Илиада

Ний с мореходните кораби нека дома да си тръгнем, щом като злоба опасна духа ти така е обзела!“ [205]
Думи такива неспирно ми сипехте, сбрани при мене.
Днеска настъпва великото дело, което мечтахте.
Всеки със храбро сърце да се бие сега със троянци!»
Рече така и разпали у всекиго сила и смелост. [210]
Щом като царя си чуха, фалангите в миг се сгъстиха.
Както зидарят издига от камъни, плътно слепени,
зидове яки на къща висока в защита от вихри,
тъй се допираха шлемове светли до щитове медни.
Шлем бе до шлема там, щит бе до щита, човек до човека. [215]
Гривести шлемове тясно досягаха гребени медни:
толкова бяха нагъсто строени войските ахейски.
Първи пред всички стояха двамина герои в доспехи — Автомедонт и Патрокъл, от порив еднакъв обзети:
винаги пред мирмидонци да влизат във яростни битки. А пък Ахил си отиде във свойта разкошна палатка, [220]
вдигна капак на ковчег велелепен. Във бързия кораб сребърнонога Тетида му сложи сандъка нашарен,
пълен с хитони, с килими и дрехи, закрила от вятър.
Там се намираше също и чаша, направена вещо. [225]
Никой от смъртните с нея не пиеше огнено вино,
а възлияния правеха само на татко ни Зевса.
Чашата взе от ковчега, изчисти я първо със сяра,
после я сръчно обля със вода бистроструйна, обилна,
сам си ръцете изми и напълни я с вино искрящо. [230]
Спря се в средата на двора, с очи към небето започна
вино да лее и скрит не остана за Зевс гръмолюбец:
«Зевсе додонски, царю пеласгийски,194 живеещ далеко, властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно
с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.195 [235]
Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих,
та ме почете и тежко наказа войската ахейска,
също и днеска те моля, ти пак изпълни ми молбата:
сам ще остана при моите кораби в стана, обаче
в боя изпращам Патрокла с мнозина мъже мирмидонци. Ти, силногръмецо Зевсе, дари му успехи и слава! [240]
Дръзко стори му сърцето, та Хектор Приамов да види
може ли моят приятел самичък да води войната,
или ръцете му мощни свирепствуват необоримо
само когато аз влизам със него в разгара на боя. [245]
След като вече отблъсне той шумната битка от стана,
здрав да се върне отново при нашите кораби бързи
заедно с всички доспехи и също с юначни другари.»
С тия слова се помоли. Послуша го Зевс промислител,
част от молбата изпълни, а другата част му отвергна: [250]
пусна Патрокла далеч да оттласне войната от стана,
ала отказа му жив да се върне обратно от боя.
След като вино възля и на татко ни Зевс се помоли,
в шатрата влезе Ахил и там чашата тури в ковчега,
после излезе и спря пред палатката, искайки още [255]
сам да погледа ужасния бой на троянци с ахейци.
В своите доспехи войските начело с Патрокла поеха,
за да нападнат надменно и смело войската троянска.
Бързо се втурнаха, като оси от гнезда покрай пътя,
гдето деца неразумни по навик ги дразнят най-често, [260]
сърдейки върло осите свирепи в гнездата крайпътни,
обща беда безразсъдно навличат така на мнозина;
ако ли някога пътник, наблизо минаващ, неволно
само докосне осите, те с дръзки сърца незабавно
вкупом връхлитат на него в защита на своите рожби; тъй мирмидонците дружно със дух и сърцатост осийна [265]
в миг полетяха от стана и вой неугасващ ехтеше.
Гръмко извика Патрокъл, подбуждайки своите другари:
«Вий, мирмидонци, другари на славния син на Пелея!
Хайде, бъдете мъже и спомнете си бурната сила, [270]
чест да дадем на Ахила, най-храбрия между аргийци,
сбрани край кораби кухи, че вий сте бойци ръкопашни! Своята грешка да види и властният цар Агамемнон,
който съвсем не зачете най-храбрия между ахейци.»
Каза така и разпали у всекиго сила и смелост. [275]
В гъсти редици войските нападнаха дръзко троянци:
станът отекна страхотно от бойния вик на ахейци.
Щом пък троянци видяха юначния син на Менойтий,
блеснал във медни доспехи, и с него коларят му славен, 280. всички се сепнаха духом; войската във смут
се раздвижи. Сметнаха, че е пристигнал от стана Ахил богоравен,
вече гнева си смирил, помирен със ахейци напълно.
Вред се озърташе всеки къде от смъртта да избяга.
Пръв се прицели Патрокъл със своето копие светло
точно в средата, където нападаха много троянци стръмната корабна кърма на Протезилая мъжествен. [285]
Тежко удари Пирехма, довел конеборци пеонци,
волно живеещи в град Амидон до широкия Аксий.
Той го прониза във дясното рамо, Пирехъм изохка,
възнак в прахта се събори, пеонците хукнаха в ужас: всички обърна във бягство Патрокъл, синът на