па се към нея обърна и думи крилати изрече: «Херо, защо ти пристигна? Изплашена много изглеждаш. Сигурно твоят съпруг олимпиецът Зевс те е стреснал.» [90] А белоръката Хера богиня така й отвърна: «Ти ме не питай, богиньо Темидо, че знаеш самата колко е гордо и твърдо сърцето на Зевса Кронида. Хайде започвай ти общия пир с боговете в двореца! Заедно с всички безсмъртни ще чуеш, богиньо Темидо, [95] с колко големи беди ни заплашва Кронид велемощен. Зная, че никой безсмъртен и смъртен не ще се зарадва, даже сега да пирува все още безгрижен и весел.» Тъй каза достопочтената Хера богиня и седна. [100] А боговете в двореца на Зевса се много смутиха. С устните тя се усмихна, но челото с тъмните вежди тъжно остана. Промълви богинята с укор към всички: «Клети сме ние, които се сърдим на Зевс безразсъдно! Искаме близо да идем и с тихи молби или сила [105] да усмирим яростта му, а той си остава нехаен, никак не страда, понеже се смята безспорно най-горен сред боговете безсмъртни по своята мощ и всевластност. Ето защо го търпете, каквото и зло да ви стори. Мисля, че днеска постигна нещастие тежко бог Арес: родният син Аскалаф му погина в сражение люто — [110] бурният Арес го смяташе син най-любим сред мъжете.» Тъй рече Хера. Бог Арес заудря бедрата си крепки с длани могъщи, застена и тъй проговори през сълзи: «Вий, богове със дворци олимпийски, не ми се сърдете, [115] че ще вървя сред ахейци, за да отмъстя за сина си, даже орисан да бъда, от Зевсова мълния гръмнат, редом със трупове сам да се валям във прах и във кърви.» Тъй каза. Заповед даде на Страх и на Ужас да впрегнат бързо конете, а сам си облече блестящи доспехи. [120] Щеше тогава със още по-страшна и с много по-силна злоба и гняв да избухне Кронид срещу всички безсмъртни, ала добре, че Атина, изтръпнала за боговете, мигом от трона си стана и право към входа се спусна, сне от главата на Ареса шлема, а от раменете — [125] щита и медното копие взе от ръката му яка, па се обърна със думи такива към буйния Арес: «Бесен безумец, лишен от разсъдък! Напразно ти имаш здрави уши, за да чуваш! И разум, и срам си загубил! Мигар не слушаш какво белолакътна Хера разказва, тъкмо пристигнала тука направо от Зевс олимпийски? [130] Или желаеш самият, понесъл нещастия много, ти на Олимп да се върнеш, заставен насила и скръбен, пък и за всички безсмъртни големи злини да докараш? Тутакси Зевс ще остави ахейци и дръзки троянци, [135] горе в Олимп ще се качи вилнеещ и нас ще разгони, редом ще почне да бие невинни наравно с виновни. Аз те съветвам: гнева си възпирай за своето чедо. Много герои по-храбри и даже по-мощни от него вече или са избити, или пък ще бъдат избити: [140] трудно е всички бащи и деца да останат спасени.» Тъй рече, после принуди свирепия Арес да седне. Хера извика навън от дома Аполон и Ирида — беше Ирида вестителка на боговете безсмъртни. Хера към тях се обърна и думи крилати им каза: [145] «Зевс заповяда веднага да идете двама на Ида. Щом като стигнете там и съзрете лицето на Зевса, вие сторете, каквото поръчва и сам ви нарежда.» След като рече това, достолепната Хера се върна, седна на трона, а бог Аполон и Ирида поеха. [150] Стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка, Зевс далногръмец откриха приседнал на стръмния Гаргар; облак уханен подобно венец покрай него кръжеше. Двамата близо се спряха до облакосбореца Зевса. Щом ги пред себе си зърна, в душата си той се [155] възрадва, дето изпълниха скоро словата на милата Хера. Първом Ирида погледна и думи крилати й каза: «Бърза Иридо, иди незабавно при бог Посейдона! Всичко предай му, недей да ми бъдеш неверен вестител! Ти му внуши да възпре безпощадната битка веднага, при боговете да иде или във морето свещено. [160] Ако ли моите думи презре и не иска да слуша, нека премисли добре във душата си и във сърцето: може ли сам, па макар и могъщ, срещу мен да излезе? Казвам, че аз съм по-стар на години и много [165] по-силен. Никакъв страх във сърцето си той не изпитва, а дръзва да се сравнява със мен, от когото и други треперят.» Тъй каза. Вихрено бърза Ирида не бе непослушна. Спусна се право от Ида висока към Троя свещена. Както снежинки и хладна градушка се сипят от облак, [170]
