[25] а Еврипил е пронизан със люта стрела във бедрото. Лекари, знаещи цярове много, край тях се стараят, техните рани лекуват, а ти непреклонен оставаш. Ярост такава, каквато изпитваш, дано ме не хване! Храброст ти имаш, но кой ще получи от нея изгода, [30] щом не отблъснеш сега от аргийците грозната гибел? Нямаш ти милост! Пелей конеборец не ти е родител, майка не ти е Тетида! Море и скали недостъпни теб са родили навярно, та имаш сърце като камък! [35] Ако пророчество още душа и сърце ти тревожи, ако си нещо узнал от Кронида чрез твоята майка, мене поне изпрати и със мене войска мирмидонска, може самият да стана сега светлина за данайци. Ти позволи да покрия снагата си с твоите доспехи. [40] Ако ли вземат троянците мене за тебе, от боя ще се откажат. Тогава ахейците ще си отдъхнат, тъй изтощени: и кратка почивка във бой е почивка. Ние пък бодрите бихме отблъснали морните лесно чак до стените, далече от кораби и от палатки.» [45] Клетият и неразумен Патрокъл така го помоли. Сам със това си изпроси той смърт злополучна и гибел. Силно въздъхна Ахил бързоног и така му отвърна: «Богородени Патрокле, каква ми ти дума продума? Нито пророчество страшно, което уж зная, ме плаши, нито ми нещо предаде от Зевс мойта майка почтена. [50] Болка несносна без жал ми терзае духа и сърцето, щом като някой от равен на себе си иска да граби, дар да му вземе обратно, понеже със власт е по-горен! Мъка голяма си имам, понесох страдания тежки. [55] Тази девица, която във дар от ахейци получих, с копие аз я спечелих, събаряйки град крепкостенен, властният цар Агамемнон от моите ръце я изтръгна, сякаш съм някакъв жалък изгнаник без чест и достойнство. Ала сега да оставим това — то е минало вече. [60] Никак не бива да храня в сърцето си злост непрестанна. Аз заявих, че гнева си не ще обуздая, преди да стигне до моите кораби бойният шум и борбата. Но облечи си плещите със моите прочути доспехи и поведи мирмидонци, които обичат войната, [65] щом като черния облак троянски обгражда със сила нашите кораби вити, а с натиск аргийци са спрени чак до приморския пясък на малко пространство от суша: целият град на троянци безстрашно излезе на пристъп. Вече не виждат отблизо челото на шлема ми лъскав. Скоро те щяха да бягат и с трупове ями да пълнят, [70] само Атрид Агамемнон да бе благосклонен към мене! Днеска троянците водят войната край нашия лагер. Ето в ръцете на цар Диомеда сега не беснее здравото копие, за да опази от гибел данайци; [75] звук от устата омразна на цар Агамемнон не чувам, ала навред се разнася гласът на убиеца Хектор, смело подтикващ троянци, които със викове гръмки пълнят изцяло полето и в боя надвиват ахейци. Хайде, Патрокле, закриляйки стана от гибел, нападай [80] мощно троянци, не давай да палят със огън развихрен нашите кораби, нас да лишат от завръщане свидно. Ти ме послушай какво ти поръчвам сега да направиш, да ми спечелиш и почит, и слава пред всички данайци, та да ми върнат обратно девицата хубавобуза, [85] заедно с нея да пратят и дарове скъпи за мене. Щом враговете отблъснеш от стана, назад се завръщай! Даже и Зевс силногръмец да би те отрупал с успехи, сам ти недей да се биеш без мен с войнолюбци троянци, 90 тъй като ще ми отнемеш голямата чест и прослава. Нито в борба възгордян и изтребил мнозина троянци, ти не повеждай надменно войската наблизо до Троя, та от Олимп да не влезе във битката някой всевечен: Феб Аполон далномерец премного обича троянци. Бързите кораби щом защитиш, завърни се при мене, двете войски остави да се бият отново в полето. [95] Татко наш Зевсе, богиньо Атино и ти, Аполоне! Нито един от троянци дано не избегне смъртта си, също и никой аргиец, а двамата ний да останем, за да съборим сами крепостта на свещената Троя.» [100] Тъй си говореха дружно Ахил бързоног и Патрокъл. А пък Аякс не изтрая, от чести стрели притесняван: планът на Зевс и троянците славни сега го сломиха с удари. Край слепоочника светлият шлем му ехтеше с гръм страховит, а безспирно той беше замерван [105] в самия обръч на шлема: умора почувствува в лявото рамо — с него той винаги носеше щита си бляскав. Троянци, хвърляйки много стрели, не можаха дори да го мръднат. Дишаше често и тежко Аякс, а потта му течеше струйно по цялото тяло: не можеше дъх да поеме. [110] Вече отвред се натрупваха нови беди към бедите. Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,
