теб е изгарял най-тлъсти говежди и овчи
бутове, молещ дома да се върне, и ти си му кимнал,
днес си спомни, Олимпиецо, сетния ден отклонявай! [375]
Не позволявай да гинат ахейци така от троянци!»
Тъй се помоли и силен гръм прати Кронид промислител
в знак, че приема молбите на стария Нестор Нелеев.
Чули тътнежа на Зевса егидодържител, троянци
боя си спомниха пак и нападнаха стръвно ахейци. [380]
Както огромна вълна сред моретата широкопътни
корабен корпус надхвърля, подета от бурния вятър,
който надига бучащи вълни със разпенени гриви,
тъй и троянци връхлитаха с вик страховит към стената,
гонеха своите коне и до кърмите почнаха боя [385]
с копия яки, двуостри: нападаха те с колесници,
а пък ахейци, високо от своите кораби черни —
мятаха копия дълги, наставени крепко с връх меден,
пазени в техните съдове само за морските битки.183
Конникът виден Патрокъл, догдето ахейци с троянци водеха бой до стената, далече от кораби бързи, [390]
в шатрата още седеше при вожда сърцат Еврипила:
с нежни го думи тешеше, поръсваше лютата рана
с билки целебни и тъй облекчаваше черните болки.
Щом забеляза, че бясно нападат троянци стената, [395]
а сред ахеици настава гълчава и бягство позорно,
тежко въздъхна тогава и двете бедра си заудря
с длани могъщи, заохка горчиво и тъй заговори:
«Вече не мога при теб да остана ни миг, Еврипиле,
нищо, че ти се нуждаеш. Решителна битка започна! Нека другарят ти предан сега да се грижи за тебе, [400]
аз при Ахил ще побързам, дано го склоня да се бие.
Може би с божия помощ сърцето му с думи ще трогна?
Винаги полза принася съвет от сърдечен приятел.»
Още говореше тъй, а нозете го носеха вече. [405]
С мъка ахеици задържаха върлия напор троянски,
все пак не можеха по-малобройния враг да отблъснат,
нито троянци успяха да скъсат данайски редици,
за да проникнат навътре сред кораби и сред палатки.
Както отвес изравнява греда-кил за кораб огромен, [410]
ако попадне в ръцете на опитен майстор-строител,
свойто изкуство изучил направо от мъдра Атина,
тъй беше равна борбата на двата враждебни народа.
Много бойци се сражаваха близо до кораби равни.
Хектор Приамов нападна открито Аякса прославен. Двамата хвърляха сили при кораб един, но напразно. [415]
Хектор Аякс не сломи, нито кораба с огън подпали,
нито Аякс го отблъсна, че бог Аполон бе до Хектор.
С копие остро в гърдите удари Аякс Теламонов
вожда Калетор, когато към кораба тичаше с огън. [420]
Грохна Калетор в прахта, от ръцете му факелът падна.
Щом като Хектор видя със очи братовчеда си свиден, проснат безжизнен на прашната почва до черния кораб, громко извика на всички троянци и всички ликийци:
«Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци! Днес не напускайте боя, развихрен на тясно пространство, ала спасете Калетор, потомък на знатния Клитий, [425]
да не му снемат доспехите, паднал при кораби в стана!»
Тъй каза, своето копие светло запрати в Аякса,
но не улучи; срази Ликофрона, потомък на Мастор, [430]
мъж китериец, другар на Аякса, живеещ със него,
след като беше погубил човек във свещена Китера.
С копие медно го Хектор рани над ухото, в главата,
както стоеше наред със Аякса; от кърмата рухна