[555] «Вие, Аякси, напред във сражение влезте охотно, както по-рано се бийте сега, а дори и по-храбро! Падна мъжът, покатерил се пръв на стената ахейска. Нека да грабнем трупа Сарпедонов, за срам да го сторим. 560. От раменете му нека да смъкнем доспехите, нека с мед безпощадна убием ония, които го бранят!» Тъй рече. Те и сами се стремяха врага да отблъснат. След като двете войски се строиха във бойни редици: тука троянци с ликийци, а там мирмидонци с ахейци, 565 викайки страшно, се сблъскаха в битка за мъртвото тяло: грозно ехтяха доспехите медни на всички герои. Нощ смъртоносна изпрати Кронид над свирепата битка, за да направи борбата за свойто дете по-жестока. Първо троянци оттласнаха с бой бързооки ахейци.“ Сред мирмидонците падна герой не най-лош между всички [570] сам Епигей богоравен, син на Агаклея мъжествен, който по-рано царуваше в своя Будей многолюден. След като в къщи неволно уби братовчед си достоен, той се укри при Пелея и сребърнонога Тетида. Те го изпратиха тук с мъжегубеца страшен, Ахила, [575] да се сражава с троянци при хубавоконната Троя. Тъкмо трупа Епигей бе докоснал и Хектор го перна с камък направо в главата, която на две се разцепи в шлема му тежък: и ничком той рухна над мъртвото тяло: смърт душегубна навред се разсипа покрай Епигея. Мъка Патрокла обзе за убития вече приятел. [580] Хукна през първите в боя, подобен на ястреб връхлитащ, който изплашва и гони скорците и черните гарги; тъй ти, Патрокле, прославен във бой с колесници, се стрелна срещу ликийци, троянци, сърдит за другаря си верен. Ти Стенелая, обичния син Итеменов, удари [585] в шията с камък огромен, преряза му вратните жили. Светлият Хектор отстъпи, а с него и първите в боя. Колкото копие дълго в полето далече отлита, щом като мъж го захвърля, изпитвайки своята сила [590] при състезание с друг или в бой с врагове душегубци, толкова само троянци отстъпиха там пред ахейци. Главк, щитоносни ликийци предвождащ, се първи извърна, мигом със устрем се впусна, уби Батиклея юначен, чедо любимо на Халкон, живеещ щастливо в Елада, [595] сред мирмидонци изпъкващ с успех и с голямо богатство. Главк се обърна внезапно, срази Батиклея в гърдите с копие, тъкмо последният с бяг го настигаше вече. Грохна с тътнеж Батиклей и покруса обхвана ахейци. Падна герой благороден, ликуваха гръмко троянци. [600] Спряха и скупчени в кръг се събраха край Главка. Ахейци, помнейки все храбростта, към врага устремиха мощта си. Там Мерион порази Лаогона, боец шлемоносец, дързостен син на Онетор, известен сред своите троянци, 605. жрец на Кронида идейски, наред с боговете почитан. Под челюстта до ухото си го хласна; изхвръкна бързо духът му от тялото — страшният мрак го обгърна. Своето копие медно изпрати Еней в Мериона, за да умери героя, прикриван от щита огромен. Но Мерион го съгледа, отбягна опасния удар, [610] ловко наведен; и дългото копие мина зад него, право в земята заседна и краят му дълго трепера, докато буйният Арес му скърши свирепата сила. Тъй острието на царя Енея, забито в земята, трепкаше; метнато беше нахалост от яка десница. Ярост обхвана Енея и той се провикна високо: [615] „Щеше сега, Мерионе, макар да си опитен в танци, моето копие теб да смири, ако бях те улучил.“ Славният с копие вожд Мерион на Енея отвърна: „Много е трудно за тебе, Енее, макар да си силен, [620] сам да гасиш мъжеството на всички ония, които в бой срещу теб се опълчват открито: родил си се смъртен, Ако ли острата мед те уцели сега във гърдите, нищо, че ти си юначен, уверен във свойта десница, слава на мен ще дадеш, а духа си — на конника Хадес.“ [625] Тъй каза. Мощният син на Менойтий със гняв го упрекна: „Ти, Мерионе, макар и достоен, защо тъй говориш? Няма с обиди троянците ти от трупа да прогониш, драги; преди това още мнозина земята ще глътне. В боя победа с ръце се печели, в съвета — със речи. [630] Никаква нужда днес няма от думи, а само от битки.“ Каза и тръгна, след него забърза героят божествен. Както ехтеж се надига от брадви и яки дървари между планински клисури и много далече се чува, тъй се понесе тогава сред земната твърд ширнодрумна трясък от мед и от кожи, от щитове, здраво сглобени, удряни с мечове тежки и с копия медни двуостри. [635] Даже и най-прозорлив мъж не би разпознал Сарпедона, тъй като беше покрит от глава до пети с многобройни остри стрели, изпоцапан със прах и засъхнали кърви. [640] Двете войски непрестанно се струпваха в бой край трупа му. Както мухи забръмчават в кошара край съд за доене пролетно време, когато ведрата се пълнят със мляко, тъй непрестанно войските се скупчваха в бой край трупа му. Зевс не отвърна от битката своите очи лъчезарни, всички следеше безспир и в духа си прехвърляше
