Менойтий, щом им погуби водача, най-доблестен в лютите битки. [290] Той ги отблъсна назад, угаси избуялия огън. Кораба, вече почти изгорял, изостави. Троянци бягаха с вик вледеняващ, данайци се сипнаха бързо около гладките кораби, шум непрестанен ехтеше. [295] Както Зевс мълниесборец от връх недостъпен когато сред планината огромна разпръсне гъст облак надвиснал, виждат се всички скали, долини, върхове острозъби, а от небето навред се разстила ефирът безкраен, [300] тъй и данайци, отбили от кораби огъня пламнал, дъх си поеха за малко, но боят не спираше никак. Още троянци не бягаха от войнолюбци ахейци, нито напускаха в ужас извитите кораби черни; здраво стояха във строя, отстъпваха само насила. [305] Битката вредом кипеше и вожд покосяваше вожда. Първо Патрокъл, юначният син на героя Менойтий, с копие остро улучи бедрото на Ареилика, който бе тъкмо побягнал, медта го просвредли изцяло, счупи му яката кост, повали го с лице към земята. Цар Менелай гръмогласен умери Тоанта в гърдите, [310] там, гдето бяха открити от щита, отне му живота. Щом Филеид пък видя, че Амфикъл налита прикрито, той изпревари и пръв го удари високо в бедрото, гдето стои най-дебелият мускул в човешкото тяло; жилите с мед му преряза и мрак му забули очите. [315] Вожд Антилох Несторид нарани пък Антимния с остро копие, в миг му промуши корема със медното жило. Падна героят наблизо, но Марис веднага се спусна с копие към Антилоха, че беше разсърден за брат си: спря пред трупа и преди да стовари медта в Антилоха, богоподобният вожд Тразимед изпревари и точно [320] Мариса в рамото шибна, а острото копие смъкна мускула цял от ръката, на дребно костта му начупи. Марис се шумно събори и мрак му забули очите. [325] Тъй че със двамата сина на Нестор Нелеев убити, слязоха в Ереб двамина другари на цар Сарпедона, копиеборци отлични, потомци на Амизодара, който отхрани свирепа Химера за зло на мнозина. А пък Ойлеев Аякс се затича срещу Клеобула, [330] сграбчи го жив и объркан съвсем в суматохата бойна, в шията с меча го перна и силата в миг му премахна, целият меч се затопли от струйната кръв на героя: алена смърт със всесилна съдба му затвори очите. Влязоха в бой Пенелей беотиец и Ликон от Троя; [335] хвърлиха копия медни и двамата, ала напразно. После се втурнаха с мечове. Ликон срази Пенелея в конската грива на шлема; до дръжката меча си счупи, а Пенелей го улучи във шията чак под ухото, целия меч надълбоко потъна, главата увисна, [340] само на кожа държана: отлитна животът на Ликон. Вожд Мерион пък настигна с чевръсти нозе Акаманта; в рамото той го уцели, едва в колесницата скочил. С шум Акамант се катурна и мрак му забули очите. Идоменей Ериманта умери със мед безпощадна [345] право в устата, и жилото мина под мозъка ниско, белите кости му счупи, зъбите от корен изкърти, двете му светли очи се напълниха с кърви червени, кръв му течеше от ноздрите и от устата разбита: черният облак на смърт безпощадна отвред го обгърна. [350] Всеки от тези данайски водачи уби по троянец. Както зли вълци налитат на агнета или козлета, грабват ги с бяс от стадата, разпръснати сред планините, щом е пастирът небрежен. Когато ги вълците зърнат, стръвно разкъсват веднага безсилните плахи животни, тъй и данайци нападаха диво троянци, които, [355] спомнили шумното бягство, забравиха бурната сила. А пък Аякс исполински напираше все да улучи Хектора меднохитонен, но вещият в битките Хектор, скрил раменете си снажни зад щита от бикова кожа, вслушан в свистеж на стрели и в звънтене на копия остри, вече разбираше ясно, че губи победата в боя, [360] ала оставаше още и бранеше свидни другари. Както по чисто небе от Олимп изведнъж се понася облак, когато Кронид гръмовержецът буря изпраща, [365] тъй от ахейските кораби бягство и глъч се надигна. В строй не можаха троянци да минат обратно. Конете вихреноноги със мъка изведоха Хектор от боя, вече напуснал войските, които възпираше ровът. Много коне бързолетни изчупиха процепи в рова, [370] а колесниците царски оставиха в него строшени. Буйно Патрокъл се спусна, подтиквайки своите данайци, зло за троянци замислил: те бягаха с викове в ужас, пълнеха всички пътеки, понеже се пръснаха; кълбом прах се изви до небето, конете им еднокопитни [375] право към Троя поеха от кораби и от палатки. Гдето Патрокъл съглеждаше струпани много троянци, там се насочваше с вик, изпопадваха ничком герои под колела колеснични и рухваха с шум колесници. Устремно минаха рова конете безсмъртни и бързи, дадени от боговете в подарък блестящ на Пелея.
