Илиада

но към Патрокла подкара конете си крепкокопитни.
От колесницата скочи във миг на земята Патрокъл
с копие в лява ръка, а дограби със дясната камък,
мраморен, твърд, остроръбест, ръката му цяла изпълнил. [735]
Той го запрати напрегнат, но без да умери героя.
Все пак не хвърли нахалост, удари сега Кебриона,
Хекторов колесничар, незаконен потомък Приамов:
както държеше юздите, във челото беше улучен.
Камъкът двете му вежди разкъса и черепа сцепи, [740]
в кърви очите му паднаха долу в прахта на земята
точно в краката. Същински гмурец, Кебрион се преметна
от колесницата: мигом духът му от костите литна.
Коннико славен Патрокле, ти с присмех така го похули:
„Колко е пъргав наистина, колко се леко прехвърля! Ако попаднеше той във морето, богато със риба, [745]
търсейки миди, мъжът би наситил гърла многобройни,
скочил умело от кораб, макар и в море развилняло,
както тук от колесницата ловко се метна в полето.
Вярно, дори сред троянци добри акробати се срещат!“
Рече така и се впусна към тялото на Кебриона [750]
с дивата ярост на лъв, във кошара добитък разкъсващ,
ала в гърдите сразен и погиващ от своята дързост;
тъй ти, Патрокле, нападна свирепо трупа Кебрионов.
От колесницата рипна във миг на земята и Хектор. [755]
За Кебриона се биха подобно на лъвове стръвни,
дето в планински усои се сдавят за мъртва кошута,
мъчени двата от глад, но надменни във своята ярост,
тъй край трупа Кебрионов изкусните в битки герои,
мощният син на Менойтий, Патрокъл, и светлият Хектор, [760]
искаха да си намушкат телата със мед смъртоносна.
Хектор бе хванал главата на мъртвия, без да я пуска,
а пък Патрокъл държеше единия крак Кебрионов;
други троянци започнаха схватка жестока с данайци.
Както и Евър и Нот се нахвърлят един срещу други, [765]
в стръмни планински усои раздвижват горите високи — букове, ясени стройни и дрянове хубавокори,
силно си блъскат взаимно големите, кичести клони,
трясък еклив се разнася, когато под напор се чупят,
тъй и троянци и много ахейци се вкопчиха с устрем: никой не мислеше вече за гибелно бягство от боя. [770]
Край Кебрион се забиха изострени копия много,
също стрели бързолетни, изпратени от тетивата,
множество камъни едри строшаваха щитове медни
в битка край него. Коларят лежеше сред прашния облак — едър, обтегнат, забравил за своето конно изкуство. Докато слънцето беше в средата на свода небесен, [775]
гъсто стрелите летяха и гинеха още войските.
Ала щом слънцето стигна часа за разпрежка на вола,201
мимо съдбата тогава ахейци надмощие взеха. [780]
Дръпнаха те под стрелите и бойния вик на троянци
в миг Кебрион и му снеха доспехите от раменете.
Зло за троянци замислил, нападна ги върло Патрокъл.
Три пъти той ги връхлита, подобен на бързия Арес,
три пъти с викове грозни погуби по девет героя. [785]
Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон, краят на твоя живот изведнъж се показа, Патрокле! Страшният Феб Аполон те пресрещна във лютата схватка!
Ти не можа да узнаеш, че богът в гмежта се нахвърля,
тъй като той те издебна, закрит от мъгла непрогледна. [790]
Спря зад героя; в гърба и в плещите широки го шибна
с мощна ръка; притъмня пред очите на вожда Патрокъл.
Феб Аполон му събори високия шлем от главата,
който с ехтеж се търкулна в краката на двата му коня;
гребенът с кичеста грива във кърви и прах се изцапа. Никак не бе обичайно и редно във дните предишни [795]
шлемът със конската грива така във прахта да се валя; пазеше шлемът главата и дивното чело на вожда
богоподобен, Ахила; но Зевс го предаде на Хектор,
за да го носи на свойта глава, че смъртта му бе близка. [800]
А дългосенното копие — тежко, голямо и здраво,
с меден завършък — в ръцете Патроклови цяло се счупи.
От раменете му падна със ремъка щитът огромен,
бог Аполон далномерец развърза му светлата броня.
Смут му обхвана душата и младото тяло отслабна; [805]
спря се Патрокъл замаян. В гърба му посред раменете
с копие остро без жал го удари отблизо дарданец,
Евфорб Пантоев, най-много изпъкващ сред своите връстници с копиеборство, с езда на коне и с нозе вихрогонни.
От колесници той смъкна до двадесет души, когато пръв път дойде да се учи на трудния бой с колесница. Коннико славен Патрокле, той с копие пръв те замери, [810]
без да те смъртно срази, но побягна, с тълпата се смеси, своето копие с дръжка от ясен обратно издърпал:
в бой не дочака Патрокла, макар и лишен от доспехи. С копие тежко от удар на бог обезсилен Патрокъл [815]
в миг се оттегли при своите другари смъртта да избегне. Щом като Хектор съгледа безстрашния духом Патрокъл
вече назад да отстъпва, засегнат от копие остро,
близо до него притича през бойните гъсти редици,