Илиада

[380]
Те непрестанно летяха, Патрокъл преследваше Хектор
да го удари; но пак го спасиха конете му леки.
Както наесен пръстта почерняла трепери от буря,
щом като Зевс промйслител изпраща поройни валежи, люто разсърден със дух негодуващ на смъртните хора, [385]
дето в съветите силом прокарват решения криви,
нямайки страх от мъстта на безсмъртните, правдата газят; всички реки по земята с води изобилни прииждат,
склонове свличат и в мътни и буйни порои отмъкват, [390]
с грохот се вливат най-после в морето, кипящо от пурпур, рукнали от планините, съсипват делата човешки —
тъй и конете троянски задъхани тичаха с трясък.
В боя Патрокъл разкъса троянските първи редици
и ги притисна отново към кухите кораби в стана, [395]
без да допусне със бягство стремглаво в града да се скрият,
втурнат ги погна сред стана между крепостта и реката, бурно убиваше той и мъстеше за много другари.
Първом прободе със копие светло Проноя в гърдите,
там, гдето бяха открити под щита, скоси му нозете. [400]
С шум се събори Проной, а Патрокъл се хвърли към Тестор, син на Енопа, присвит в колесницата, лъсната гладко. Тестор, обхванат от ужас, изпусна веднага юздите.
Близо Патрокъл дотича и с копие в миг го промуши
в дясната буза: то рязко премина през белите зъби. Тестора от колесницата с вбитото копие дръпна, [405]
както рибар, на отвесна скала до морето приседнал,
риба голяма изтегля със шнура на въдица медна;
тъй Енопида позинал повлече той с копие светло.
Тестор се ничком простря и душата го мигом напусна. После Патрокъл срази Ерилая, нападащ упорно, [410]
с камък го шибна в главата, която на две се разцепи
в шлема му тежък — той ничком се смъкна в прахта на земята.
Тутакси смърт душегубна обгърна отвред Ерилая.
Сетне Патрокъл уби Ериманта, Епалта, Ифея, [415]
Пирия и Тлеполема, а също така Полимела,
син на Аргея, Евипа и Ехия, и Амфотера.
Всички един подир друг повали на пръстта плодородна.
Цар Сарпедон щом съгледа безпоясни196 свои другари,
паднали мъртви сега от Патрокла, сина на Менойтий, думи обидни отправи към богоподобни ликийци: [420]
«Срамно, ликийци! Къде вие бягате? Колко сте бързи!
Аз ще отида наблизо самичък да видя героя,
който надвива и много злини на троянците стори,
че на мнозина прочути водачи сломи коленете.» [425]
Каза така и с доспехите от колесницата скочи.
Щом го съгледа Патрокъл, и той в миг от своята рипна. Както два ястреба, с нокти извити и клюнове криви,
грозно крещят и се бият над зъбер висок, недостъпен,
тъй се нападнаха с ярост и двамата, викайки страшно. Жалост обхвана Кронида, когато ги зърна в двубоя. [430]
Той заговори на Хера, рождена сестра и съпруга:
«Тежко ми! За Сарпедон, най-обичния мъж, е решено
в боя да бъде сразен от Патрокла, сина на Менойтий.
Вече две мисли различни сърцето ми силно вълнуват: жив ли да грабна сега от плачевния бой Сарпедона [435]
и да го скрия далече в земята на Ликия плодна,
или пък да го погубя с ръцете на вожда Патрокъл.»
А волооката властница Хера така му отвърна:
«Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи продума? [440]
Искаш ли смъртен човек, от съдбата отдавна обречен,
ти да избавиш отново от тъжната смърт на войната? Действувай! Никой от нас боговете това не желае.
Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
ако ти жив Сарпедона изпратиш във родната къща, смятай, че може и друг от безсмъртните да пожелае [445]
своето чедо любимо да грабне от лютата битка,
тъй като много деца на безсмъртни197 се бият наблизо край крепостта на Приама. Ти гняв ще събудиш у всички. 450. Ако ли ти Сарпедона обичаш и страдаш за него,
то остави го най-сетне в полето на бурната битка
мъртъв да падне, сломен от Патрокла, сина на Менойтий, ала веднага, когато душа и живот го напуснат,
заповед дай на Смъртта и на сладкия Сън да го вземат
и отнесат надалече в обширната Ликия плодна. [455]
Там ще го сложат във гробница братя и други роднини, стълб ще издигнат над нея: това е за мъртвите почит.»
Тъй каза. Чу я бащата на хората и боговете.
Кървави капки198 започна да ръси Кронид на земята
в чест на сина си обичен, когото героят Патрокъл [460]
бе отреден да убие при Троя, далеч от родина.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, копие остро изпрати Патрокъл срещу Тразимеда,
който бе смел и прославен служител на цар Сарпедона.
Той го умери в корема под пъпа, скоси му нозете. [465]
Цар Сарпедон се прицели в Патрокла със копие светло,
но не улучи, а в дясната плешка удари той Педас,
коня му, който изцвили и в миг си загуби душата,