Илиада

винаги всички безсмъртни и хората смъртнородени.
Аз ще отида да видя във земните плодни предели [200]
бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.
Те ме отгледаха нявга и храниха в своята къща,
като ме взеха от Рея, щом Зевс далногръмец захвърли Кроноса чак под земята и чак под морето безводно.
Тръгвам да ги навестя, да прекъсна кавгите им дълги, [205]
тъй като двамата вече отдавна взаимно отбягват
общо легло и наслади: душите вражда им обсеби.
Щом със любезни слова аз предумам сърцата им мили,
двамата пак да споделят леглото с любовна наслада,
биха ме вечно наричали скъпа и достопочтена.» [210]
Пък Афродита с усмивка пленителна тъй отговори:
«Твойта молба да отхвърля не мога. Това е нередно,
тъй като спиш във прегръдките мощни на Зевса всесилен.»
Каза и в миг си свали от гърдите цветистия пояс,
сръчно извезан и криещ различни чаровни вълшебства. [215]
Имаше в него любов и копнежи, и думи лъстиви,
дето ума заслепяват дори и на хора разумни.
Тя го положи в ръцете на Хера и тъй й продума:
«Хайде веднага сложи сред гърдите си пъстрия пояс,
в който се крият различни чаровни вълшебства. Аз смятам, [220]
че ще се върнеш, постигнала всичко, което желаеш.»
Тъй рече. А волооката Хера се мило усмихна.
Мило усмихната, скри сред гърдите си пъстрия пояс.
А дъщерята на Зевс, Афродита, пое към двореца.
Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски, [225]
мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,
вихром прехвръкна над снежни високи била в планините
на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.
И от Атон се понесе над бурните морски талази,
стигна най-после във Лемнос, града на Тоанта божествен. [230]
Срещна във него Съня — на Смъртта той бе брат еднокръвен.174
Тя за ръката го хвана, по име го викна и каза:
«Съньо, царю повелител на всички безсмъртни и смъртни!
Както ме нявга послуша, така и сега ме послушай:
аз ще ти бъда за всичко това благодарна навеки. [235]
Хайде приспи ти очите блестящи на Зевса Кронида
тутакси щом като легна при него в любовна наслада.
Златен, изящен и вечен престол ще получиш в награда.
Моят син, куцият Хефест, за теб ще го сръчно направи,
той ще прибави към него подставка със мъничко столче, [240]
за да си слагаш нозете красиви, когато пируваш.»
Сладкият Сън незабавно отвърна на властната Хера:
«Херо, богиньо почтена и щерко на славния Кронос!
Всекиго от боговете, които живеят навеки,
лесно приспал бих, и даже водите на бог Океана — [245]
родно начало на всичко, което в света съществува.
Само не смея да ида наблизо до Зевса Кронида,
нито пък бих го приспал, ако той не поиска самичък.
Вече с подобно желание ти ме направи по-мъдър
в оня ден, в който Херакъл, безстрашният син на Кронида, [250]
плуваше от Илион, щом съсипа града на троянци.
Разума аз омагьосах на егидодържеца Зевса,
сладко навред се разливах. Ти зло за сина му замисли,
вятър неспирен със вихри опасни изпрати в морето
и го отмъкна далеч от другари към Кос пренаселен. [255]
Зевс се разсърди жестоко, когато от сън се събуди,
с гняв боговете разгони в двореца; от всички най-много
диреше мен, от ефира той би ме изхвърлил в морето,
но ме запази Нощта,175 на безсмъртни и смъртни смирител.
Скоро при нея избягах, а Зевс да се сърди престана, [260]
тъй като никак не дръзна той бързата Нощ да обиди.
Днес ти ме караш да правя отново неща невъзможни.»
А волооката Хера властителка пак му продума:
«Съньо! Защо ли такива тревоги в ума си пробуждаш?
Смяташ ли, че Гръмовержецът тъй ще подкрепя троянци, [265]
както със ярост закриляше своето чедо Херакла?
Хайде върви! И една от по-младите мили харити
аз ще омъжа за тебе и твоя съпруга ще стане
дивна по стан Пазитея, която си винаги искал.»
Каза така. А Сънят се зарадва и в отговор рече: [270]
«Ти закълни се във Стикс, във водите му ненарушими!
И със едната ръка се допри до земята обилна,
с другата пък до морето блестящо, свидетели нека
бъдат за нас боговете подземни, съседи на Кронос,
че ще получа една от по-младите мили харити, [275]
дивна по стан Пазитея, която съм винаги искал.»
Тъй каза. А белоръката Хера не бе непослушна.
Както той молеше, клетва му даде, повика по име
тези подземни безсмъртни, които се казват титани.