Илиада

Зевс го подтикваше днес изотзад със ръката си едра,
заедно с него надигаше в боя войската троянска. [695]
Битка свирепа отново избухна край кораби вити.
Би си помислил човек, че войски неуморни и бодри
влизат във боя: със ярост такава се биеха всички.
Те се сражаваха с мисли различни: ахейците клети
смятаха, че ще загинат и няма от зло да избягат, [700]
а пък троянците вярваха, че ще подпалят със огън
вражите кораби днес, ще избият мъжете ахейски.
С мисли такива войските една срещу друга напряха.
Хектор се хвана за кърмата стръмна на кораб презморски,
нов, бързоходен, докаран при Троя от Протезилая, който го никога вече не върна във свойта родина. [705]
Около кораба много ахейци и много троянци
почнаха да се избиват взаимно във бой ръкопашен.
Копия, люти стрели не очакваха те отдалече,
близо заставаха двете войски и със жаркост еднаква [710]
битката водеха с остри топори188 и бойни секири,
с мечове прави, големи и с копия медни, двуостри.
Хубави мечове, имащи дръжки със ивици черни,
падаха с трясък навред от плещи и ръце на герои,
вчепкани в боя: и черна земята потече във кърви. [715]
След като Хектор се хвана за кърмата, той я не пусна;
сграбил емблемата с длани, така на троянци извика:
«Огън носете и дружно надавайте викове бойни!
Днеска Кронид ни изпрати деня на разплата за всичко:
кораби ние да вземем, дошли против божия воля, [720]
сторили много беди по вина на страхливите наши
старци. Аз исках да вляза във битка при корабни кърми,
нашите старци ме спряха, не пускаха също войската.
Но ако Зевс далногръмец тогава ума ни замая,
днес той самият напред ни подтиква и в боя ни води.» Тъй каза. Още по-смело налитаха те на аргийци. [725]
А пък Аякс не изтрая: стрели го обсипваха често.
Мислейки, че ще загине, назад се отдръпна за малко
към седмостъпната пейка189 и борда нападан напусна.
Дебнейки, тука стоеше, отбиваше с копие мигом [730]
всеки троянец, понесъл към кърмите огън нестихващ.
Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци: «Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес!
Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила!
Мигар си мислим, че някой помощник зад нас се намира [735]
или пък някаква крепост, която от смърт да ни пази?
Нямаме никакъв град, защищаван със крепостни кули,
в който сега да се браним с народа към нас дружелюбен.
Ние сме тук сред полето на стегнатобронни троянци,
чак до морето сме сврени, далеч от земята ни родна; [740]
само ръцете ни носят избава, не бойната леност!»
Рече и силно замахна със своето копие остро.
Всеки троянец, връхлитащ на кухите кораби в стана
с огън разпален в десница, подбуден от Хектор Приамов,
беше убиван във миг от Аякса със копие дълго. [745]
Воини дванайсет погуби пред кораба в бой ръкопашен.

ШЕСТНАДЕСЕТА ПЕСЕНПАТРОКЛИЯ190

Тъй се сражаваха те за красивопалубния кораб.191
А пък Патрокъл дойде при Ахила, водач на войските,
леейки сълзи горещи подобно на извор, клокочещ
с буйни, възтъмни води от скала, за кози недостъпна.
Жалост обхвана Ахила божествен, когато го зърна. [5]
Той се обърна към него и думи крилати му каза:
«Що си разплакан, Патрокле, приличаш на малко момиче, дето край майка си тича и молейки тя да го вземе,
хваща й дългата дреха и пречи й бързо да ходи,
гледа я милно през сълзи, дано на ръце да го вдигне; дребни ми сълзи проливаш и ти като него, Патрокле! [10]
На мирмидонците нещо ще кажеш или пък на мене?
Мигар си чул ти единствен известие ново. от Фтия?
Казват, че жив е все още Менойтий, потомък на Актор,
жив е и татко Пелей Еакид сред мъже мирмидонци. [15]
Ако са двамата мъртви, то бихме тъгували много.
Или ти жалиш аргийци, които безславно загиват
около гладките кораби поради свойта неправда?
Хайде кажи ми, не скривай, да знаем и двамата с тебе!»
Коннико дивен Патрокле, дълбоко въздъхнал, ти рече: [20]
«Сине Пелеев, Ахиле, най-мощен от всички ахейци!
Спри да се сърдиш, днес мъка голяма постигна ахейци! Всички, които по-рано във битките бяха най- храбри,
с копие или стрела наранени, остават във стана.
В рани лежат Диомед, всепобедният син на Тидея, славният с копие цар Одисей и Атрид Агамемнон,