много мисли за близката смърт на Патрокъл, все още решаващ [645] днес ли в разгара на боя блестящият Хектор и него с копие тъй да убие до цар Сарпедон богоравен и да му смъкне доспехите от раменете, или пък [650] бойния труд за мнозина сега да засили Патрокъл. Дълго премисляше той и накрая прие за полезно: смелият верен другар на Ахила, сина на Пелея, пак да прогони троянците и меднобронния Хектор близо до градската крепост, духа на мнозина да вземе. [655] Първо направи безсилно сърцето на Хектор Приамов: той в колесницата скочи, побягна и викна да бягат други троянци — разгатна везните свещени на Зевса. Там не останаха даже и смели ликийци, а всички бягаха, зърнали цар Сарпедона, пронизан в сърцето, [660] проснат сред купища мъртви: погинаха много край него, след като Зевс бе развихрил такава борба непосилна, А мирмидонците снеха доспехите на Сарпедона, медни, блестящи, които юначният син на Менойтий даде на своите другари назад да откарат във стана. [665] Облакосборецът Зевс заговори на бог Аполона: „Мили ми Фебе! Сега изнеси надалеч от стрелите цар Сарпедона, изтрий му от тялото черните кърви, а след това го вземи и умий със вода от реката, па го с елей амброзиен натрий, облечи го с нетленни дрехи, а после го дай на двамината бързи водачи — [670] сладкия Сън и Смъртта безпощадна, известни близнаци. Те ще го в миг отнесат във земята на Ликия ширна, там ще го сложат във гробница братя и други роднини, стълб ще издигнат над нея: това е за мъртвите почит.“ [675] Тъй каза. Бог Аполон далномерец послуша баща си, с устрем се спусна от Ида висока във лютата битка, в миг Сарпедона божествен измъкна встрани от стрелите, сам недалеч го изтегли, изми го с вода от реката, па го намаза с елей амброзиен, облече с нетленни дрехи, а после го даде на двамата бързи водачи — [680] сладкия Сън и Смъртта безпощадна, известни близнаци. Те го отнесоха скоро в земята на Ликия ширна. А пък Патрокъл подтикна конете и Автомедонта, погна троянци, ликийци и грешка направи. [685] Клетият! Само да беше послушал съвета Ахилов, той би отбягнал злокобния жребий на черната гибел. Ала умът на Кронида стои над ума на мъжете: той и героя изплашва, дори му отнема победа лесно, макар че и сам го подбужда да влиза във битка. [690] Зевс и тогава разпали духа във гръдта на Патрокъл. Първи кого ли погуби, кого ли последен от всички, щом боговете, Патрокле, на смърт те повикаха вече? Първом уби Автоноя, Адраста и още Ехекла, също Перима, Мегада, Епистора и Меланипа, [695] малко по-късно и Еласа, Мулия, вожда Пиларта. Тези погуби, а другите мислеха само за бягство. Щяха ахейци да вземат и високопортната Троя днес чрез мощта на Патрокла, беснеещ със копие медно, Феб Аполон да не беше застанал на стройната кула, мислейки зло за Патрокъл и бранейки явно троянци. [700] Три пъти вече Патрокъл напря до стената висока, три пъти бог Аполон го отблъсна далече от нея, удряйки грозно във щита му бляскав с ръцете си вечни. Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон, [705] богът страхотно извика и думи крилати му каза: „Богородени Патрокле, върни се! Съдбата не дава с копие ти да превземеш града на троянците горди, нито Ахил ще го срине, а той е по-храбър от тебе.“ Рече така и Патрокъл назад се отдръпна веднага. [710] за да избяга от гневния бог Аполон далномерец. Хектор държеше конете си буйни при Скейските порти, недоумяващ дали да ги върне в разгара на боя, или да викне войските да дойдат накуп до стената. Докато мислеше тъй, Аполон се показа пред него, преобразил се в цветущата младост на силния Азий, [715] който бе вуйчо мъжествен на конесмирителя Хектор, брат еднокръвен на майка Хекуба и син на Диманта, мирно живеещ във Фригия чак до реката Сангарий. Уподобил се на него, сега Аполон заговори: [720] „Хекторе, спираш ли боя? Не трябва това ти да правиш! Колкото аз съм по-слаб, да бях толкова по-як от тебе, скоро ти би се разкаял, че боя позорно напусна. Тръгвай сега към Патрокла с конете си здравокопитни! Може би ще го убиеш и слава от Феб ще получиш.“ [725] Тъй каза богът и тръгна отново в борбата с мъжете. Хектор блестящ нареди на коларя си смел, Кебриона, тутакси с бич да подгони конете към лютата битка. Феб Аполон се укри сред тълпата и паника грозна вся сред аргийци, а слава дари на троянци и Хектор. Хектор отбягваше други данайци, от смърт ги щадеше, [730]
