Илиада

[820]
с копие ниско го мушна в корема, с медта го прониза: падна Патрокъл и скръб непосилна обхвана ахейци.
Както лъв често надвива в борбата глиган неуморен,
с който в усои свирепо се бият за изворче малко,
тъй като те, изжаднели, напират да пият от него; силният лъв укротява най-после глигана задъхан; [825]
също тъй Хектор Приамов отблизо лиши от живота
с копие мощния син на Менойтий, погубил мнозина.
Горд от победата, Хектор крилати слова му продума:
„Сигурно смяташе вече, Патрокле, града ни да сринеш, искаше сам да отнемеш свободния ден на троянки, [830]
с кораби да ги откараш във твоята мила родина!
Глупчо! За тях се понесоха в боя конете ми бързи.
Аз надминавам със копие войнолюбиви троянци,
сам ще отблъсна сега злополучния ден от града ни: твоето тяло ще ръфат край Троя орли лешояди. [835]
Клетнико! Теб не запази Ахил, па макар да е храбър!
Той си остана, а теб посъветва, когато ти тръгна:
«Славни във бой с колесници Патрокле! Недей да се връщаш
в стана, преди да си още разкъсал обляната броня [840]
в кръв над гърдите могъщи на мъжеубиеца Хектор.»
Тъй те е сигур съветвал и ти неразумно послуша.“
Коннико славен Патрокле, със сили последни му каза: „Хекторе, сине Приамов! Ти можеш сега да се хвалиш!
Ала победа получи от Зевса и бог Аполона. [845]
Те ме сразиха, доспехите от раменете ми снеха.
Да ме нападнеха двадесет души, подобни на тебе,
всичките щяха да легнат под моето копие мъртви.
Мен ме погуби нерада съдба и потомъкът Летин,
а пък от смъртните Евфорб: ти трети ме лесно довършваш. [850]
Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
време броено остава в света и на теб да живееш,
близо до тебе са спрели смъртта и съдбата всесилна:
ти от ръцете на внука Еаков, Ахила, ще паднеш.“
Щом той изрече това и смъртта му забули очите. [855]
Мигом душата му литна из тялото, слезе при Хадес,
своята участ оплакваща, губейки сила и младост.
Светлият Хектор продума на мъртвия вече Патрокъл:
„Клети Патрокле! Защо ми предсказваш202 жестока погибел?
Знае ли някой дали и Ахил, син прочут на Тетида, няма преди мен да падне от моето копие остро?“ [860]
Тъй каза, с крак го настъпи, измъкна от прясната рана своето копие медно и с него по гръб го обърна.
После със копие тръгна направо към Автомедонта, колесничар богоравен на бързия внук на Еака.
Автомедонт пък избяга с конете безсмъртни и вихри, дадени от боговете в подарък блестящ на Пелея. [865]

СЕДЕМНАДЕСЕТА ПЕСЕНПОДВИГЪТ НА МЕНЕЛАЙ

Скрит не остана за цар Менелая, любимец на Арес,
смъртният час на Патрокъл, сразен от троянци във боя.
С мед заблестяла облечен, излезе пред първите воини,
па край трупа му закрачи, подобно на крава, която
първи път ражда и дебне с мучене край свойто [5]
теленце;
тъй обикаляше русият цар Менелай край Патрокла,
своето копие вдигнал и щита всестранно закръглен,
вече готов да убива, щом някой насреща му тръгне.
Копиеборецът Евфорб тъй също не беше нехаен,
след като падна в сечта благородният, предан Патрокъл; [10]
спря се до него и тъй заговори на цар Менелая:
„Богородени Атрид Менелае, водач на войските!
Бягай, трупа остави и не пипай доспехите в кърви!
Никой троянец и никой прославен троянски съюзник
с копие в бой не удари Патрокла по-рано от мене. [15]
Дай да получа велика прослава сега сред троянци,
за да не взема със удар живота ти медено сладък.“
Русият цар Менелай му продума със тежка въздишка:
„Татко наш Зевсе! Не трябва човек да се хвали надменно!
Толкова горди не биват лъвът и пантерата хищна, [20]
нито глиганът коварен, изпълнен със дива свирепост,
който най-много се пъчи със своята сила в гърдите,
колкото тук се надуват чедата на жреца Пантоя:
конесмирителят Хиперенор наслади се за кратко
от младостта си, понеже ме с хули за бой предизвика, [25]
казвайки, че съм най-долен сред всички данайски герои.
Смятам, че той не можа да се върне с нозете си в къщи,
за да зарадва обична съпруга, родители мили.
Тъй ще премахна и твоята мощ, ако ти предизвикаш.
Но те съветвам сега да отстъпиш назад при тълпата: [30]
схватка със мен не завързвай, та зло да не патиш без нужда:
чак като нещо се случи, глупецът тогава го вижда.“203